Позволих си да прехвърля малко спомени тук, за Стойко Алексиев - един от мнозината
моделисти на старата школа, за които хобито, бе не само колекция във витрина,
но и работа с ръцете, ума и сърцето си.
Мир на праха му.
И още малко за бат' Стойко - един такъв негов вагон се състоеше от 50 и няколко (май) отделни части,
които той търпеливо запояваше с големия поялник. Наклонените страници отвън вертикално са подсилени с малки,
тесни триъгълници - и това е отделна част, която тряваше да бъде запоявана. Тенекията, дококлкото си спомням,
беше от консервени кутии или нещо от сорта. Колелата дори сам си отливаше, а като го попиташ защо и тях произвежда,
а не вземе готови от Пико, отговорът беше - "Ако ще правя нещо, най-добре ще е то да е от-до..."
Друг случай: Бат' Стойко прави пластмасов модел на БДЖ 03 в мащаб 1:20 (български мащаб), гледам пили бандажите
на голямо колело наръка с пила и твърди, че за един цял ден прави едно такова колело. Питам го - "Защо поне това
не го врътнеш на струг?" - а той отговаря - "Защо да го правя на струг, кaто мога и на ръка!?!"
Това се казва хоби за удоволствие ...
Та бат' Стойко, тези гондоли, както ги наричаше, ги направи и в 1:45, типоразмер 0.
От бяло тенеке с жълт цвят ги правеше. Големи,около 40 см високи кутии разрязваше, изправяше ги с п
рофесионални точилки фурнаджийски с голямо фи и бавно и методично ги разкрояваше.
Преди това всичко на милиметрова хартия, детайл по детаил, по детайл беше начертал. И
ги поеше с един голям, неудобен поялник...(Как се работи и в НО с този поялник?!?, не питай...)
Всичко това на балкона. Никакви екстри в оборудването за направата им...Най ми беше, и сега е така,
чудно, как без да прави шаблони за извивката на коша, извиваше ламарината на око!!! Проверочни
шаблони от милилитрова хартия залепени върху кортон имаше, но те бяха само сред като го извие, да провери...
И всичко бе точно! Та който си го може, си го може...И ресорите пружинираха и вратите се отваряха и
цялото окачване беше като по конец, и ходовите качества супер - ходихме да вземаме стари довоенни 0 релси и от Емил Бабев,
той имаше смешни разкачвачки,които не вършеха работа, защото витловият спряг си беше истински, само,
че в 1:45 и от Еди Диранов.
Очите ми изтекоха и с ентусиазъм казвам: "Те това е мащабът!". "Не, малък е! Просто реших да се пробвам и тук.
Требе да се опита по-голям!!!" И при следващото отиване в София - първо у тях! Чакам да видя нещо в І, 1:32.
Гледам ,гледам ми то междурелсието къдее по-голямо от 45 мм - цели 72мм. "1:20, казва, кефът тук е най-голям..."
Напереният чирак, моя милост,
- " Ми то как ще ги караш, това е музеен мащаб, такива релси няма по изложбите в чужбина."
- "Аз ги правя за себе си и такива гламави като теб:). Има и други моделисти в този мащаб...Наш си е."
(Виж и Сашо по-горе и разни други постове отпреди години...).
Само дето в 1:20 приоритет имаше пластмасата, като материал...
След кончината на този
Моделист (с главна буква, без да е "гуруто на моделизма"),
мина известно време и наследниците се обърнаха за помощ тук - по специално към търговците.
Желаеха да получат оценка и евентуално съдействие, в разпродаването на колекцията му.
Излишно е да казвам, че нищо не стана - всичките се дръпнаха и отказаха под предлог, че не се занимават с такава дейност (!?).
Наложи се почти тайно след този етап (вече), съпругата да се обърне към по-широк кръг от този форум.
Тя все още ни уважаваше като моделисти свързани със Стойко и се обърна към определени хора от форума,
като помоли за взаимна конфиденциалност - така се дистанцира от недоброжелателите и завистниците.
Трима (или четирима) души все пак поеха отговорността и направиха оглед с оценка на всичко което трябваше да се разпродаде.
Бе направен и подробен списък в мащабите Н0 и ТТ. Третият списък пък беше от наличната литература и цели
годишнини на известните ни култови списания по железопътен моделизъм, както и голяма част от личния моделистки архив.
Когато списъците бяха вече готови, тук си позволих да направя специална тема-обръщение (март 2009г.),
с цел въшни и вътрешни на новопроходилият клуб КЖМБ, хора да помогнат в изкупуването
на важни части от тази библиотека, събирана и съхранявана от Стойко Алексиев.
А повярвайте исканите около 1500 лв (след уговорка и пазарлък за купуване на блок)
струваха едва 1/5 от истинската стойност. Съпругата не искаше максимума, а просто да предаде едва ли не
по начална себестойност библиотеката и без никаква стойност за нея, личния архив на Стойко.
Всичко завърши с нула внимание (да не кажа забиване в 9-та) глуха линия...
А самата колекция (най-вече в Н0) се зае да продаде от свое име един уважаван съфорумец тук (може би бивш вече).
Стана поредния инсинуиран от търговците скандал, че видите ли човека "печелел на гърба на вдовицата",
което не попречи всъщност моделите да бъдат разпродадени в рамките на месец - два.
Няма да коментирам хората отправили тези безпочвени обвинения, най-малкото защото така пожела още тогава
продаващият ги. Това бяха същите които не се наеха да свършат работата, защото не се занимавали с това (!~?),
но един от тях нееднократно е заявавал на всеслушание, че вече е разпродал доста колекции от вдовиците
които "не разбират нищо, но пък аз съм правил винаги добри пари от това!!!". Наскоро научих и прякора на този
търговец и мога да ви уверя, че той и сега разбира от моделите, не повече от въпросните вдовици.
Но пък от парите, като средство - разбира много добре...търговията му се разраства...
А въпросния съфорумец беше нагледно обяснил, няколко пъти, че няма да спечели нищо, защото всичките
пари от разпродажбата ще предаде (както е и станало доколкото знам) на семейството на Стойко.
Това за моделите, като сред тях освен ръчно изработените (но само които се продаваха),
имаше и много фабрични, при това от фирми като Гютзолд и Хруска!!! Модели които макар и след толкова години,
все още бяха и са доста ...атрактивни, с всичките си недостатъци... но и превъзходни (все още) качества.
А библиотеката така и не беше откупена, като най-вероятно е продадена на западни антиквари!!!
За архива - също, защото не бих искал да си мисля, че някой го е прибрал и сега го продава от свое име...
И така за да стигнем до 2015г. и вече да търсим, по света и у нас, от същите западни антиквари,
малкото сламки, снимки, скици и чертежи на всичко свързано с подвижния състав на БДЖ през годините.
В един отбор тичат заедно много хора, но практически се движат с темповете на най-бавно тичащият!
Е, за отбора тук (до колкото го има) можем да кажем, че напоследък вдигна темпото си, защото тичащите
най-бавно, най-после дозряха точно какво и как...само че за някои неща, вече сме изпуснали първите места.
Дано за останалите поне не закъснеем отново... Времето си минава и за това е създадена тази тема.
Да споделяме и помним за неудачите и успехите, за хората и моделистите, за хобистите...
и въобще за какво става на дума в българския железопътен моделизъм през годините!!!
