Локомотив 14.08 е бил с напълно изправен парен регулатор. След като се откачва от влака на който е помагал, Димитър Стрински се връща по съседния коловоз пред приемното здание на гара Немирово. Машината е била оставена с ръчаг обърнат на заден ход, така както е маневрирал, с затворени цилиндрови крани, без задържана някоя от спирачките, или само с допълнителния кран-машинист, колкото да спре, но всички знаят, че допълнителната спирачка се изтощава бързо. Стрински и огняра слизат и отиват при дежурния ръководител. Вероятно още докато се качват по стълбите и излизат на терасата машината е потеглила, отначло бавно, но те не са се огледали за да я видят навреме.
За един локомотив, добре загрят и раздвижен в това горещо време, който току-що е возил влак, с добре смазани механизми, оставен както се описа по-горе, е достатъчна и най-малка неравност на коловоза за да се придвижи сам от собствената си маса. Неравността на коловоза е способствала да тръгне към Ихтиман, но ако неравността е била обратно, щеше да тръгне към Костенец. Просто късмет, защото ако беше – към Костенец, случката сигурно нямаше да завърши така леко.
След излизането от стрелките на Немирово 14.08 попада веднага в надолнище 20 ‰. Профилът в план е благоприятен за по-голяма скорост и след 1 – 1,5 км машината (с най-голяма допустима скорост 80 км/час) веро-ятно е развила 90 – 100 км/час. От значителното сътресение, което се е получило при тази екстремна за 14.08 скорост, напречната съставляваща сила G1, от масата G на регулаторния лост, е добила такава стойност, че регулаторния лост се е придвижил на тласъци, малко по малко , по посока на синята стрелка, а с това се е повдигнал и...
--------------------------------------------------------------------------------------------------------R
