Цифровизиране на стрелки и други устройства на Мерклин

[Best Ripper]

Цифровизиране на стрелки и други устройства на Мерклин.

        Цифровизацията на системата на Мерклин за променлив ток започва още през 1984 г. с въвеждане на системата Delta multitrain, а след нея Marklin Digital. Освен цифровизирането на подвижния състав се започва и цифровизирано управление на всички останали устройства – стрелки, светофари, семафори, откачвачки и др. Предвид факта, че тогава използваните профили са М и К /С се появява през 1996 г./, както и нуждата от по-нататъшна съвместимост, налага изграждане на специфична система за управление, добила известност като стандарт Мерклин-Моторола /ММ/. ВАЖНО: Надолу всичко описано ще се отнася САМО за стандарт Мерклин-Моторола, който да не се бърка с другия стандарт DCC /за правотокови системи/!

Предвид особеностите на М и К профилите, описани в тази тема http://www.railwaypassion.com/forums/index.php/topic,4135.0.html , появата на цифровизацията хваща „в движение” наличните системи на релсов път. Поради наличие на призма и вградено в нея електромагнитно задвижване на стрелките в М профил се налага принципна промяна на цялата конструкция на стрелката и механизма за нейното задвижване, а в К профила няма и възможност за добавяне на декодиращо устройство. Затова Мерклин решава да запази старото електромагнитно задвижване на стрелките в М профил, да не променя това в К профила, а да изнесе декодера извън стрелките /както и при семафори, светофари и пр./. От гледна точка на икономия на кабели и понижаване на цената декодерите са обединени по 4 броя в общ блок – т.нар. „външен декодерен блок”. В Мерклин има няколко типа такива декодерни блокове, които имат различно предназначение. В случая с управлението на електромагнитни консуматори /импулсни/ се използва декодерен блок тип „k83” – кат. №60830 /новият модел от 2013 г. е №60831/.



Поради наличието реално на 4 декодера в една кутия още от самото си начало системата на Мерклин е направена така, че адресира командите на групи по 4. Тоест, командите по адреси от 1 до 4 са насочени към един общ декодерен блок, командите за адреси от 5 до 8 – към друг общ декодер и т.н. На системата Delta няма да се спирам основно, тъй като тя отдавна не се произвежда, въпреки че все още доста се използва и е почти напълно съвместима с новите /В Мерклин е предвидено най-различни контролери и съгласуващи устройства за връзка между различните типове свои системи/. Само ще спомена, че в Делта управлението е по-сложно, тъй като се работи на принципа „клавиатура-декодерна група-краен декодер”. Системата „Делта” поддържа адресиране на 16 клавиатури, всяка поддържаща 4 декодерни групи, а всяка група с 4 крайни декодера. Или общо 16 клав. Х 4 дек.групи х 4 декодера = 256 адреса. С новите централи на Мерклин управлението е значително опростено – командва се директно декодерната група, като сигналите за нея са отново групирани по 4 /за всички декодери в групата/. В мобилните и централните станции на Мерклин могат да се управляват /адресират/ до 80 декодерни кутии, всяка с по 4 крайни декодера. Тоест, 80 групи Х 4 декодера = 320 адреса.
Забележка: Въпреки наличието на 320 адреса при използването на индивидуални декодери във всяка стрелка може да се задават адреси до 256-и вкл.! Останалите са достъпни само с външни декодери!

   Електрифициране на стрелките в С профил.
   Електрифицирането е първата задължителна стъпка към цифровизирането на стрелките. Всички стрелки в С профил се задвижват електрически с помощта на универсален електромагнитен механизъм – кат. №74491 /отскоро и нов модел 74492/. За двойните стрелки се ползват два такива механизма. Особеното в случая е, че наличният във всички стрелки ръчен механизъм за обръщане на стрелката не се демонтира, а електромагнитният механизъм се връзва към него и го задвижва. Тъй като механизмът е предназначен и за аналогово управление, към него върви куплунг с три кабела, които извеждат захранването извън линията, за да може да се включи към външно управляващо устройство /декодерен блок k83 или клавиатура 72720, 72710/.
Към електромагнитния механизъм има декоративни капаци, които могат да се поставят вместо „топуза” за ръчно обръщане на стрелката /не е задължително/. За целта топузът внимателно се издърпва нагоре и на негово място се поставя капак /ляв или десен/ или имитация на електромагнитен апарат. Запазването на топуза не влияе на работата на механизма.

Схема на поставяне на електромагнитен механизъм в единична и двойна стрелка С профил.


Схема на аналогово управление на стрелка С профил с електромагнитен механизъм и клавиатура.

[Best Ripper]

Управление на стрелки с декодерен блок k83.
Декодерният блок представлява правоъгълна кутия, която има 16 извода, подредени по 8 от двете й дълги страни. В левия край срещуположно има два входа/изхода, които са обозначено с кафяви и червени изводи. Токово и сигнално  захранване декодерният блок получава директно от изхода на цифровата централа през разклонител. Изходящите кабели от централата или /цифровата й кутия за мобилните/ се прекъсват и се включват в специални разклонители – кат. №72090. Включването става с помощта на характерните за Мерклин цветни щекери/куплунзи, които се поставят на края на кабелите. /Същите разклонители и щекери се произвеждат и от PIKO – реално от по-стария модел на Мерклин/. Декодерният блок се включва от едната страна, а друг декодерен блок може да се включи директно зад първия, като се захрани направо от него /от отсрещните кафяв и червен изводи/. Задължителни в случая са две неща: декодерните блокове да получават захранване директно от изхода на централата /а не от линиите/ и отделните типове декодери да бъдат връзвани с отделни жици към изхода на централата /не трябва от декодер k83 да се подава захранване на декодер k84/.



Забележка: Има съществена разлика между разклонителите на Мерклин и Пико!
Тези на Мерклин са еднополюсни, а на Пико – двуполюсни. Тоест, като включите единият кабел на захранването /примерно кафяв - нула/ в разклонител на Мерклин, всички негови изводи трябва да бъдат към същия полюс на устройствата /към нулите им/. За другия полюс /червения/ ще ви трябва отделен разклонител. Разклонителите на ПИКО са двуполюсни – разделени са по дължина на две независими вериги – едната с означение „+”, а другата „-„ . Ползвате 2 разклонителя на Мерклин или един на Пико за едно и също нещо.

Останалите 12 извода /по 6 от двете дълги страни/ са групирани на 4 групи по 3 извода.
Във всяка група те са оцветени в три различни цвята – жълт, зелен и червен. Жълтият извод е средният за електромагнитното устройство, зеленият подава сигнал за „стрелка направо-светофар отворен”, а червеният – „стрелка в отклонение-светофар затворен”. От всяка група изводи се опъват кабели към електромагнитните устройства на стрелките и другите допълнения. Това се отнася за устройства в К и М профил, които нямат място за поставяне на декодери, както и за С профил без индивидуални декодери. /Забележка: След въвеждането на цифровизацията Мерклин променя конструкцията на стрелките в М профил, като добавя декодер и нов електромагнитен механизъм за директно връзване на стрелката към централата. Реално фирмата произвежда 2 типа електрически задвижвани стрелки – само с електромагнит – класически, и с електромагнит и декодер – нов тип. Предвид факта обаче, че новите стрелки нямат възможност за промяна на адреса от потребителя – може да се извърши само в сервиз /могат, но вместо ключета са сложени запоени мостчета и трябва да се презапояват/, както и поради по-високата цена на индивидуалното крайно устройство, тези цифровизирани стрелки намират слабо приложение – масово потребителите предпочитат цифровизиране на стрелки в М профил с външни декодерни блокове k83, а немалка част изобщо се отказват и от цифровизацията им./

Управление на стрелка С профил с електромагнитен механизъм и външен декодер.




          Настройка на декодерния блок k83.
Предвид факта, че блокът осигурява общ вход на четири изходни декодера, то на него се прави обща настройка към централата. Това става с помощта на панел от 8 микроключета /микрошалтери/, които се намират вътре в кутията. За целта се сваля капакът, а ключетата се настройват съгласно дадената по-долу схема и желанието на потребителя.



Блок микроключета за настройка.


Забележка: картинката на вътрешното съдържание на блока е по старите образци, в момента вътрешната организация е променена – безкорпусна интегрална схема от долната страна на платката. Променени са и куплунзите – те са от новия тип с по-малък диаметър и странични пластмасови езици/водачи.

Таблица за микроключета за настройване на декодерен блок k83 /важи и за k84/.


Казано с други думи, ако декодерите в блока са отделно, първите 4 адреса за аксесоари имат еднакво положение на 8-те ключета, втората група адреси /от 5 до 8 вкл./ имат друга обща конфигурация, третата група – от 9 до 12 вкл. – трета обща конфигурация и т.н. до 80-та група. Разположението на изходите на кутията не може да се променя/прегрограмира – вървят по посока, обратна на часовниковата стрелка, като първи изход е вляво долу.



За любителите на рИализЪма, сложния живот и ТПК „Татко си играе” една схема на декодер k83.



         Настройка на единичен декодер за стрелка С профил – кат.№74460.
Тъй като тук всеки декодер е отделно – предназначен е за поставяне директно в крайното устройство, настройката се извършва с помощта на 10 микроключета – първите 8 определят декодерния блок, а последните 2 – съответния изход. По този начин микроключетата на първите 4 адреса се различават само по положението на последните 2 ключета - №9 и №10. Втората група адреси /от 5 до 8/ също има еднакви първи 8 ключета /естествено друга комбинация/, а последните ключета пак определят изходите в групата. При ключета №9 и 10 настройката е следната:

1-и адрес в групата /адрес на централата 1,5,9,13 и т.н./ - 11
2-и адрес в групата /адрес на централата 2,6,10,14 и т.н./ - 01
3-и адрес в групата /адрес на централата 3,7,11,15 и т.н./ - 10
4-и адрес в групата /адрес на централата 4,8,12,16 и т.н./ - 00



Пример: Адрес на централата 22 - попада в 6-а декодерна група – от 21 до 24 вкл. Съгласно таблицата първите 8 ключета се поставят така:
1,5,7 – в положение 1, останалите – в положение 0.
Адрес 22 се явява 2-и вътрешен адрес в групата, следователно на ключета 9 и 10 се задава комбинация 01.

Пример: Адрес на централата 36 – попада в 9-а декодерна група – от 33 до 36. По таблицата първите 8 ключета се поставят така:
1,3,6,7 – в положение 1, останалите в положение 0
Тъй като адрес 36 е последният от четирите в групата, ключетата 9 и 10 се оставят в положение 0.

Забележка: В упътването на декодера има точно описание за всеки адрес – пълната му комбинация от 10 ключета /съвсем като за неразбиращи/.

[Best Ripper]

         Монтаж на единичен цифров декодер 74460, електромагнитен механизъм 74491 и модул „фенер” 74470 към стрелка С профил.

     Монтажът по снимките е направен на обикновена лява стрелка кат. №24611.

  Изглед на стрелката с ръчно задвижване.


    Монтаж на електромагнитен механизъм 74491.
Става изключително лесно, само с малка кръстата отвертка и две винтчета. Стрелката се обръща в положение направо/за всички модели/, за да се покаже зъбчето, където се закача ухото на рейката на електромагнитния механизъм. После той се фиксира на определените места с две малки рапидни винтчета на пластмаса. Времетраене на операцията – не повече от 1 минута, ниво на трудност – елементарно.



        Настройка и монтаж на декодер 74460.
Става също изключително лесно. Ще ви е нужна само малка часовникарска отвертка за превключване на микроключетата. Самият декодер е с триъгълна форма и реално се намира на различни места под стрелката в зависимост от модела й, но винаги за него има място там. Декодерът има три дупки в платката по ъглите, които се нанизват на специални щифтове – размерите са така предвидени, че силата на триене да държи здраво декодера без винтове и други крепежи. Естествено преди поставянето му трябва да се направи настройка по описанието по-горе. След поставянето му от него излизат 5 кабела – единични червен и кафяв с кабелни обувки и тройка /син, зелен, жълт/ с куплунг. Първите два се включват в езиците, които са в края на стрелката отдолу – в захранването /червеният в В, кафявият в 0/. Куплунгът се включва в електромагнитния механизъм, като водачът не позволява неправилно /обърнато/ включване. Времетраене на операциите: Настройка и повторна проверка за правилност на адреса с микроключетата – 1 мин. Монтаж и свързване – 2 минути. Ниво на трудност – лесно.
МНОГО ВАЖНО:При боравене с декодера не пипайте компонентите по него – опасност от повреда от статично електричество! Добре е преди това да се „разредите”, допирайки се до парно, електроуред със заземяване/зануляване и да свалите от себе си разни изкуствени дрехи!
Забележка: При настройването на декодера първоначално употребих около 15 мин. за разучаване по книга на принципа и организацията на адресирането /преди да получа самите декодери/.



          Монтаж на модул „фенер” 74470.
Модулът е малко по-сложен за монтаж, тъй като е за леви, десни и английски стрелки, в резултат на което трябва внимание да не се объркат частите. Самият модул се състои от 6 елемента – фланец с ос, фенер от две части, платка със светодиоди, рамка за платката и винтче. Първо се поставя фланеца, като отвор в него се захваща за зъбче от ръчния механизъм на стрелката, осигуряващ въртене на фланеца и оста. Отгоре се надява прозрачно кубче за провеждане на светлината и върху него съответния фенер /ляв или десен/. Въпреки че външната част на фенера трябва само да се надене, е добре тя да бъде залепена със съвсем малка капка лепило, защото има вероятност да падне при обръщане на стрелката и сътресение /някои от тези части не влизаха достатъчно плътно/. След това се подбира рамка /лява или дясна/ и на нея с щракане се монтира платката за осветлението. Накрая рамката се закрепва с винтчето към стрелката. От платката излизат две жици /кафяв и жълт куплунг/, които се връзват към нерегулируемо променливо напрежение 16 волта на отделен траф /не към линията!/ Това е направено, за да може осветлението да се свърже отделно към осветление /нощно/ на макета и да не товари излишно централата. Не е удобно да се прави извън макет – допълнителни жици, разклонители и управление за осветлението.

Изглед отдолу на напълно цифровизирана и осветена стрелка.


Изглед на стрелка отгоре с поставен фенер и запазен топуз.


Изглед на стрелка отгоре с поставен фенер и декоративна имитация на апарат.


При монтаж към английска стрелка се ползва само рамка /лява/, платката със светодиодите и винтчето – другото е монтирано на стрелката.
Време за монтаж на модула: 5-6 минути /при английска стрелка – 1,30 мин./

Английска стрелка само с ръчно задвижване /изглед отдолу/:.


Английска стрелка с цифрово задвижване и осветление /изглед отдолу/:


Внимание: Тъй като английската стрелка в С профил е с един задвижващ механизъм, трябва да се провери добре дали кабелите от декодера не опират в някоя от щангите, задвижващи езиците.

Общото ниво на трудност е елементарно и ниско. Може да се извърши от потребителя без затруднени. Има подробни схеми за всяка стъпка от монтажа. За това допринася и фактът, че всички части са оригинални и заводско производство на Мерклин – всичко е изчислено, предвидено и проверено, всичко пасва на място и лесно се сглобява. Отпада напълно необходимостта от нагаждане, приспособяване, преработване или „побългаряване” на нещата – всичко е качествено! Дори в комплекта има лепенки, които да залепите върху декодера и да надпишете адреса на стрелката, за да не се лутате после.
Съвет: За да си спестите дни, седмици и месеци и безплодно главоблъскане, късане на нерви и трошене на време в опити да икономисате някой и друг лев и да се мъчите да откриете отдавна известни неща с помощта на „известни и евтини” дубликати от жълти производители, използвайте оригинални механизми или такива, препоръчани от производителя. Така ще ви остане много повече време да се радвате на безпроблемно и безаварийно експлоатиране на системата и каране на влакове. Е, разбира се, ако последните две неща са част от вашия ЖП моделизъм…

Особености при използването на външен декодерен блок.
Недостатък на блока е невъзможността да се монтира под стрелките С профил, което налага монтаж под плота на макета и за трите профила линии или пък поставянето му между устройствата отгоре /когато няма макет/. Отделно са необходими много повече жици от него до крайните устройства, което усложнява монтажа и демонтажа /когато не е на макет/. Предимство: по-ниска цена и удобство в макет.

Особености при използване на единични декодери.
Реално след първоначалното включване не се прави нищо допълнително при монтаж/демонтаж на стрелката към/от трасето. Достатъчно е да й подадете захранване и команда от централата и тя веднага тръгва. Не се включват никакви жици. При нужда декодерът лесно се сваля и пренастройва за друг адрес /може и без разкачване от електромагнитния механизъм и линията/. Нищо не стърчи от трасето, нищо не се вижда. Осветлението на фенера не е задължително – ако се откажете да го ползвате, жиците от него лесно се скриват под призмата. Командването на всички стрелки може да става само през двете основни жици на централата към трасето. Недостатък: по-високата цена на декодера, но удобство при липса на макет и често сглобяване и разглобяване на трасето.

МНОГО ВАЖНО!!!
За да работят декодерите на стрелки, светофари, откачвачки и прочие задължително трябва да бъде спазено правилното свързване на централата към трасето – кафявият кабел от централата към вход „0” на линията, а червеният – към „B”. В противен случай стрелките НЯМА да работят!

[Best Ripper]

Цифровизиране на откачвачка – кат. № 24997.

Откачвачката е монтирана на ½ права линия от С профила – 24094 /94,2 мм дължина/.

Изгледи на откачвачката отгоре и отдолу.



Както и при откачвачките и на други производители, действието й се определя от повдигането на планка, натискаща езичетата на вагонните куплунзи отдолу, което довежда до тяхното освобождаване. Откачвачката 24997 има ръчно управление – чрез лост, както и електрическо /заводски вградено/. Разликата е, че тук не се ползва универсалният електромагнитен механизъм за стрелки, а специален – само за това устройство. Причината е, че тук повдигането на планката става с електромагнит, а след спирането на тока през него планката пада надолу от тежестта си. Поради това и управлението й е различно. За разлика от стрелките тук планката стои повдигната, докато държите натискат съответния бутон в централата/клавиатурата. Тъй като това може да доведе до претоварване на намотката на релето, в механизма е предвидена защита – ако в един момент откачвачката откаже, това значи, че защитата й е включила и трябва да се изчака известно време, за да се възстанови връзката в нея. В откачвачката НЕ може да се монтира индивидуален декодер – няма място. Затова единствено тя може да се управлява /аналогово и цифрово/ чрез външно устройство – аналогово със същите клавиатури за стрелките, а цифрово – само с декодерен блок k83 /кат. №60830/.

Схема на аналогово управление на откачвачка.


Схема на цифрово управление на откачвачка.


Към откачвачката има сигнален модул – стълб-фенер с осветление /кат. №74997/, което свети при вдигната планка /подадена команда за разкачване/. Стълбът е метален и се включва странично в релсата на откачвачката в предвидените две гнезда.

Откачвачка с монтиран стълб-фенер


Откачвачка в активно положение с монтирана светлинна сигнализация.


Поради посочената в горните постове организация на адресирането в системата ММ,
както и поради желанието ми да проверя адресирането в последните адреси на цифровата централа и да няма разбъркване /”дупки”/ между адресите, настроих декодерния блок на адреси 317-320 /80-та декодерна кутия – ключета 1,3,5,7 в положение 1 – виж по-горе таблицата/. Тъй като превъртането на адресите /локомотивни и аксесоарни/ в централата е по затворен кръг /след 320-ти отново се стига до 1-и, както и обратното/, откачвачката бе включена на последния изход на блока – 4-и вътрешен /горе вляво/, тоест на 320-ти адрес. При пробата нямаше никакъв проблем с управлението на устройството – при включване на кабелите в блока /жълт и син кабел в жълт и зелен изход на декодера/ и задържане на натиснат бутон „зелен” от адреса на централата, модулът работеше безотказно.

[Best Ripper]

Цифровизиране на бариери.

Старите аналогови бариери, задвижвани с електромагнит, също могат успешно да бъдат управлявани с цифрова централа на Мерклин. Подобно на откачвачките бариерите имат само един електромагнит, който служи за спускането им, а след спирането на тока през него, противотежестта в задната част на бариерата ги изправя. Налага се обаче по същия начин, както при откачвачката, да се държи натиснат бутонът от централата, което обаче води до два проблема:
1.   Вероятност от претоварване и изгаряне на декодер /декодер k83 – кат. №60830/, който е за импулсни неголеми натоварвания.
2.   Невъзможност от боравене с централата, докато се държи натиснат бутона за спуснати бариери /може да се управлява само движението на последния избран локомотив и съседния аксесоар по адрес/.
Поради това реших двата проблема с поставянето на междинно реле от типа на сивите двуполюсни релета на BTTB/Tillig – кат. №08410, което е с две крайни фиксирани положение и с вградени крайни изключватели. За целта се наложи използването на отделно нерегулируемо захранване 16 волта променлив ток от друг трансформатор – ползвах мерклински, но може всякакъв друг.
Схемата на свързване е следната:
Единият полюс от аналоговия траф /жълт/ се свързва директно на единия извод на двете бариери. Вторият полюс /черен/ се включва в едната товарна верига на релето – извод „В”, а от извод „В2” се свързват жици до другите два извода на бариерите. /Или казано иначе бариерите се връзват успоредно една на друга/. От цифровата централа 60653 /по-точно от изхода на цифровата й кутия 60113/ се подава захранване на декодерния блок K83 – червен и кафяв вход. За управление на сивото реле се използва едната тройка изводи на декодера /жълт, зелен и червен/, като жълтият извод се връзва към извод “R” на релето /среден извод/, зеленият – към извод „1”, а червеният – към извод „2”. /Декодерният блок се настройва за желан адрес както е посочено в горните постове/.



Реално сглобяване на схемата и функциониране.




При посоченото свързване бариерите се спускат при „червен” сигнал на централата, а се вдигат при „зелен”. Ако това не ви устройва, може да размените свързването на изводи „1” и „2” на релето.
Забележка: Не бива да се прекалява със задържането на бариерите в спуснато положение, защото електромагнитите им може да се повредят.

[Best Ripper]

Цифровизиране на двойна стрелка С профил.

Като всяка двойна стрелка и тази има два отделни задвижващи механизма, за които трябват два отделни електромагнитни такива.
Монтажът им е също така лесен, както за обикновена стрелка. Езиците на две стрелки се обръщат в посока "направо", за да могат рейките на механизмите да се закачат. С по две винтчета двата механизма се фиксират.

Двойна стрелка 24630 с механично задвижване - поглед отдолу.


Двойна стрелка с монтирани електромагнитни механизми и стрелочни фенери - поглед отдолу.


Двойна стрелка с декоративни капаци вместо топузи - поглед отгоре.


За задвижване на стрелката в аналогов режим се ползват две позиции от бутонните превключватели. Схемата е дадена в горните постове.

За цифрово задвижване се ползват два изхода на външен декодерен блок k83. Също така има и специален двоен декодер с кат. №74465, който се поставя под стрелката между двата електромагнитни механизма /не е инсталиран на снимките по-горе/. Във втория случай трябва да се подберат правилно подредбата на двата извода, тъй като при неправилното стрелката няма да работи добре - има блокировка, непозволяваща неправилно положение на езиците един спрямо друг.

[Best Ripper]

От 2013 г. в продажба е и нов модел на вграден декодер за единични стрелки - кат. № 74461.



Основната разлика с предишния модел е, че микроключетата са изнесени от обратната страна на декодерната платка, което позволява пренастройване на адреса без да се налага сваляне на декодера от стрелката. По принцип такова пренастройване се прави рядко и от тая промяна няма особена необходимост, но това си е решение на фирмата. Отново през такъв декодер може да се задават адреси от 1 до 256 включително.

Стрелка в завой 24672 с монтиран електромагнитен механизъм, декодер 74461 и стрелочен фенер.

[Krasi]

Електромагнитните механизми за стрелките (74490 и 74491) имат един сериозен недостатък - бързо се развалят, след което започват да превключват само в една посока. От моите 20-тина такива вече 4-5 дадоха фира, без много да са работили. В немския форум - stummiforum.de - доста се писа по проблема и спецовете там са намерили и решение. Тук http://www.stummiforum.de/viewtopic.php?f=21&t=127927&p=1432939&hilit=endschalter#p1432939 са публикувани и снимки как става номера. След ремонта механизмите работели безотказно. Скоро и аз мисля да се пробвам да поправя моите, макар че не съм особено вещ по токовете
 

[Best Ripper]

Доколкото успях да разбера, проблемът идва от крайните изключватели... които явно са някакви стандартни микрошалтери и могат да се заменят.. или да се почистят и възстановят. Такива ключета има в бравите с централно заключване на автомобилите и при някои марки се водят като "заводски бомби" - след време отказват и бравата на колата или блокира в заключено положение, или в отключено. Например при Opel Vectra... Иначе засега аз поне нямам грижи, имам 15-тина механизма, някои са доста щракани вече, но нямам откази. Но все пак благодаря за информацията - вероятно ще се стигне и до ремонт на тия механизми. Освен ако от Мерклин не са сменили доставчика на тия шалтери... 

[Best Ripper]

Вчера и аз получих първи отказ на електромагнитен механизъм. Стрелката, както си работеше, в един момент престана да обръща от "отклонение" в "направо". След ръчно превключване /чрез завъртане на фенера/ стрелката обръщаше електрически от право в отклонение. Днес я разглобих, извадих механизма. Отварянето на металната кутийка от две части не беше проблем - с малка отвертка или фини клещи се изправят 6-те огънати фиксиращи езичета - 4 по-големи и 2 по-малки. След което излиза целия механизъм без остатък.

Това е самото реле с микроключета, платка, куплунг и щанга.


    На мен ми отказа левия микроключ /на снимката/ - при натискане със или без лоста не се чуваше цъкане. При огледа на платката, както и разглеждайки линка на Krasi от предишния пост, установих следното: между крачетата на два микроключа има запоен SMD кондензатор - директно, без разстояние /червените стрелки на снимката/. Освен това навсякъде се забелязва "бяла мараня" около спойките, което е особеност на новите "модерни и ефективни" безоловни припои /кафявите стрелки/. За съжаление на производителите на тия измислени припои много хора се оплакват от осезаемо по-висока температура на топене и по-трудно прилепване на тинола върху металите. Което принуждава по-дългото задържане на поялника и създаване на немалко предпоставки за прегряване на електронни и електромеханични компоненти. Според мен съчетанието от допълнителен кондензатор и безоловен тинол води до прегряване на микроскопичната контактна пластинка в микрошалтера, в резултат на което много скоро тя престава да пружинира правилно.
     Успях да отпоя микроключето без особени проблеми, което излезе заедно с кондензатора. При отварянето му обаче имах желание да опитам почистване с WD40 и повторно сглобяване, което не се оказа възможно. Първо: спрейчето с WD40 беше сдало багажа, второ - пластинката беше окислена, трето: накрая въпросната пластинка отхвърча нанякъде. Затова ремонтът беше извършен по елементарния начин, показан в линка към немския форум - чрез окъсяване на двата контакта на платката с една по-едра капка тинол /ама от лошия - оловния/. Забравих да снимам как се получи, сетих се когато сглобих механизма и го тествах. Важното е, че механизмът се сглоби обратно без проблеми и се задейства нормално.
     Елиминирането на микрошалтера, който изпълнява ролята на краен изключвател, не вярвам да доведе до проблем. Той реално има значение само при използване на ЦК ключета за управление на стрелките. При нормалните аналогови клавиатури с нормално отворени контакти просто не трябва да се задържа натиснат бутона. Импулсът е достатъчен за обръщането на механизма и оставането му в стабилно крайно положение. При цифровото, особено при използване на централна станция CS1/CS2, където продължителността на импулса се определя при програмирането на управлението на стрелката, пък още по-малко има опасност от претоварване. При мобилни станции също не трябва да се задържа дълго натиснат бутона от клавиатурата - и там кратковременно натискане е напълно достатъчно. При теста прещраках бързо и последователно механизма близо 15 пъти в двете положения и не усетих някакво загряване на електромагнитите.

Забележка: В линка към немския форум има и други начини, но са по-сложни. Описаният с шунтиране на микрошалтера /за по-лесно и без той да се демонтира/ е напълно достатъчен.

[Best Ripper]

        Както бях споменал преди време, тройната стрелка на Мерклин в С-профил има специален двоен декодер – кат. № 74465 /нов модел/. Въпросният декодер се монтира отново под призмата на стрелката – между двата електромагнитни механизма. Тъй като досега управлявах такава стрелка с външен декодерен блок k83, се наложи стабилно окабеляване /плюс две двойки жици за стрелочните фенери/. Затова реших да мина и тук на вграден декодер.




       Декодерът е от новия тип – с микроключета от задната страна, която е достъпна след монтажа на платката. Това спомага за лесното пренастройване на адреса без никакъв демонтаж. В комплекта има декодер, два комплекта кабели за механизмите и един за захранване от релсите. Има и две лепенки за надписване на адреса. Какви са новостите и особеностите…
    1.   Захранването тук става с трижилен кабел – червен, жълт и кафяв. Първите два се включват към изводи B на релсата, а кафявият – към 0. Кабелчетата към механизмите са същите, както и преди – жълт, зелен и син в общ куплунг.
    2.   Новото в електрониката е поставянето на микропроцесор, което позволява препрограмиране на декодера. Другото е увеличеното натоварване на изводите за механизмите – до 2 ампера ток, както и възможност светодиодите от фенерите да се запоят директно в декодера /до 100 мА ток/. /Мястото на запояване е в острия край на платката – двете двойки малки площадки/.
    3.   Декодерът върши работа и за Трикс С-профил, тъй като поддържа и двата основни стандарта – MM и DCC.
    4.   При настройване на декодера се задава тип стрелка в централата и първият от двата адреса – системата автоматично заделя и следващия за другия механизъм.

Настройване на адресите.


Възможности на декодера:
    1.   Поддържа ММ и DCC стандарт. При първия с ключетата може да се задават адреси от 1 до 255 при използване на Мобилна централа 60651/60652 или Контролен блок 6021, а при Централна станция 6021х или мобилна 60653 – от 1 до 319. В DCC могат директно да се задават адреси от 1 до 511, а при препрограмиране – до 2043.
    2.   При запояване на фенерите към декодера те могат да се включват и изключват софтуеърно – CV36 и за двата стандарта.
    3.   Рестартиране на декодера – CV8.
    4.   Захранване с прав ток – от цифрова централа и комбинирано /и с друг правотоков източник/.
    5.   Програмирането на декодера се извършва след поставяне в стрелка и включването й към релсата за програмиране! При ММ стрелката трябва първо да бъде въведена в секцията Keyboard  на централната станция.



      Инсталирането на декодера мина с лек проблем. При поставяне под стрелката се установи, че трите отвора съвпадат точно, но щифтовете не са цилиндрични, а са конусни, което доведе до недобро нанизване върху тях. Блокът с микроключетата остана да стърчи около 1 мм над равнината на призмата, което можеше да доведе до сериозни проблеми от повредата му /целият товар щеше да пада върху него/. Затова се наложи отворите в платката да бъдат разширени с 0,1 мм и така платката влезе малко по-навътре и се скри достатъчно. Същевременно триенето остана достатъчно, за да не изпада тя от мястото си.

Тройна стрелка с инсталиран декодер 74465.


   Друга особеност на новия тип декодер е, че таблицата с адресите, задавани с микроключетата, няма нищо общо със старата. И тук те са 10 броя, но подредбата им е напълно различна – иначе самите адреси и начинът на управление са същите. На горната снимка стрелката има зададени адреси 17 и 18 по новата подредба /ключета 1 и 5/, ако беше по старата, трябваше комбинацията да бъде с включени ключета 6 и 7. Така че ако разполагате с декодери от стар и нов тип, трябва да сте внимателни при настройването им – няма да изгорите нищо, но просто няма да задавате правилния адрес.

Таблица с адресите по положение на микроключетата /за ММ и DCC/ - за новите декодери!!!

[Best Ripper]

      Освен двойния декодер за тройна стрелка в продажба е и нов модел декодер за единична стрелка - кат. №74461. Той също е с микропроцесор, поддържа двата основни стандарта за цифровизация и се поставя на всички други модели стрелки на Мерклин и Трикс. Разликите са незначителни.



      Кутията съдържа декодер, два комплекта кабели за захранване, лепенки за адрес, както и упътване за монтаж и настройка. Кабелът с червено, кафяво и жълто е за мерклинската система, а другият с бял, син и червен - за трикската.



Поглед от задната страна /лицева след монтаж в стрелка/.


     Разликата в софтуеърната част е, че в системата на Мерклин може да се задават с по един адрес повече. При MS1 или 6021 - до 256, при MS2 или CS2 - до 320. При DCC нормално може до 511, а при препрограмиране - до 2044 /един повече/. Таблицата с положенията на микроключетата за адреси е същата, както и за 74465, описан по-горе. Начинът на настройване и управление е абсолютно същият. Монтажът е лесен, този път не се наложи да разширявам отворите - декодерът легна веднага достатъчно дълбоко. Отново може да се запоят жичките на фенера към декодера, но засега не съм го направил.

Снимка на стрелка в завой с монтиран декодер 74461.