Моделът е добре известен. Произведен преди 25 години! Като всяко "старо Роко" според мен е на едно изключително високо ниво.
Благодаря на widowmaker за ревюто -
http://www.railwaypassion.com/forums/index.php/topic,2282.msg36972.html - без него май нямаше да се навия да го взема. Локомотивът е част от сет, върви си в комплект с два двойни вагона. Някой преди мен беше успял да го комплектова и с третия вагон от серията, така че кефът е пълен.
Екземплярът беше навъртял доста годинки, а може би и километри. Естествено първата работа беше детайлно разглобяване и почистване - четки, токоснемане, предавки и т.н. След това леко смазване на нужните места. Като резултат - благодарение на чичо Роцо - перфектен ход в посока напред - тихо, плавно, безшумно и т.н. Леко забележим шум от предавките в посока назад, но имам и чисто нови модел на Роко със същия звук, така че това не го броя за недостатък. Обаче, както всички (не само стари) модели на Роко, фенерите (или фаровете?) светят доста мижаво. При старите модели(като този) светлината е добре при 8 - 9 волта, а това е и моделната максимална скорост на този локомотив. На новите им модели лампичките не се виждат хубаво дори и при 12 волта, освен ако не са с LED, искат си цифрово ... но това е друга бира. Така че следващата задача е смяна на светлините.
Оригинално светлините са с миниатюрни лампички - предната е с цокъл, а задната е директно запоена.
Така че предната лампичка се изважда лесно и бързо и се прибира за бъдеща употреба. Внимателният оглед показва, че може да се използва оригиналната платка, със запоеният на нея диод, контактна пластина от долната страна, оригиналната жица, без платката да се коригира по никакъв начин и без да се поврежда (може пък някой ден да си върна лампичката). Над лампата има достатъчно свободно място в предната част на корубата за разполагане на електрониката.
Схемата е "класическа" - осигурява постоянна сила на светене при произволно захранване. Нисковолтов стабилизатор, кондензатор и резистор. Диодът за посоката си е оригиналния - миниатюрен стъклен корпус, финно запоен където му е мястото. Светодиодът е топло бял от светещите ленти - още не са ми свършли и на всякъде слагам от тях. Вече писах че тези диоди дават доста "фира" при презапояване, боядисване, лепене и т.н. Поради това от известно време светодиодите ги режа заедно с пърченцето от лента, на която са си оригинално запоени (и фиксирани!) и няма никакъв проблем. Насочен е надолу и гледа точно в оригиналния световод.
Много не си личи кое е светодиода, но е това нещо най-отпред. След него е стабилизатора, а отгоре е кондензатор. Уж беше само за проба, пък си остана така ... Цялата операция отне май около половин час (до тук).
Изглед и от другата страна.
И отпред:
Най-голямата играчка - да докараме светлината от фаровете да прилича на стар локомотив. Макал и топло бял, светодиодът си свети доста силно и прилича на модерен фар. Токът му е само 0.6 мА, въпреки това не ми хареса. Между диода и световода добавих цветен филтър - боядисано в жълто пластмасово прозрачно парче. Това отне най-много време - боядисах няколко парчета с различна дебелина на боята, цвят жълто. След това експериментално си избрах това, което ми отговаря най-много на представите за такъв фар. В случая най-добър ефект получих от два филтъра с тънък слой боя. За съжаление дори и с лошо качество снимки на светещите фарове не можах да докарам, но на живо резултатът ме удовлетворява напълно.
При аналогово захранване севтлините светват с нормална сила малко след или заедно с потеглянето на влака. С "моето" си аналогово захранване с ШИМ светват нормално малко преди или заедно с най-бавния ход на локомотива. Т.е. задачата изпълнена на 100%. Задните светлини няма да ги променям. И там има достатъчно място, но така по-лесно се вижда разликата между оригиналните светлини и новите с LED.
Остава у мен едно колебание за щангите ... дали трябва да са такива "безцветни"? Гледам че и на предстоящия модел на Т12 за 2013 година щангите са такива. За сега модервизацията приключва до тук, но някой ден може и да заиграе четката.
