Електроника и Електротехника | Electronics and Electrical Engineering > Цифрово / дигитално управление | Digital Command Control
Цифровизиране на стрелки и други устройства на Мерклин
Best Ripper:
Цифровизиране на двойна стрелка С профил.
Като всяка двойна стрелка и тази има два отделни задвижващи механизма, за които трябват два отделни електромагнитни такива.
Монтажът им е също така лесен, както за обикновена стрелка. Езиците на две стрелки се обръщат в посока "направо", за да могат рейките на механизмите да се закачат. С по две винтчета двата механизма се фиксират.
Двойна стрелка 24630 с механично задвижване - поглед отдолу.
Двойна стрелка с монтирани електромагнитни механизми и стрелочни фенери - поглед отдолу.
Двойна стрелка с декоративни капаци вместо топузи - поглед отгоре.
За задвижване на стрелката в аналогов режим се ползват две позиции от бутонните превключватели. Схемата е дадена в горните постове.
За цифрово задвижване се ползват два изхода на външен декодерен блок k83. Също така има и специален двоен декодер с кат. №74465, който се поставя под стрелката между двата електромагнитни механизма /не е инсталиран на снимките по-горе/. Във втория случай трябва да се подберат правилно подредбата на двата извода, тъй като при неправилното стрелката няма да работи добре - има блокировка, непозволяваща неправилно положение на езиците един спрямо друг.
Best Ripper:
От 2013 г. в продажба е и нов модел на вграден декодер за единични стрелки - кат. № 74461.
Основната разлика с предишния модел е, че микроключетата са изнесени от обратната страна на декодерната платка, което позволява пренастройване на адреса без да се налага сваляне на декодера от стрелката. По принцип такова пренастройване се прави рядко и от тая промяна няма особена необходимост, но това си е решение на фирмата. Отново през такъв декодер може да се задават адреси от 1 до 256 включително.
Стрелка в завой 24672 с монтиран електромагнитен механизъм, декодер 74461 и стрелочен фенер.
Krasi:
Електромагнитните механизми за стрелките (74490 и 74491) имат един сериозен недостатък - бързо се развалят, след което започват да превключват само в една посока. От моите 20-тина такива вече 4-5 дадоха фира, без много да са работили. В немския форум - stummiforum.de - доста се писа по проблема и спецовете там са намерили и решение. Тук http://www.stummiforum.de/viewtopic.php?f=21&t=127927&p=1432939&hilit=endschalter#p1432939 са публикувани и снимки как става номера. След ремонта механизмите работели безотказно. Скоро и аз мисля да се пробвам да поправя моите, макар че не съм особено вещ по токовете :unsure:
Best Ripper:
Доколкото успях да разбера, проблемът идва от крайните изключватели... които явно са някакви стандартни микрошалтери и могат да се заменят.. или да се почистят и възстановят. Такива ключета има в бравите с централно заключване на автомобилите и при някои марки се водят като "заводски бомби" - след време отказват и бравата на колата или блокира в заключено положение, или в отключено. Например при Opel Vectra... Иначе засега аз поне нямам грижи, имам 15-тина механизма, някои са доста щракани вече, но нямам откази. Но все пак благодаря за информацията - вероятно ще се стигне и до ремонт на тия механизми. Освен ако от Мерклин не са сменили доставчика на тия шалтери... :hi:
Best Ripper:
Вчера и аз получих първи отказ на електромагнитен механизъм. Стрелката, както си работеше, в един момент престана да обръща от "отклонение" в "направо". След ръчно превключване /чрез завъртане на фенера/ стрелката обръщаше електрически от право в отклонение. Днес я разглобих, извадих механизма. Отварянето на металната кутийка от две части не беше проблем - с малка отвертка или фини клещи се изправят 6-те огънати фиксиращи езичета - 4 по-големи и 2 по-малки. След което излиза целия механизъм без остатък.
Това е самото реле с микроключета, платка, куплунг и щанга.
На мен ми отказа левия микроключ /на снимката/ - при натискане със или без лоста не се чуваше цъкане. При огледа на платката, както и разглеждайки линка на Krasi от предишния пост, установих следното: между крачетата на два микроключа има запоен SMD кондензатор - директно, без разстояние /червените стрелки на снимката/. Освен това навсякъде се забелязва "бяла мараня" около спойките, което е особеност на новите "модерни и ефективни" безоловни припои /кафявите стрелки/. За съжаление на производителите на тия измислени припои много хора се оплакват от осезаемо по-висока температура на топене и по-трудно прилепване на тинола върху металите. Което принуждава по-дългото задържане на поялника и създаване на немалко предпоставки за прегряване на електронни и електромеханични компоненти. Според мен съчетанието от допълнителен кондензатор и безоловен тинол води до прегряване на микроскопичната контактна пластинка в микрошалтера, в резултат на което много скоро тя престава да пружинира правилно.
Успях да отпоя микроключето без особени проблеми, което излезе заедно с кондензатора. При отварянето му обаче имах желание да опитам почистване с WD40 и повторно сглобяване, което не се оказа възможно. Първо: спрейчето с WD40 беше сдало багажа, второ - пластинката беше окислена, трето: накрая въпросната пластинка отхвърча нанякъде. Затова ремонтът беше извършен по елементарния начин, показан в линка към немския форум - чрез окъсяване на двата контакта на платката с една по-едра капка тинол /ама от лошия - оловния/. Забравих да снимам как се получи, сетих се когато сглобих механизма и го тествах. Важното е, че механизмът се сглоби обратно без проблеми и се задейства нормално.
Елиминирането на микрошалтера, който изпълнява ролята на краен изключвател, не вярвам да доведе до проблем. Той реално има значение само при използване на ЦК ключета за управление на стрелките. При нормалните аналогови клавиатури с нормално отворени контакти просто не трябва да се задържа натиснат бутона. Импулсът е достатъчен за обръщането на механизма и оставането му в стабилно крайно положение. При цифровото, особено при използване на централна станция CS1/CS2, където продължителността на импулса се определя при програмирането на управлението на стрелката, пък още по-малко има опасност от претоварване. При мобилни станции също не трябва да се задържа дълго натиснат бутона от клавиатурата - и там кратковременно натискане е напълно достатъчно. При теста прещраках бързо и последователно механизма близо 15 пъти в двете положения и не усетих някакво загряване на електромагнитите.
Забележка: В линка към немския форум има и други начини, но са по-сложни. Описаният с шунтиране на микрошалтера /за по-лесно и без той да се демонтира/ е напълно достатъчен.
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия