Тиксото от кварталната железария, преди да се положи като бленда по модела се "попипВа" малко с пръсти
за да намалее силата на лепилото. Ако прекалиш с пипането (макар да не е жена) пък много отслабва и не държи
точно когато пръскаш с аерото. Всеки експериментално стига за конкретното тиксо колко пъти трябва до го пипне
между пръстите. Обикновенно е 2 до 3 пъти, но има и изключения при които един път е достатъчен (
и трепериш да не се отлепи при бояджилъка) или 4 до 6 пъти ...и си си омазал прилично пръстите, а тиксото
го гледаш изпитателно-подозрително, след което го изхвърляш. В първото изключение си купил старо тиксо
(стояло може би дори на слънце), а във втория, пък е прекалено новопроизведено.
"Истината е някъде там - агент Мълдър".

След като определиш как да намалееш силата на лепилото, пристъпваш към изрязване и обрязване на блендите (или маските ако предпочиташ) и при получен краен резултат по форма, го пипваш колкото пъти трябва и лепиш на мястото му.
Така гарантирано на 95% няма да ти краде от боята след сваляне на "маскировката" по модела. Повече опит може би
тук ще сподели г-н Бояджиев, ако се появи скоро обаче. Той (след Васко разбира се) е според някои, бояджията постигнал
най-добри резултати при боядисването на неговите модели. Дори като определяне на цветове е стигнал доста напред, като
се има предвид, че и той твърди като теб - че сте прохождащи "вапцатори и мазачи на цветове".
Едно е безспорно обаче - хубаво е тиксото да е именно като твоето - на хартиена основа,
защото все още има от старите бои които са доста агресивни към определен материал.

ПП. ПРи отлепването аз ползвам освен островърхи пинсети и свръх тънък "скалпел" от бръснарско ножче направен,
за да "режа" слоя лепило когато се наложи. А самото лепило което понякога все пак остава на модела, го свалям внимателно
с "търкане на пръсти" където може или подострена като молив гума,
за да се свали по чисто механичен способ - без опасни химикали и т.н.
ПП. Снимката във фабричното хале на БДЖ-07.22 направо е историческа и ценна находка!
