Започвам този материал с много вътрешна енергия, инспирирана от всичко, което изчетах из интернет, но провокирано от един модел на фирмата KATO(Япония), случайно попаднал ми в eBay. Видях модела съвсем случайно и ме грабна от пръв поглед и се заинтересувах от истинската история на този влак.
За Ориент експрес е писано и говорено много- и статии, и репортажи, и романи („Убийство в Ориент експрес”, Агата Кристи) и филми, а и самия влак сам по себе си е достатъчно екзотичен и превърнал се в символ на лукса през годините на своето съществуване.
Съвсем накратко Ориент експрес е наименованието на влакове за далечни пътувания оперирани от компанията Compagnie Internationale des Wagons-Lits и започва историята си през 1883 г. Маршрутите и подвижния състав са променяни многократно през годините, като има две гари, които се асоциират от хората с този влак – Париж и Истанбул. Промени има и през двете световни войни, а високоскоростните влакове и самолетния транспорт днес променят драматично съдбата на тази услуга, но мисля да премина на интересната част за един конкретен влак, в една конкретна година 1988.
През 1988 г, японската телевизия Fuji Television Network навършва 30 години. За отпразнуването на този юбилей се сформира JR Group, съставена от Fuji Television, East Japan Railway Company (East JR) и с участието на японското правителство, поставят началото на един грандиозен проект под името „ORIENT EXPRESS'88 HITACHI Culture Special”. Започват тежки преговори за организацията, като целта е Venice Simplon Orient Express да направи едно историческо пътуване до Япония, като оперира няколко месеца на японска територия. В крайна сметка се стига до подписване на договор. За това пътуване името на влака се променя на Nostalgie Istanbul Orient Express.
И така в ранния Септември (07.09) на 1988 г. Влака потегля от Zurich през Paris, Aachen, Helmstedt,Marienborn, Potsdam, Berlin Lichtenberg, Frankfurt an der Oder, Kunowice, Poznan, Warsaw,Brest, Minsk, Moscow, Novosibirsk, Irkutsk, Ulan Bator, Beijing и Kowloon (Hong Kong). Там влака е натоварен на кораб до Хирошима и в следващите два месеца извършва пътуваниямежду Hiroshima, Sapporo, Tokyo и Kobe. След завършване на японското му приключение влака е натоварен на кораб на 07.01.1989 и върнат в Амстердам . Пътуването е вписано в рекордите на Гинес в категория най-дълго пътуване с влак на далечно разстояние.
За своето пътуване влака изминава 15 494 км, като талигите на подвижния състав са сменяни от 1435мм към 1524 мм в Русия, отново към 1435 влизайки в Китай и последно към 1067 мм за японското междурелсие при пристигането на композицията. Има данни, че има още една смяна на 1600 мм, но така и не намерих източник къде е била. Поради различните куплиращи системи в Япония, към влака са добавени два вагона в двата края на влака- Mani50 2236 и High Vision Theater 23 a demon car, които от едната страна имат европейски, а от другат астрана японки куплиращи системи, за да може да бъде маневриран. С това обаче проблемите съвсем не свършват... Използвания генератор на ток от движението на талигата, при подмяната им става неизползваем, за което се налага монтиране на дизелов генератор в багажния вагон. Друго неудобство се явява дължината и ширината на вагоните, карани по теснопътните японски линии, което налага преправяне на разписанията и на нормалните влакове. Габарита на багажния вагон не позволява движение по дадени участъци- проблемът идва от купола на вагона, който се налага да се демонтира от HITACI и да се сложи имитация с по- малък размер за да може влака да бъде пропуснат. Отделно са преправени 6 фризера във вагон- ресторанта, както и се слагат допълнителни резервоари.Съединенията на спирачната система също са били преправяни (за съжаление смисъла на японския превод ми се губи за да разбера причината).
Преминаването на влака обаче среща и други трудности в Япония. Оказва се, че влака е бил планиран да бъде с парен локомотив D51. И тук се намесват пожарникарите, които след проверка на маршрута установяват, че има преминаване на гора и на няколко тунела, за които тази тяга се оказва проблем... Следват пълни застраховки на гората от Министерството на горите и селското стопанство и тунелните съоръжения, като по дължината на целия влак се монтират пожаро-известителни датчици.
И така нека видим състава на влака на територията на Япония:
Вагон Mani50 2236:
Следват 6 спални вагона:
No.3487 A sleeping car
No.3472 A sleeping car
No.3537 A sleeping car
No.3480 A sleeping car
No.3542 A sleeping car
No.3551 A sleeping car
Salon Bar Car No.4164 E
Pullman Car No.4158 DE
No.3354 dining car
Baggage car No.1286 M
Staff No.3909 A Car
h
High Vision Theater 23 a demon car
По части от голямото пътуване на влака са били използвани различни парни машини:
• Франция : No. 230G 353 – същият локомотив е бил използван и в романа „Убийство в Ориент Експрес. "
• Германия: (тогава Източна все още) No. 01-1531-1 и 01-137 (между Berlin и Born-Marien)
• Полша: Ty51-32 No. Pt47-112 (между Kutno - Warsaw -Brest)
• СССР No. P36-0064 (между Brest и Moscow)
• Китай: No. 2991 ( до Harbin)
• Япония D51-498 (между Ueno и Omiya)
Не случайно горе споменах състава на влака на територията на Япония, защото на триторията на Европа влака е съставен от 16 вагона(2 Versorgungswagen, 9 Schlafwagen, 1 Speisewagen, 2 Salonwagen, 1 Barwagen und 1 Servicewagen mit Duschen), като 5 от тях са разкомпозирани някъде след Берлин. Общата дължина на влака370 м, 880 тона, 270 пътника, 50 души обслужващ персонал.
Съдбата на част от вагоните през последното десетилетие е доста интересна- те са продадени на австрийските железници, така, че този влак спокойно можем да наречем исторически , тъй като е малко вероятно някога да пътува пак и то в същия състав, а единия от вагоните дори е със сменен UIC номер
И сега да видим какво представлява този герой от историята пресъздаден на модел.
През 2008 година КАТО получава награда за най- добре пресъздаден модел за изработените два сета с общо 13 вагона – пълния комплект на композицията в Япония. За съжаление сетовете се продават само на японския пазар, за това и моделът твърде рядко може да се види в Европа.
Първия сет Set 10-561:
CIWL Number Type UIC Number
3487A Lx-16 Sleeper 51 80 06 41 103-8
3551A Lx-20 Sleeper 51 80 06 41 111-1
4158DE Pullman (Cóte d’Azur) 51 85 09 30 000-1
3354 Voiture-Restaurant Présidentielle 51 85 08 40 006-7
1286M Baggage 51 85 09 30 011-8
сета има и два японски вагона
Set 10-562:
CIWL Number Type UIC Number
3472A Lx-16 Sleeper 51 80 06 41 104-6
3537A Lx-16 Sleeper 51 80 06 41 101-2
3480A Lx-16 Sleeper 51 80 06 41 106-1
3542A Lx-16 Sleeper 51 80 06 41 102-0
4164E Salon Bar (Cóte d’Azur) 51 85 08 30 002-8
3909A YT Sleeper 51 80 06 41 107-9
Освен сетовете с Вагони KATO правят реплика и на теснопътния локомотив D51(Kato 2016-2), който специално е реставриран за това пътуване и е с обозначението на влака на тендера си.
Уверенията са, че моделите са близко до 1:160 ( японците уважават 1:150, поради тясното междурелсие и необходимостта да използват коефициент 150 за да могат да карат на междурелсие 9 мм).
И ето няколко клипа на това бижу:
http://www.youtube.com/watch?v=FcTFeKvpMJM - композиция карана в Германия с две машини BR01
http://www.youtube.com/watch?v=vMAOn1cgq48 - композиция карана в Япония с D51
http://www.youtube.com/watch?v=glBoQJPnyHMРекламата на влака по телевизията:
http://www.youtube.com/watch?v=DOpJXEPVcwAСлед доставката му ще споделя впечатленията си за характеристиките на влака.
