Мислях да изчакам със снимките ама няма да стане... Тях ще ги оставя на момчетата.
Сутрин е- 09.10.2013, часът е към 5. Моделисти пристигат в клубното помещение, кой с кафе в ръка, кой сънен, но с вълнение в сърцата по предстоящото пътуване и първата международна среща. Товарим и потегляме.
На границите любопитството на митничарите е голямо, цъкат с езици и усмихват при гледката на модулите. Виждаш в очите им онзи детски пламък от отминалите години.
Вали... Дали ще ни върви по вода?. Кимлометрите минават и ние се приближаваме към онзи рай на железопътния транспорт и моделизъм, който ще ни събере с хора сродни души.
Пристигаме в Музея на железопътния транспорт в Будапеща. Организацията е железна. На входа изчакваме охраната да провери регистрацията на всеки автомобил... А те автомобилите с ремаркета, камиони, бузове, натоварени с модули, макети, материали..
Халето на депото е готово да посрещне 350 изложителя, които да разположат макети, и модулни трасета, щандове и витрини на площ от 3000 кв.м.
Разтоварваме с колегите от Унгария, Германия, Чехия и Полша и се събираме на обща импровизирана софра. Ние вадим биволско сирене, кашкавал, пастърма, филе Елена, бяло червено вино и ракия. Унгарците се включват с палинка, немците с леберкез. Разделяме се след първия ден и след умората от пътя лягаме да спим
Ден втори - голямото събиране. Всеки разопакова модулите и се започва изграждането на трасето. Огромните листове с кад чертежа на А1 се раздават. Пода не е прав, заради конструктивните изисквания на депото, но това не пречи на изграждането и до обед трасето е готово. Идва ред на електрическата част. Един немец измерва свързаностите между всеки два модула и чак тогава модула може да бъде свързан електрически към вече проверените. Заедно с това се изграждат и бустерните участъци, като на всеки 10 модула се слага бустер.
Немците са забравили един разклонителен модул и купиха релси и стрелка... След два часа модула беше направен и поставен в трасето- е верно без ландшафт, но работещ за да озслужва трафика.
Идва ред на локонет мрежата. Естествено и тя е проектирана предварително и се слагат кутиите, които в последствие се свързат с кабелите.
Инсталира се часовника за моделно време и неговата мрежа.
Започват тестове на механичните свързаности между модулите и електрическата съвместимост. Следва прокарване на телефонната мрежа. Всяка гара се сдобива с телефон за да се избегнат колизии по трасето.
Започват първите тестове за изолирани машини.
Гулаша, който се готви за всичките участници мирише навсякъде в халето, а импровизираната столова е между ресторанта на Ориент експрес и Президетнския вагон от 1957.
До края на деня всичко е готово и ние сме в трепетно очакване как ще се кара. Трябва да призная, че изготвянето на разписанието е дело на четири човека, които са акредитирани да изготвят такива от fktt, но които не присъстват на срещата. Документацията, която се изготвя е зашеметяваща- разписание на всеки влак за денонощие (моделно), разписание/график на всеки клон от трасето с всички влакове за денонощието, разписание на всяка гара, разписания на маневрената дейност, план за композиране на всеки гаражен модул....
FRED -овете се програмират за всяка машина. Поставяме фред картите по тях. Поставят се моделите с придружаващите ги Локо и вагонни карти, карти на товари на определените по разписание места.
Подреждаме витрините с нашите модели.
Време е за по бира в местно ресторантче.
Ден трети. Часът е 10 . Вратите на музея са отворени и групи с деца и отделни посетители влизат в Рая. Денят е петък и няма голяма посещаемост, което ни дава възможност да усещаме фремо системата.
Да... Изграждането на фремо модул е само първата крачка във Фремо. От наблюдението ми мога да кажа, че създаване на национални стандарти има смисъл само за страни, в които хобито е развито и има поне над 100 активно работещи члена по този стандарт. Уви България не е от тях и (това е личното ми мнение) няма смисъл да имаме такива адаптирани стандарти, защото това води до трудности- повярвайте ми.
Самото каране не е самоцелно... Има сценарии коя гара какви товари обработва и по колко за да получава и изпраща съответните вагони.
Разписанията на всички влакове се слагат на камара по реда на началния час. Отиваш и ти се дава поредния от камарата влак. На началната му гара те очаква FRED с карта на локомотива , вагоните и товарите. Моделния часовник цъка и ти се съобразяваш както с нето, така и с цялата сигнализация по трасето, указанията на гаровия персонал... И всичко това работи.
Възхитително е как разработването на такава система е било изглажано през годините, за да се превърне в добре смазан механизъм. Трябва да призная, че немците изнесаха срещата, като целта беше българи и унгарци да бъдем обучени за нея
В края на деня, часовника е спрян... Влаковете застиват в пасторални картини по трасето, за да оживеят на следващия ден.
Организаторите ме поканиха с по един предсатвител от всяка държава и всяко трасе на разговор в президентския вагон. Поради секретността на срещата няма снимки. Разговорите бяха в посока разширяване на изложението, показване на нови неща, както и периодичност на изданието му, организационни въпроси... Като част от организационния комитет и регионален представител на изложението, поех ангажименти за следващите години. Надявам се цялата жп моделистка общност в България да приеме това предизвикателство и да покажем както интересни, така и качествени продукти в следващите издания на Temofeszt.
Цялата гръпа се събираме в апартамента за по питие и раздумка на видяното, наученото и преживяното.
Ден четвърти- събота... Поради почивния ден и увеличеното присъствие на посетители, целия музеен комплекс ври и кипи. Два парни локомотива са разпалени и посетителите се водят на тях. Всички Чайки от бившите ръководители на жп районите на унгарските железници са на линиите за да возят посетителите. Две дрезини са на разположение за разходки, вътрешността на депото с трасетата е като кошер. Градинската железница с два парнии и един дизелов локомотив возят малки и големи. В края на деня има специални три обиколки за всички, които сме в ТТ трасето.
Към тайфата ни се присъединяват още двама, дошли със самолет от България.
От прака се отправяме към пристанището за нощтна разходка по Дунава с кораб. Красотата на Бъдапеща е известна още от соц времената с добре осветените обекти. На фона на музиката на Щраус и виенски валсове, разходката е още по зашеметяваща.
Неделя - послед ден в Рая. Каране, разписание, влакове, срещи с други клубове и участници. Следва подарък за нас Nohab в ТТ и снимка за следващия каталог на Tillig с българската група- очаквайте ни там. Следва обща снимка на всички участници в ТТ трасето.
Посетителите са навсякъде, а следва награждаването на участвалите в конкурса за модули и макети. Комисията е от 12 члена, като се поставят оценки в 7 категории за всеки модул/макет. От 36 заявни модула Гавраилово печели 3 място. Това е успех за нас и за България. Успех за положения труд и старание, за отделеното време и усилия на всички клубни членове. Тук е мястото да споделя, че има с какво да се гордеем. По качество на изработка имаме какво да покажем и какво да научат другите от нас. Ние пък имаме да наваксваме в оперирането на фремо трасетата, защото карането, което правим в България може да се сравни с игра на деца, но не и с каране по фремо стандарти. Ще опитаме да приложим тези знания в следващите издания на националните и балканските срещи, които планираме. Приятели дисциплината в моделизма в важно нещо. И трябва да свикваме с нея. За следващите големи срещи ще започнем регистрация на модули и подвижен състав, за да можем да изготвим разписания и да пробваме сценарии. Не очаквам всичко да се случи идеално, но е време да се поставят основите.
Часът е 18. Посетителите ги няма. Започва събирането на експозициите. До 22 ч цялото хале беше празно, все едно не е имало Рай.
Изморени се прибираме да спим за тръгнем на следващата сутрин в 6 към България. Е пътя не е много, но митническите Сръбски власти се заяждат за модулите. Според тях всеки модул, който носим е на стойност 5000 евро. Това е хубава оценка за нас и за труда ни, но след час размотаване ни пускат.
България, КЖМ- разтоварваме багажа и всеки тръгва да почива с хубавите спомени в главата си, в очакване на следващото издание следващата година по същото време. До тогава продължаваме да се трудим и градим, за да има какво да покажем и с какво да се гордеем.
Радостни сме, че оцениха труда ни и направихме добро впечатление, с което отваряме вратите за български моделисти и за бъдещето. Получените покани и за други участия са доказателство за това.
Приятели творете, отдавайте се на хобито, защото посещението на такива изложения е невероятно изживяване.
