Истории на колела: Десет реновирани локомотива „Шкода“ потеглят с имената на Пловдив
Подготвят за откриване жп музея на гарата в "Тракия", ще има уникални ретро експонати
13.01.2024
Дончо Спасов, локомотивен инструктор | Снимка: Валентина Биларева
Десет напълно реновирани локомотива от марката „Шкода“ вече въртят първите си километри по мрежата на железниците
Любопитно е, че по тях са изписани имената на хилядолетния Пловдив, славещ се като най-стария жив град не само в България, но и в Европа. От най-старото име на града Кендрисос, през Евмолпия, Одриса, Филипополис, Пулпудева, Тримонциум, до Флавия и Пълдин, също османското Филибе и Пловдив - името, с което е известен днес градът.
Как се случи това
„БДЖ инициира заводски ремонт на 20 от своите локомотиви „Шкода“, 10 от тях бяха реновирани в Чехия, а другите 10 - в Словакия. Последните са зачислени на Локомотивно депо-Пловдив, ето защо решихме локомотивите да носят имената на древния ни град“, разказа за „Марица“ Дончо Спасов, локомотивен инструктор от Депо-Пловдив. Той припомни, че БДЖ посрещна 2021 г. с два нови локомотива, които са последен писък на технологиите - те пък носят имената на българските владетели Аспарух и Тервел. Локомотивът "Хан Аспарух" е изцяло дигитализиран, компютър управлява механичната част. Системите за сигурност са последно поколение.
"Върху софийските влакове може да се види и символ от глаголицата, като маркер за националната идентичност
на народа ни с неговата над 1300-годишна история. Ние пък се гордеем, че нашите локомотиви могат да носят имената на древния ни град Пловдив“, допълват от Клуба на железничаря под тепетата.
2023-та премина за БДЖ под знака на една важна за железниците годишнина -навършиха се точно 60 години от внасянето на първите локомотиви „Шкода“. „Това се случи в годините на соца, от Чехословакия, и вече 60 години тези машини работят безпроблемно, твърдят железничарите. През 60-те у нас влизат 350 локомотива от чехословашката марка. Днес броят им намалява. Постепенно ги изместват и новите „Siemens“, ала шкодата си остава основна електрическа тяга по родните жп линии. Добрите новини около релсите обаче не свършват дотук.
Пловдив е напът да открие един от най-атрактивните железопътни музеи в страната.
След година, когато приключат възловите ремонти по проекта ЖП възел- Пловдив, по линията Пловдив-Бургас, едно „пътуване“ до железопътния музей ще ви зарадва и изненада, независимо дали сте любител на локомотивите, или търсите нещо забавно и интересно, за да го споделите със семейството или приятели. Новата придобивка е напълно завършена и в момента, но стои под ключ. Мястото е в сградата на Жп гара „Тракия“. Зад идеята стои Сдружение „Семафор“ и имената на Дончо Спасов и локомотивния машинист Мирослав Неделчев, който от тийнейджър търси ценни експонати от историята на железниците. Така до момента е събрал своята феноменална колекция, която разказва тайните на релсите. И не само!
Локомотивният машинист Мирослав Неделчев
„Този музей се роди в мечтите ми и в него се оглежда сантиментът ми към родните железници. Само че той не би бил толкова богат и реален, ако не бях срещнал подкрепа и съдействие от страна на НК „Железопътна инфраструктура“. Израснах като дете с вкуса на желязото. От средното училище, някъде 1986-1987 г., събирам ценни реликви от света на влаковете, неща, които излизат от употреба“, разказа пред „Марица“ машинистът. От Миро научаваме, че за раждането на железниците се приема 1767 г.
По-късно тръгва първият парен влак във Викторианска Англия. В началото влаковете са теглени с конски впряг. Първите машини пренасяли въглища от мините, движели се по дървени трупи вместо релси и колелата им били огромни. Началото поставил първият парен автомобил, който се движел само с 5 км/час, но хората се разбягвали, когато го зърнели, защото се страхували от тази огромна машина, която се движела с пара“, разказва Мирослав. Постепенно инженерите осъзнали, че пускайки влака, ще имат проблеми - тази тежка машина постоянно затъвала в калните и разкопани пътища. „Тогава на някой умник му хрумва смелата идея да вдигне влака върху релси - също като старите возила, обслужващи мините. Годините минавали и така дошло времето и на увеселителното влакче, за радост на смелчаците. Те бързали да се качат и пътували с 30 км/час, но на много от мераклиите им прилошавало от скоростта.
Тук, в жп музея, ще научите всичко за локомотивите от соца - чехословашките „Шкоди“, в които има още живот след реновацията.
Музеят на Пловдив ще ви посрещне с впечатляваща колекция от фенери, предмети, табели, печати, ретро телефони със слушалка и дори макет, който показва трасе, по което се движи влакът - той достига и най-труднодостъпните планински терени. Ще видите също стари снимки на локомотивите, които документират и празнуват „миналото, настоящето и бъдещето на иновациите в железниците“. От първата линия Русе-Варна, открита около 1863-1866 година, до табелата, обозначила най-високата гара на Балканския полуостров - гара Аврамово, с нейните 1267 метра. Намира се на линията Септември-Добринище. Въпреки скептицизма на нашенеца, когато чуе думата влак, факт е, че той и само той е способен да качи най-високата точка, достъпна за превозно средство. Доказва го влакът, който изкачи 4000 метра надморска височина в сърцето на Андите.
„Ние тук обаче сме пресъздали стар вагон първа класа, обзаведен е елегантно и с вкус, както го помним в онези отминали вече времена“, връща ни в родната действителност Миро. Показва килимите във вагона и коридора, тесни и дълги, като тези в „Пловдив експрес“ - специално изтъкани в завода в Сливен. После посочва кътче в музея с малък кабинет. Това е работното място на началника на жп гарата - с мастилница от царско време.
„Използвали писалки с тънък връх, които оставяли фини точки по листа хартия -точки, точки, точки… по това се познавало, че писмото е на железниците. Всеки началник-гара си имал личен телефон с кодове. Железничарите слушали командите/задачите за деня от шефа си, всяка сутрин по линията, и по кода разбирали кой точно се обажда. Запазили сме няколко екземпляра от тези ретро телефони - ето този е от 1920 г. Често в музея ни идват малчугани от училищата. Гледат това малко табло върху телефона и се опитват да го зумват - мислят, че е таблет. Давам им да поговорят през слушалката, но не знаят какво е това и питат: "Мама вътре в телефона ли е?“, разказва усмихнат Мирослав. Друг акцент в музея е старо гише, където купували билети.
„Вижте това дървено казие, в него са били наредени билетите за всяка спирка. Ето касата, където пътуващите се събирали - да си вземат билета. Върху всеки закупен билет - с компостьор - слагали печат, за да се знае докога е валиден той. Това пък са стари фенери, събирали сме ги от цяла Европа: френски, датски, немски, има и български. Някои са пътували в движещите се влакове. Важно е да се знае, че железниците имат железни правила! В тях не е като по улиците - по релсите не можеш да минеш на червено.
Това означава само едно - катастрофа! Дори когато няма последствия“, научаваме в ретро музея.
Награди на железничарите, табла, по които те се обучавали за правилата в професията, библиотека с ценни книги - и те са само част от съкровищата на музея. Шкаф, който през 50-те години е украсявал депото в Карлово, също е излязъл от някой прашен жп архив от времето, когато градът се казвал Левски град и обединявал Сопот и Карлово. Стара ютия от немско време пък пази инициалите на БДЖ, отбелязани на повърхността й.
От Миро научаваме, че пътническите вагони в БДЖ, както и в много от европейските страни, имат буквени означения. И те винаги започват с главна латинска буква, указваща класата или вида на самия вагон. Стандартите се променяли през годините, но тези означения показвали вида и класата на вагона, наличието на спирачки, броя оси, вида на челните преходи, отоплението във влака.
„Белият експрес“ минаваше пътя до София за 108 минути
„В 1985 година по инициатива на Железопътно управление-Пловдив се създаде вторият експресен влак в България, след "Тракия" (София - Момчилград). Той се движеше под името „Експрес Пловдив" в участъка Пловдив - София - Пловдив, без да спира никъде. Така стигаше от Пловдив до София за 1 ч. и 48 мин., а обратно - за 1 ч. и 49 мин.“, връща назад лентата Дончо Спасов.
Влакът е пуснат за първи път с влизане в сила на новото разписание на 2 юни 1985 г. В Пловдив винаги е тръгвал от 1-ви челен коловоз и е било абсолютно забранено да бъде спиран без причина. Вагоните - произведени в Германия - били първокласни, с високо ниво на комфорт. Коридорите му били застлани със специално изработени килими.
Влакът е разполагал със стюардеси, а в него за настроение звучала хубава музика. И така докъм 2006-2007 г. Впоследствие маршрутът му е удължен до Враца, започва да спира и в Пазарджик, а по- късно - и на гара Септември. Постепенно се превръща в обикновен бърз влак и така до 2015-а, когато се движи за последно.
Тодор Каблешков е първият началник-гара у нас
„Това е Тодор Каблешков - виден български революционер, участник в Априлското въстание, но не само. Той е първият българин, бил на поста началник-гара. Затова в нашия музей сме намерили място за портрета му, а до него сме поставили този заповеден диск, с който подавал сигналите към минаващите влакове“, посочва към една от стените в музея на железниците Мирослав Неделчев. Навремето, овладял добре телеграфа, Каблешков постъпва като чиновник-телеграфист в станцията на Барон-Хиршовата железница в Пловдив. Показва завидни умения и е преназначен като телеграфист на гара Белово и скоро е повишен до неин началник. Под прикритието си на началник-гара обикаля селата около Белово, като се опитва да просвещава селяните и да ги увлича в революционната дейност. На негово име е кръстено и Висшето транспортно училище „Тодор Каблешков“ в София, името му носи и едноименната гара в близост до Пловдив. Днес там е изграден най-модерният Интермодален терминал Пловдив (ИМТ), често е даван за пример за най-успешното публично-частно партньорство в България.
Свързан с релсите, като телеграфист, е бил и друг патриот от Възраждането -Захари Стоянов. Железничар е бил и Никола Корчев - последният знаменосец на Самарското знаме. „За него се разказва интересна история: тя е свързана с Васил Левски. Вторият влак, минавал по нашите земи, се движел по линията Белово-Цариград, дълга 500 км - връщат назад лентата пловдивските железничари. - Когато заловили Левски, искали да го превозят с този влак до Цариград. Нашенци, негови последователи, знаели, че Апостола ще бъде във влака, и решили, че това е моментът да го спасят. Имали свои вътрешни хора по жп линията, чрез тях се добрали до инструменти, с които пробвали да разглобят линията и дори са правили тренировки - така влакът трябвало да дерайлира и да освободят Левски. Обменяли си информация по телеграфа, но подготвяната засада стигнала до ушите на заптиетата. Тогава османците наредили процесът срещу Левски да остане в София, където го осъдили. Дали е мит, или е истина - не знаем, но това трябвало да се случи по трасето Белово-Цариград.“
Под тепетата: Двама жепейци вдигат първата пивоварна
През 1870-те години Рудолф Фрик и Фридрих Сулцер работят на Барон-Хиршовата железница. Рудолф Фрик има техническо образование и работи като механик и технолог, а в железницата - като локомотивен майстор. Фридрих Сулцер пък е локомотивен машинист.
През 1876 г. двамата железничари напускат работата си в железницата и откриват малка пивоварна работилница в пловдивската махала Алтъ тепе. Тя е с капацитет 100 литра бира дневно. Двамата бързо откриват и най-подходящото име - наричат я на махалата, носеща името на малко сиенитно хълмче. Гръцкото му име било Петрица, а българското - Каменица.
Навремето - при строежа на Барон-Хиршовата железница - в 1871 година, е построена и първата жп гара в Пловдив, показва стара снимка Мирослав Неделчев. И разказва как тя впоследствие е съборена. „Намирала се точно там, където днес строят тунела под гарата. По-късно, през 1908-1912 година, италианският архитект Мариано Пернигони създава шедьовъра - гаровата сграда в бароков стил, украсена с орнаменти, колони и със сводове - днешната Централна гара-Пловдив“, разказа Миро.
После насочва вниманието ни към друг ретро фотос - на него се вижда как е изглеждал гаровият площад преди години. Той се отличавал с прецизна естетика и нямал нищо общо с нескопосаните козирки и детайли, оформящи днес входа на Централна гара. От тук изпращали българските воини, заминаващи на фронта в съседна Македония. „А това е ул. „Станционна“ (днешната „Иван Вазов“). Виждате как навремето жп гарите са правени далеч от града, защото хората ги е било страх от преминаващите влакове. Около гарата не е имало нищо - нито сгради, нито инфраструктура, за разлика от днес. Така преди години влакът се движел и преминавал в покрайнините на града“, допълва жп машинистът.
Снимки от Валентина Биларева.
Източник на статията:
https://www.marica.bg/balgariq/obshtestvo/istorii-na-kolela-deset-renovirani-lokomotiva-shkoda-poteglqt-s-imenata-na-plovdiv