Автор Тема: Малко теория и практика в използването на цифровото управление.  (Прочетена 14935 пъти)

pach

  • Trade Count: (42)
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 12276
  • Рейтинг: 1315
  • ТТ & Н0; DR & BDZ;ep.I-III(~VI)&selfmade
    • За моделизма
По една или друга причина която не е предмет на тази тема тук , макар и стар (но не и опитен) моделист до сега винаги съм се оправял в управлението на мойте макети по чисто стария начин.Тоест чрез така нареченото “аналогово” управление.Напоследък реших да отделя от времето си  и макар и късно , да се запозная от близо с предимствата и недостатъците на цифровият начин на управление използван от доста отдавна от моделистите по света и у нас . По мой скромни сведения началото май е било около 1990 г. и също като модулостроенето (от 1975г.)се оказва ,че цифровата система за управление не е от вчера..
Тук се оказа и първия проблем за мен.Тези които знаят какво представлява този начин на управление , или не могат да го обяснят на смислен технически език , или говорят за него с недомлъвки и кратки “високи” изречения които са неразбираеми за начинаещите.Трябва да уточня , че знаещите не се държат така от “снобизъм” или искат да скрият нещо.Не ,просто те го знаят , научили по един или друг начин , и сега не могат да обяснят елементарните неща , понякога от липса на време , друг път защото не знаят как по- просто да го обяснят или пък просто употребяват системата , но не знаят как работи (за да управляващ автомобил , не е нужно да знаеш устройството на двигателя – може само да си сигурен, че той ти е необходим за движението на превозното средство).Или , което се случва най-често –обясняват така щото те си го знаят и прескачат важна информация под графата “ама това го знае всеки , и аз за това го прескачам!!!”.И тук всъщност е основния проблем на начинаещия , решил да ползва възможностите на съвременната електроника.
След доста продължително ровене по списания , ръководства за употреба и най-вече чуждоезични сайтове в мрежата , открих ,че вместо да научавам нещо , в главата ми се образува характерната каша от ентусиазъм , някакви знания , някакви догатки и т.н. като след разговор с по-горе описаните опитни моделисти.Тоест след месец занимания на тази тема,това което знаех е по-малко и по-объркано от това което се надявах да науча.
Е тук вече , да си дойда на думата – за да не се гънат колегите които , също като мен тръгват по  този път , преминаването от аналагова пълна автоматизация към частична , в последствие пълна цифровизация на управлението в нашия моделизъм , реших да направя малка , но пределно ясна тема с горното заглавие.Тук искам да отворя една скоба – за да ползваш цифровото управление , не е необходимо да знаеш как e работило аналоговато такова , и какви са били начините за централизирана автоматизация и блокировка при него , но все пак от обща култура пък и малко моделистки знания , никога не са били излишни.Или както уча децата – учете таблицата за умножение , защото някой път просто няма да имате батерий за калкулатора!!!
1.   Какво е цифрово управление и  има ли почва то , в мойта глава!?

 ;D :( :o ::) ;D
Почти всеки моделист по един или друг начин се е срещал с горд собственик на минимилната конфигурация за цифрово управление на железопътни модели.И всеки е останал възхитен от външно видимите ефекти от такова управление . Говоря за характерният звук който издават различните локомотиви и други съоръжения  , намиращисе под това ръководство.Един път чул , този звук (питайте Жоро например) всеки се замисля и решава ,че рано или късно ще трябва да премине към новите “екстри” на хобито си.
Как бе преди това?
   Било то на постоянен макет , или “разполагащ” се на масата или пода , ние разчитахме на един  или два трансформатора с изправители и регулиране на изходното напрежение , за да управляваме поне в двете възможни посоки на движение най-малкото два влака.Характерното за тази система , е че колкото повече влакове и локомотиви искаме да се движат едновременно , толково повече  , се усложнява схемата на организираните самостоятелни участъци, начина им на управление , блокировката за предотвратяване на катастрофи , както в тези участъци така и при преминаване на стрелки , прелези , малки и големи гари.Да , някой ще каже – ми това е супер , колкото повече електроника  , релета , проводници и т.н. толково по-занимателно и интересно.
Но това мнение мигом се забравя , щом се установи дефект в системата (който може да е и “по рождение”)  и се започне едно ровене по ключета и бутони , проводници и релета , регулатори  и електронни блокчета , със споменаването на нежната половина от човечеството до девето коляно , щото ни е яд , че вместо да се наслаждаваме на движението на любимия си локомотив , сме се оплели в  схеми и инструменти ,за да извършим поредният “текущ ремонт”.Накрая когато открием коя жичка се е откъснала , свободното ни време е отлетяло , и ние вече не сме сигурни дали следващият път ще се надуваме като пуяци от сложноста на схемата която сме измислили и реализирали в името на движението на влаковете.Да не говорим за ровенето из помощните средства (било то литература , записки от коляно или интернет ) за все по-сложни ,и по-добри схеми за това или онова нещо .
За тези които това ровене  и сглобяване смятат , че ще им липсва или намали силата на “вкуса” от хобито – веднага допълвам – спокойно , ровенето продължава но вече е на нова тема...
Е , както вече го коментирахме тук някъде , всичко това отпада , тъй като се управлява от едни малки и “умни” електронни блокчета включени фабрично или самостоятелно в локомотиви , вагони , стрелки , прелези , семафори и светофори , обръщателни кръгове и уши , сгради и т.н. като най – важната продробност е че се управляват само по два проводника , каквито например се явяват релсите , а те както знаем обикалят навсякъде.
С цел стандартизация и тук както при първоначалните параметри , има препоръки и закони по NIMRA ( Национална асоциация по железопътно моделиране на САЩ) , които де-факто са приети и от европейските моделисти под формата на добре познатите ни стандарти NEM.
Тези стандарти регламентират кодировката на управляващия сигнал , неговите електрически параметри ,както и базисните функции които трябва да може да изпълняват апаратите за управление от различните производители с цел унификация на това управление.
   По такъв начин макета , модула или дори само локомотива , изпълнени според указанията на стандарта , не биха имали проблем при влючването им/върху/към друг модул , макет и т.н. без проблем и то във всички мащаби.
Как това е възможно ли ...ами много просто , чрез цифровизация!!!Цифровото управление (ЦУ) е принцип за управление с един пулт (джойстик) .
   Ето как изглежда традиционната схема за управление по аналагов начин.




Обикновенната аналогова схема за управление на подвижния състав позволява движението само на един локомотив в определен участък от трасето (принципно могат и повече , но всички знаем проблема с различните скорости и мощности , едновременно и не толкова , тръгване и спиране и най-вече – движението в една и съща посока).ЦУ позволява едновременно управление на един участък от трасето неограничен брой (по старите модели само до 99 , но по –новите вече са с 10 000 еденици ) подвижен състъв , стига да има място на релсите както и неограничен брой стрелки , семафори и т.н.както казах по-горе при това е необходимо наличието на една релса или два проводника , като към разликата м/у проводниците и релсите ще се върнем по-късно.

Ето една традиционна схема за ЦУ.




Как това става на практика ?
Всеки локомотив има вграден декодер (някой го титулуват дори микрокомпютър) което преведено на говорим език означава “дешифратор”.Дешифратора  всъщност задължително съдържа една интегрална схема (обикновенно в SMD-изпълнение позволяваща крайнаминиатюризация) която представлява най-обикновен програмируем микроконтролер.
Такива дешифратори има и към всяко друго устройство , било то стрелка , прелез , обръщателен кръг и т.н.
Всички такива дешифратори получават заповеди (наричани в електрониката – инструкций) по двата проводника или релсите които също са две , от централния пулт за управление.В действителност този пулт може да се състои от няколко “подстанций” по известни като мишки (но не компютърни)  или няколко персонални компютъра свързани в мрежа , или комбинация м/у всички изброени устройства.
Всеки дешифратор постоянно чете инструкцийте по двата проводника , и когато открие тези които се отнасят до него , ги изпълнява .Разпознаването на “собстветните” му инструкций става когато те бъдат получени на неговия адрес , което означава че се отнасят само до него и никой друг дешифратор , защото само на него е присвоен този адрес , който го прави уникален в дадена система за управление.При разчитането на този адрес , започва четене на инструкцийте които задават следните параметри (когато дешифратора е монтиран м локомотив):
-   скорост на движение.
-   посока на движение.
-   Ускорение или спиране.
-   Включване/изключване  на светлините , тромбите и т.н.
Да разгледаме компонентите които изграждат системата за управление.
Захранващ блок.
 Обикновенно това е достатъчно мощен трансформатор осигуряващ необходимите захранващи променливи напрежения  (14-18 V) с необходимата мощност (ток 3-5 А).този трансформатор осъществява захранването на пулта за управление и така наречения “бустер”(усилвател).
Пулт за управление.
 Това е “мозъка” на ЦУ.Рядко е самостоятелен блок.Обикновенно е комбиниран в един корпус с бустера и/или джойстика(мишка).Вътре съдържа електронни компоненти между който има и малък микропроцесор с известно ограничено количество памет.Пулта управлява дешифраторите чрез предаването на пакети от данни по релсите (проводниците).Всеки пакет предсавлява поток от двоични данни (тоест поток от импулси ,”нули” и “единици”).Тези нули и единици отговарят както и в “останалата” електроника , на високо (1) ниво на напрежение или съответно ниско (0) ниво.            
Този пакет бива предаван със скорост около 8000 бит в секунда .Казано на говорим език –за една секунда в този пакет високо и ниско ниво се сменят 8000 пъти.Тази скорост е напълно достатъчна да се предават практически мигновенно огромни потоци от информация достатъчна за управление на железопътни модели . Но тъй като не е от най – високите скорости в електрониката , същевременно позволява за пулт в управлението да се използват и по стари,обикновенни и “бавно” действащи компютри от клас “386” , бих казал дори и “286”.




Базовият пакет показан  тук се състои от първи няколко десетки последователни единици , наречени увод/въведение (или готовност) последвани от три осем битови байта (1 байт = 8  бита ) данни всеки , разделяни от нулите на стартовите битове и завършва с последния бит (логическа еденица).




След въведението и първия разделителен бит следва –
-   адресния байт. Той съобщава на всички дешифратори за кой ще следват инстрекций.
-   Байт с инструкцийте.Той съобщава на съответния дешифратор с каква скорост и в каква посока да движи “своя” локомотив.
-   Байт за контрол на грешката.Доколкото ЦУ работи подобно на всяко електронно устройство в много “шумна” от електрическите смущения среда , се явява необходимост от провелка за евентуална допусната грешка в четенето на потока (пакета) от информация.
Всеки пулт за управление може да изпраща над 200 пакета от информация в секунда.Това допуска , че ако се управляват едновременно 10 локомотива , всеки един от тях ще получи персоналния си пакет от данни около 20 пъти за една секунда.Важното е че когато не намира “своя” пакет с инструкций , всеки дешифратор продължава да изпълнява последните получени команди.Ако при проверката на байта за грешка се окаже ,че е получил грешни команди , ще подължи да изпълнава последният верен пакет който е получил.В това е едно и от достойнствата на ЦУ – повишаване на сигурноста при командването.Друг плюс е възможността при управлението на много подвижен състав , той да се движи самостоятелно и автоматично по зададените команди , а вие да управлявате интересуващата ви в момента подвижна  транспортна единица.

Усилвател (бустер).
Получава пакетите с данни , генерирани от пулта за управление , усилва ги до ниво +/- 14 до 16 волта , като същевременно им придава стандартната  правоъгълна форма .Работи с честота в рамките на 4 до 9 кНz.(4 000- 9000 Нz).
Внимание ! Не бъркайте сигнала на ЦУ с променливия ток!!!
Този правоъгълен двуполярен сигнал се използва от дешифраторите по две основни задачи – приемане на управляващите команди и захранване на двигателя в подвижната единица с постоянен ток.
Дешифратор.

Двуполярният сигнал на ЦУ се употребява  в дешифраторите на борда на подвижния състав (освен че е навсякъде).
Дешифратора служи най-вече за две основни неща:
1.За приемането на инструкцийте от пулта на управлението.
2.За преобразуване на променливото напрежение в изправено , което захранва съответния двигател или друго изпърнително устройство.
При цялото разнообразие от произвеждани дешифратори , се очертават няколко основни групи.От групата предназначени за подвижен състав отделяме два основни модела .Единия е за непосредствено включване в осветлението на локомотива , както и модели които са конструирани за подмяна (или монтиране) на осветлението във вагоните.Тези два вида са известни като дешифратори тип „Р-n-Р”.
Останалите модели са снабдени със снопче проводници или както е при по-големите мащаби , притежават препоръчителния от NMRA стандартен 8-краков щифтов съединител (мъжки) който им служи за включване в съответния 8-краков гнездов съединител (женски) намиращ се вътре в локомотива (когато е фабрично вграден както е при част от произвежданите в днешно време).При преустройство нот аналогов в цифровизиран подвижен състав обикновенно моделиста сам си монтира гнездовия съединител (но някой предпочитет да свързват направо проводници от дешифратора).
Най-малкия дешифратор доскоро бе на DIGITRAX , модел DZ121 с размери 17,3 х 9,7 х 4,6 мм , предназначен за мащаб Z , но от 2000 г. насам с продължаващото бурно развитие на електрониката и новите технологий , и това не е последният дребосък в помощ на моделиста.
Принципно може да се избира индивидуално точно кой дешифратор ще си монтирате в локомотива , но нетрябва да забравяте едно много важно условие (освен размерите му)  и то е –дали дешифратора може да отдаде необходимата мощност за захранване на двигателя който ще управлява.В противен случай , ако двигателя има по-голяма консумация на ток от тази която може да му подаде дешифратора , последния се претоварва , прегрява (но охлаждането не решава проблема) излиза от строя , като най-често непоправимо , което води до големи разочарования в по-неопитните моделисти.
Блок схемата на типичен дешифратор е представена в следващият пост.

 8)



pach

  • Trade Count: (42)
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 12276
  • Рейтинг: 1315
  • ТТ & Н0; DR & BDZ;ep.I-III(~VI)&selfmade
    • За моделизма

Сигнала от ЦУ пристига по релсите (два проводника) и през токоснемателите в ходовата част , постъпва непосредствено на филтър и токоизправител.Този токоизправител преобразува входящите правоъгълни импулси в постоянно напрежение , което служи за захранване на двигателя и осветлението в модела.Всъщност захранва и самият дешифратор , който също работи с постоянно напрежение.
Микроконтролера ( това е интегралната схема или „чипчето”) следи информационните пакети от правоъгълни импулси постъпващи на входа му , и ако адресния байт съвпада с неговия индивидуален адрес , изпълнява зашифрованата команда . За това се нарича дешифратор.
Адреса на всеки дешифратор предварително се записва в него с помощта на пулта за управление (джойстик ,мишка ) за която цел , модела се поставя на тъй наричаната „релса за програмиране”.Тя може да бъде като самостоятелен модул , допълнителна релса или специално отделен участък от релсовия път.Много важно условие е да е винаги отделена от движещите се локомотиви и т.н. когато се програмира на нея , защото в противен случай се получава объркване , претоварване и съответно непоправима авария в дешифраторите както програмирууеми , така и тези които са в движение.
Пулта за управление записва избрания адрес на дешифратора в енергонезависима памет (ЕЕPROM) , тоест дори и след изключване на захранването (модела е прибран ) тозе адрес остава запомнен .Дешифратора помни последният програмеран адрес на който се отзовава , до следващо препрограмиране .
Адреса обикновенно се състои от двуцифрено число (при по старите дешифратори то е от 01 до 99 ). Адрес „00” също е валиден но той е „запазен” .С цел избягване на обърквания , честа практика при моделистите е адреса да отговаря на последните две цифри от номера на локомотива, но това не е задължително.Всеки може да си измисли собствена система за номериране на подвижния състав с цел по-лесно запомняне .
Когато даден дешифратор си „познае” номера (адреса) в потока от импулси , той зарежда информацията за посока , скорост и функций (осветление и звук) проверява байта за грешки , за да си гарантира правилно разчетената информация , и ако тя е вярна изпълнява незабавно получените команди.Тоест той подава тези команди на изпълнителните блокове за двигателя , осветлението и т.н.Ако при проверката за грешка открие такава , дешифратора изпълнява последната получена вярно команда , което всъщност прави и докато получава новите пакети с информация . Това на практика става за много малки части от секундата .Тоест той за една секунда получава огромно количество информация , така че когато открие грешка (получавана поради смущения в сигнала) той я пренебрегва .На практика това пренебрегване не е забележимо нито за модела , нито за човека който го управлява .Нещо като светещата електрическа крушка .Всички знаем че тя всъщност светва и угасва 50 пъти в секунда , но това не го виждаме на практика и не ни пречи.При дешифратора скоростите на промени са още по – големи и ако има грешка в пакета от данни ,докато тя е пренебрегната , нито двигателя (заради инерционните моменти ) нито осветлението или звука показат промяна която да бъде засечена от човешката природа.
Между впрочем начина на организация – получаване на информация , разпознаване на „своя” адрес , проверка за грешка и последващо изпълнение на инструкцийте е в основата и на всеизвесните микропроцесори използвани повсеместно не само в компютрите , но и в цялата съвременна електроника.От тук някой лаици наричат тези малки интегрални схеми – микроконтролерите – микропроцесори.Названието е близко до истината , но не е съвсем коректно.Микроконтролерите представляват „по-слаби” микропроцесори , но за сметка на това имат вградени изпълнителни устройства , чрез които контролират подкачените към тях блокове .От тук носят и именате си –микроконтролери.Клоновете на електронните компоненти са толкова много  и взаимно преплитащи се , че е прието нещата да се наричат така както са ги нарекли създателите им (дори това да не е точно).Така се избягват объркванията.
Връщайки се на дешифратора ,трябва да уточня , че при предварителното програмиране , освен адреса му , в него може да се програмират още допълнителни различни променливи задачи (променливи конфигураций-или CVs както е прието в практиката).Тези променливи задачи могат да бъдат:
•   кое е посоката „напред” за този модел.
•   Стартовото напрежение за конкретния двигател.
•   Максималното напрежение на двигателя.
•   Коефициента с който се ускорява или спира модела.
•   Работата на локомотива в двойка с друг (теглят обща композиция).
•   Как трябва да работят светлините.
•   Стъпката с която да се изменя скоростта на движение (14,28 или 128)
Тук искам да отворя една малка скоба. Исторически погледнато , първите на които не само е дошла идеята , но са го и реализирали в почти съвременния му вид цифрово управление , се оказват американските железопътни моделисти.Системата за цифрово управление първоначално е била замислена като решение за съвместяване на тандемните локомотиви , с цел постигане на еднаква работа в “един отбор” ,независимо от индивидуалните механични качества на всеки един отделен екземпляр.Всеизвестен факт е че два еднакво конструирани и произведени екземпляра от един и същи модел на локомотив винаги имат макар и минимална разлика , изразена чрез различно напасване на предавките , или смазването на частите , или консумацията на ел.двигателчетата и т.н. Комплекса от тези индивидуални особености или белези водят до различно движение на релсовия път на два еднакви модела.Когато те се движат самостоятелно това не е проблем , но когато са в тамдем – винаги се получава така , че един тегли , друг го „спира” и т.н.
Та точно цифровизацията е дала възможност , тези проблеми да бъдат избегнати от американците – тя позовлява именно чрез индивидуалните настройки на параматрите изброени по-горе , да се постигне абсолютно еднакава работа на две „различни” машини. Перфектната работа в тандем , вече се определя от наблюдателността и умението за програмиране на моделиста и не зависи от еднаквостта на машинките.
Освен дешифраторите , вграждани в подвижния състав , съществуват и такива предназначени за употреба в „неподвижнити” обекти.Например се ползват при управлението на стрелки , кранове , семафори , светофори , прелези , обръщателни кръгове и т.н.Най-простите изпълняват само две команди , стрелка в ляво –стрелка в дясно ,или пък включи / изключи осветлението.Следват по – сложните .Управляващи няколко стрелки , или имащи възможност за повече от две команди.Най-сложните освен че изпълняват команди , подават обратна информация към пулта за управление за своето моментно състояние.Въобще и тук , както навсякъде в електрониката , се оказва , че функцийте им са единствено ограничени от виждането и конструкторските умение на създателя им.
В някой от следващите дни , ще направя и по-конкретно представяне на параматрите на пакета от данни , или начина на сформирането на нулите и единиците в него , което също е подчинено на определени изисквания , като това ще е част от елементарно електронно блокче за управление на локомотиви . Но както казват – това ще е предмет на друга тема.
Ако имате въпроси ,надявам се да мога да ви отговоря – ще се учим взаимно и заедно...
Ами това е в общи линии основата която да послужи и като начална отправна точка в търсене на въпроса – „Какво е цифрово управление и  има ли почва то , в мойта глава!?”.Надявам се че съм го описал на ясен език (и не съм допуснал някаква грешка...) и дано да ви е в помощ , особено на такива като мен , дето още не сме си купили първия блок от бъдещата ни система за цифрово управление.
Във следващите части на това писание , смятам да поместя (най-вероятно в съкратен вид ) основните положения залегнали в стандартите на NMRA по цифровизацията , както и практически стъпки в употребата на основно познати фабрично произведени елементи , употребявани в железопътния моделизъм.
Образоването ми по тази тема продължава , дори си мечтая за наш си,  български  клон , създадена от нас и изразяващ се в българска компютърна програма (на роден език) и наши си , конструирани от нас , и прилагании от нас , електронни блокове , така както си го правят някой напреднали в моделизма клубове и страни!!! 
 
;D ;D ;D ;D ;D

XRISTO

  • Trade Count: (18)
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 2446
  • Рейтинг: 12
  • НО - III-IV епоха,DB и DR Ловеч
Йеее! Рach,благодаря ти,братле!Откога чаках някой да сподели нещо подобно!За мене беше супер полезно,надявам се и за другите.Ако имаш някаква информачия относно предлаганите декодери,за кои локове са подходящи и с централите на кои фирми се стиковат най-добре.Това,смятам,ще е също много полезно.  ::)
И пак:
-Шапка ти свалям за чудесната идея да споделиш тази информация!  :)

Maktub

  • Гост
  • Trade Count: (0)
Pach, нямах време да изчета статията, но довечера ще я разнищя подробно. Сигурен съм, че ще бъде от голяяяяяма полза. А като гледам обема, направо си плаче за ISDN! Мерси.

pach

  • Trade Count: (42)
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 12276
  • Рейтинг: 1315
  • ТТ & Н0; DR & BDZ;ep.I-III(~VI)&selfmade
    • За моделизма
Радвам се,че мога да бъда полезен.Но хубавите работи - бавно стават .Ще има продължение със всички екстри , за които си мислите и питате .Само малко търпение , че времето ми става все по кът...
 ;D

Adrian

  • Trade Count: (238)
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 6710
  • Рейтинг: 1086
  • Купи и ще ти олекне! DR/DB/BDZ 4-5 ep. H0 София
    • Ер Малък


Респект ! - 2-3 пъти го чета внимателно , много полезна информация:)

pach

  • Trade Count: (42)
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 12276
  • Рейтинг: 1315
  • ТТ & Н0; DR & BDZ;ep.I-III(~VI)&selfmade
    • За моделизма
Извинения за правописните грешки , но в момента съм на етап "съседни бутони" без да разбирам че грешно изписвам думите ::)пък и забравям да проверявам (че си губя мисълта...)
Малко допълнения и корекций:
Цитат
Адреса обикновенно се състои от двуцифрено число (при по старите дешифратори то е от 01 до 99 ).
Тук всички числа ги описвам в говоримата математика или тъй наречената "десетична бройна система".Тази е разбираемата за нас хората но не и за електрониката.Там се ползват други две бройни системи - едната е шестнайстична , предполага че сте виждали числа които се изписват не само с цифри но и с букви (но не я бъркайте с римските цифри и числа!!!)=
-другата е "двоичната" бройна система която е най-разбираема в електронните устройства.Свежда се до две основни състояния на ток по проводник - или го има (отговаря на "1") или го няма (отговаря на "0").Тоест включено /изключено.
Пример:
десетична І двоична І шестнайсетична
б  р  о  й  н  и       с  и  с  т  е  м  и
    0               00               00
    1               01               01
    2               10               02
    3               11               03
    4             100               04
    5             101               05
    6             110               06
    7             111               07
    8            1000              08
    9            1001              09
  10            1010              0А
  11            1011              0В
  12            1100              0С
  13            1101              0D
  14            1110              0Е
  15            1111              0F
  16          10000              10
  17          10001              11
  18          10010              12
  19          10011              13
  20          10100              14
  21          10101              15
  22          10110              16
  23          10111              17
  24          11000              18
  25          11001              19
  26          11010              1A
  27          11011              1B

и т.н. Забележете интересното означаване на числата в шестнайстичната бройна система.При нея не се ползва (както и при другите системи) буквата "О" а само цифрата "0" нула.Прието е когато се пише нулата на ръка да се задрасква с една черта по диагонал за да се отличава от буквата.За нас е доста объркващо , но електрониката си го разбира , все пак хората са го измислили.За моделистите е достатъчно да знаят , че има така наречените компилаторни програми които преобразуват автоматично от една в друга система , тоест те са нещо като преводачи от един език в друг.Като допълнителна информация - когато стигнем до програмиране на дешифратори , може да попаднем на файлове в мрежата които носят определител  .НЕХ (пример---"именафайл.НЕХ") което всъщност означава че файла е в шестнайстичен формат.Програмиращите устройства (джойстици и пултове за управление) но най-често компютрите си превеждат тези файлове автоматично в двоичната система с която работи електрониката.С две думи - нема страшно ::)!!!
Открих си и една грешка при изчертаването на пакета с данни - последният краен бит , който завършва всеки пакет с данни винаги е единица (след него тръгва "въведението" от следващият пакет , което въведение е от единици) а аз по погрешка съм го начертал със широчината на импулса като нула.
Като се върнем към начина на формиране на пакетите с данни , ще ви стане ясно съвсем точно как го "видях"!!!
Друго за сега няма...
« Последна редакция: 24 Април 2008, 12:05:15 от pach »

Gervasii

  • КЖМ - България
  • Trade Count: (1)
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1733
  • Рейтинг: 40
  • НО DRG IIb епоха София
повече на digitrax и esu

pach

  • Trade Count: (42)
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 12276
  • Рейтинг: 1315
  • ТТ & Н0; DR & BDZ;ep.I-III(~VI)&selfmade
    • За моделизма
Стандарт NMRA S-9.1 ---електрически норми (NEM670)
Стандарт NMRA S-9.2---Стандарт за предаване на данните при цифровите управления.(NEM671)

Стандарт NMRA S-9.1 ---електрически норми (NEM670)
[/size]

Връзката м/у цифровата командна управляваща станция  и цифровите дешифратори се осъществява чрез предаване на пакети  от данни , съдържащи необходимата информация.(серия от битове).Бит – това е сигнал , който може да има две значения : „1” и „0” тоест информацията се предава в двоичен код.
Този стандарт установява електрическите характеристики на цифровото командно управление и начина на шифриране на информацията.
1.Начин на шифририране на информацията.
NMRA – основният управляващ сигнал на цифровото управление се състои от поток правоъгълни импулси , които имат противоположна полярност (1).Изменението на полярността оразделя един бит от друг.Цифровите управляващи станций са длъжни да шифрират информацията в цифров управляващ поток , изменяйки дължината на импулсите и честотата на сигнала.
В бит съдържащ „1” , дължината на полупериода на импулса трябва да е с продължителност 58 микросекунди (2) , тоест целия импулс има дължина 116 микросекунди.Елементите на цифровата управляваща станция трябва да предават импулс съответстващ на „1” , с дължина на полупериода от 55 до 61 микросекунди.
Цифровият дешифратор трябва да приема импулси с дължина от 52 до 64 микросекунди и да го разпознават правилно - тоест като бит със съдържание  „1”.
В бит съдържащ „0” , дължината на полупериода в импулса трябва да бъде по-голям или равен на 100 микросекунди.За това , постоянната съставка на сигнала да бъде равна на нула , положителните и отрицателни полупериоди както  на импулсите  , съдържащи „1” , така и на импулсите съдържащи „0” трябва да са равни по напрежение.
Елементите на цифровата управляваща станция са длъжни да предават импулс , съответстващ на „0” с дължина на полупериода от 95 до 9900 микросекунди , но не по –голяма дължина на импулса от 12 000 микросекунди.
Цифрофият дешифратор трябва да приема импулси с дължина на полупериода от 90 до 10 000 микросекунди и да го разпознава правилно като бит със съдържание „0”.
2.Форма на управляващият сигнал.
NMRA – цифровият сигнал , прилага върху релсите от всяка цифрова управляваща станция , трябва да има следната характеристика , измерена без товар и при пълно натоварване на източника на захранване:
Изменението на напрежението по амплитуда от – 4 V до + 4 V трябва да става със скорост 2,5 волта в микросекунда или по-бързо.Този сигнал може да има пулсации към нулевата точка при условие , че пулсацийте имат честота не по – малка от 100 кНz и с обща амплитуда на размаха не по-вече от ¼  от пълния размах по амплитуда на NMRA-цифровият сигнал (3).
Цифровите дешифратори трябва правилно да разпознават импулсите , изменящи се със скорост 2,0 волта в микросекунда (или по – бързо) в областта от – 4 V до + 4 V.
Цифровият дешифратор трябва правилно  да дешифрира не по – малко от 95 % от правилно адресираните базови пакети , както се определя от стандарт NMRA S-9.2 при наличието на смущения (и / или други типови смущения) с честота не по-малка от 100 кНz и с обща амплитуда на пълния размах не по-голям от от ¼ от амплитудата на пълният размах на NMRA- цифровия сигнал (4).
Трябва да бъде гарантирана точната форма на NMRA- цифровия сигнал.
Нивотго на смущения , излъчвани от апаратурата , не трябва да превишава нормите , определяни то Федералната Комисия по Съобщенията на Съединените Щати.
3.Електрически параметри.
Основния метод на формиране захранването на подвижният състав и допълнителни устройства , който трябва да се получава чрез цифровата управляваща станция е преобразуването на пълният NMRA – цифров сигнал в напрежение с постоянен ток от цифровият дешифратор.(6).
За това да се ползва този метод на захранване ,управляващият сигнал трябва да се предава постоянно.
Големината на NMRA-цифровия сигнал измерена на релсите  не трябва да превишава с повече от 2 волта напрежението (7) , определяно от стандарта NMRA S-9 за съответният мащаб (8) .
При никакви условия  максималната амплитуда на цифровият управляващ сигнал не трябва да превишава +/- 22 V.
Минимално допустимата големина на NMRA- цифровия сигнал , необходима за захранване на дешифратора трябва да бъде до +/- 7 V измерено на релсите.
Цифровите дешифратори предназначени за N и по-малки мащаби , трябва да се проектират така , че да издържат на напрежение с постоянен ток не по-малко от 27 V , приложено на релсите.

Допълнителни точки
(1)   . Има се в предвид , че локомотивите и останалия подвижен състав може да бъде слагани на релсовия път във всяка посока , поради което е невъзможно да се определи от гледна точка на цифровият дешифратор коя част от импулса ще има положителна стойност.
(2)   Всички измервания се правят спрямо нулевата точка.
(3)   Този стандарт специално разрешава прилагането на различни сигнали  от  NMRA-цифровият  сигнал , за други цели , при условие , че тези различни сигнали не бъдат възприемани от NMRA – цифровшти дешифратори.
(4)   Това измерване се преви с цифров дешифратор включен към релсите чрез спомагателни проводници.
(5)   Всички елементи от цифровата система за управление по стандарта NMRA , трябва да отговарят на всички изисквания на Федералната Комисия по Съобщенията на Съединените Щати.(FCC)
(6)   Алтернативните начини на захранване се приемат при условие , че устройствата на цифровите управляващи станций са способни да подадат на релсите ( и съответно цифровите дешифратори са способни да получат от релсите ) работоспособен цифров сигнал по нормите NMRA.
(7)   Допълнителното напрежение трябва да компенсира  пада в напрежението на цифровия дешифратор  , с цел гарантиране на необходимото напрежение прилагано върху четките на двигателите , както е определено в стандарта NMRA S-9.
(8-)   Трябва да знаем , че двигателите , употребявани заедно с апаратурата за цифрово управление , трябва да имат достатъчно голямо вътрпешно съпротивление при честоти 4 000 до 9 000 Нz , за да се изключи възможността от повредата им.Това се отнася  , за високо точните безкотвени двигатели (correles can motors) ,както и за двигателите с паралелна намотка за възбуждане (стартова намотка) , които също имат малко съпротивление .
Така че , това трябва да се знае за формите , ползващи NMRA- цифров сигнал с амплитуда не по-голяма +/- 18 V.

Край                     февруари 1994 г.



Очаквайте след празниците да постна тук и втория важен стандарт  --- Стандарт NMRA S-9.2

;D ;D ;D

pach

  • Trade Count: (42)
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 12276
  • Рейтинг: 1315
  • ТТ & Н0; DR & BDZ;ep.I-III(~VI)&selfmade
    • За моделизма
Ето и обещаният

Стандарт NMRA S-9.2 ---стандарт за предаване на данни в цифрово управление при всички мащаби.

Този стандарт описва формата на информацията , предавана от управляващият пулт към дешифраторите.Цифровата станция предава тази информация в дешифраторите , изпращайки серия от битове във вида на сигнал , описан в стандарта NMRA S-9.1.Тази последователност от битове (съставящи пакета от данни) се употребява за зашифриране на един от комплексите с инструкций за дешифратора.Пакетите трябва да имат точно определение , за да се гарантира , чe предаваните команди могат правилно да се шифрират и дешифрират.

А.Стандартен формат на пакета от данни.

Описаната последователност от битове  съставя стандартния NMRA-пакет с данни.Всяка последователност от битове , нямаща пълна спецификация от общият формат на пакета  , не се явява и не се разпознава като стандартен пакет.Цифровите дешифратори не трябва да изпълняват всякакви инструкций извън пределите на стандартния NMRA-пакет с данни , когато са в режим на работа по стандартите на NMRA. (1)
Внимание!Данните , описани в квадратни скоби , трябва да се предава едновременно! [ ]
•   Въведение: - въведението в пакета се състои от последователни минимум десет бита които имат значение “1”.
•   Стартов бит: - това е първият бит със значение “0” , който следва след въведението.Стартовият бит завършва въведението и указва , че следващата поредица от битове е байта с адреса (8 бит = 1 байт)
•   Адресен байт : - първият байт с данни от пакета обикновенно съдържа осемте бита носещи информацията за адреса. (2) Първият предаден бит  от адреса трябва да се определя , като най-високия бит от байта с адресни данни.Адресните байтове със съдържание 00000000 , 11111110 и 11111111 са резервирани за специални операций и не трябва да имат друго приложение , освен това описано в този стандарт или във връзка с Практическите препоръки на  NMRA.
•   [ Бит за начало на инструкцийте : -този бит предшества байта с инструкций и винаги трябва да има значение “0”.(известен още като разделителен бит)
•   Байт с данни : - всеки байт с данни съдържа информация от осем бита , било тя за употреба като адресен байт , байт с инструкций или байт за проверка.Първият предаван бит от всеки  байт се определя като най-старши ( най-висок) . ]
•   Бит завършващ пакета с данни : - този бит определя края на пакета с данни и винаги има значения “1”. (3)

В.Базови пакети с данни .

Базовите пакети с данни са установени , така че да подсигурят минимално взаимодействи между различните системи за цифрово управление.
По-сложни формати на пакета с данни , които поддържат и други типове дешифратори , допълнителни функций , адреси и скорости са приведени в Практическите препоръки за разширяване на формата RP-9.2.1  на NMRA.
Този стандарт определя :
-управляващият пулт трябва да шифрова подадената от оператора команда по управлението ,  като инструкция за управление , в съответствие с правилата за базовия пакет с данни , а дешифратора трябва да разпознава тази инструкция и да осигурява нормалното управление на подвижен състав със самостоятелен двигател , съгласно същите правила за базов пакет.

Пакет за скорост и посока на движение за дешифратори на самостоателен подвижен състав.

1111111111 _ 0 _ 0AAAAAAA _ 0 _ 01DUSSSS _ 0 _ EEEEEEEE _ 1 .
въведение              І байт                     ІІ байт                    ІІІ байт


І байт . Това е адресният байт  = 0ААААААА .Адресният байт съдържа адреса на предполагаемия получател на пакета с данни. Всеки дешифратор  трябва да поддържа и разпознава своя собствен адрес  за да може да получава и изпълнява базовите пакети с данни. Цифровите дешифратори в самостоятелния подвижен състав трябва да поддържат пълната област от базови адреси и тези адреси трябва лесно да се променят от ползвателя . ( 4 ) Това е важно и за цифровите управляващи пултове , за да подават изискуемото количество адреси .

ІІ байт . Това е байта с инструкций = 01DUSSSS . Употрябява се за предаване на информация за скоростта и посоката на движение към дешифраторите за самостоятелен подвижен състав.Битовете от 0 до 3-ти  са четири запазени бита за определяне на скоростта (SSSS) ( 5 ) като нулевият бит (най-десният) има значение за най-висока скорост . Четвъртият бит (от дяснона ляво !)  U може да е със значение “0” или “1” . ( 6 ) Петият бит  D e  запазен за определяне на посоката . Той трябва да е “1” за посока която се явява “напред” за дадения подвижен състав  и “0” за “назад”. ( 7 ) Битовете седми и шести (битовете се броят от дясно на ляво и започват с нулевия та до седмият който е последен в байта) съдържат последователността  “01” ( 8 ) , която се употребява за  указание ,че това е байта с инструкций за скорост и посока .

ТАБЛИЦА  ДАННИ ЗА БИТОВЕТЕ ОПРЕДЕЛЯЩИ СКОРОСТТА
в базовият пакет с данни
--------------------------------------------------------
І---бит--инструкция-І---бит--инструкция-І
--------------------------------------------------------
І--- 0000 ---   Stop  --- І--- 1000 --- Step 7 ---І
І--- 0001 --- Estop*--- І--- 1001 --- Step 8 ---І
І--- 0010 --- Step 1 --- І--- 1010 --- Step 9 ---І
І--- 0011 --- Step 2 --- І--- 1011 --- Step 10 –І
І--- 0100 --- Step 3 --- І--- 1100 --- Step 11--І
І--- 0101 --- Step 4 --- І--- 1101 --- Step 12--І
І--- 0110 --- Step 5 --- І--- 1110 --- Step 13--І
І--- 0111 --- Step 6 --- І--- 1111 --- Step 14--І

•   *Estop – Emergence stop – тази комбинация е запазена за авариен стоп!

ІІІ байт . Байт за контрол на грешката = ЕЕЕЕЕЕЕЕ . Употребява се , за откриване на грешка в предаването / приемането на данни. Съдържанието на байта за откриване на грешка трябва да бъде от съставен от поразредни битове  “изключително или” получени от съдържанието на байтовете за адрес и управление от приетият пакет с данни.(например “изключително или “ на нулевият бит от адресният байт  и нулевият бит от байта с инструкций се установява в съдържанието на нулевият бит от байта за грешка) . Цифровите дешифратори , получаващи базовият пакет , трябва да сравняват получените данни от байта за контрол на грешката с поразрядно “изключително или” получено като резултат от сравнението на адресния и байта с инструкций , и ако това сравнение показва грешка , да пренебрегват изпълнението на инструкцийте.

Пакет за изчистване на данните за всички дешифратори.

1111111111_0_00000000_0_00000000_0_00000000_1

Пакета от три байта  , в които осемте бита в пределите на всеки байт са със съдържание “0” , се определя като пакет за изчистване на данните в цифровите дешифратори.Когато дешифраторите получат този пакет , те трябва да изтрият всичко от своята оперативна памет (включително и данните за скорост и посока) и да се въстановят в своето нормално състояние . Ако в този момент се движи самостоятелен подвижен състав  , то той трябва да бъде спрян от дешифраторите.
Цифровият пулт за управление не трябва да изпраща всякакви пакети на адресни байтове със съдържание “01100100” и “01111111” , след пакета за изчистване на данните в течение на 20 милисекунди , освен ако дешифраторите не преминават в режим на обслужване (запис). ( 9 )

Пакет за готовност на всички дешифратори .

1111111111_0_11111111_0_00000000_0_11111111_1

Пакета от три байта , в който първият (адресния) байт съдържа осем “1” , а вторият байт (байта с инструкций) съдържа осем “0” и третият байт (за контрол на грешката) съдържа осем “1” , се определя като пакет с данни за готовност до всички дешифратори.При получаването на този пакет с данни , дешифраторите не трябва да изпълняват никакви нови действия , а трябва да реагират на този пакет така както реагират като към пакет с данни ,адресиран за някой друг дешифратор.

С.Честота на предаване с пакети от данни.

Пакетите с данни , изпращани от цифровият пулт за управление , трябва да се повтарят с определена честота , тъй като пакет може да бъде загубен , поради смущения или лош електроконтакт между релсите и токоснемащите  колооси на подвижният състав . Цифровите дешифратори трябва да реагират на адресираните до тях потоци от пакети с данни , разделени във времето между стоп бита на първия пакет и стартовият битна втория пакет не повече от 5 милисекунди. ( 10 ) Производителите на дешифратори могат да употребяват други видове захранване и управляващи протоколи като допълнение къмNMRA – цифров сигнал  , при условие ,че автоматичното реагиране на алтернативното захранване и управление може да бъде изключено от потребителя. Ако автоматичното реагиране е включено  , цифровите дешифратори  трябва да остават  в цифров режим  и да не се превключват в употребата на алтернативно захранване и управление ,до тогава докато интервала между стартовите битове на NMRA-пакетите с данни не е по – голям или равен на 30 милисекунди. ( 11 )
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
(1). Това е допустимо за дешифратори , използващи алтернативни форми на управление като допълнение на NMRA – стандарта . виж раздел “С” относно подробности.
(2).Първият бит може също да се използва в специални случай , за предаване на инструкций.Виж “Режим на обслужване – практически препоръки NMRA RP-9.2.3 за примери при тази двойна употреба.
(3).За стоп бит може да се смята и един от десетте бита във въведението от следващият пакет ако няма стоп бит в предходният .
(4).В режим на обслужване , по практическите препоръки на NMRA RP-9.2.3 , се съдържа пример за метода на конфигуриране на адресният байт от потребителя.
(5). Битовете в пределите на байт се броят от дясно на ляво , като започват с най-малкия (младши) и стигат до най – големия (старши ) бит , който е седми.
(6).Разширеният формат на пакети с данни , практически препоръки NMRA RP-9.2.3 , съдържа описание на предпочитаното използване на този бит.
(7). Напред е тогава , когато кабината на машиниста е в позиция за движение напред.
(8.Други битове – образци на седми и шести битове резервирани за друг тип данни с инструкций които се определят в разширения формат от пакети с данни съгласно практически препоръки NMRA RP-9.2.3.
(9). Цифровите дешифратори могат да имат във свойта конфигурация  незабавно въстановяване след въстановяващ пакет с данни , за подробности виж режим на обслужване от практически препоръки NMRA RP-9.2.3.
(10).Трябва да е гарантирано , че два пакета с данни и индентични адреси не се предават в пределите на 5 милисекунди , за адреси в областта от 112 до 127 , така ,че по – старите дешифраторида могат да разбират тези пакети в режим на обслужване  , за подробности виж режим на обслужване от практически препоръки NMRA RP-9.2.3.
(11).Някой DCC-дешифратори , произвидени до приеманито на стандарта NMRA , изискват базовият пакет да се получава на всеки 30 милисекунди . Впротивен случай се превключват в режим аналогово захранване и управление.
--------------------------------------------------------------------------------------------
Очаквайте продължението - "Практическите препоръки за разширяване на формата RP-9.2.1  на NMRA"
 ;D
« Последна редакция: 07 Май 2008, 14:47:08 от pach »

Adrian

  • Trade Count: (238)
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 6710
  • Рейтинг: 1086
  • Купи и ще ти олекне! DR/DB/BDZ 4-5 ep. H0 София
    • Ер Малък


нещо нямам настроение - ударил съм го по музикалната част , че септември ще записваме  албум и предстои много работа ;)

pach

  • Trade Count: (42)
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 12276
  • Рейтинг: 1315
  • ТТ & Н0; DR & BDZ;ep.I-III(~VI)&selfmade
    • За моделизма
Спокойно хора , корабЪТ потъва бавно... ;D ;D ;D
Има време и да се удавя.
Инак Владо е поел ангажимента , когато прехвърли информацията отпред на сайта да я поогледа и коригира граматически и стилистично.
На мен не ми остава време , да се връщам в началното у-ще ;D ;D ;D
П.П. В понеделник (най-вероятно) ще пусна тук следващия стандарт - за общите изисквания ,цветната маркировка и списъци на електрическите съединения.
Звучи нещо такова , че май съм си загубил първата страница с името му :-[
Намерих я  8)- "Практически препоръки NMRA RP-9.1.1"
« Последна редакция: 15 Май 2008, 11:12:16 от pach »

CaLLlo

  • Trade Count: (13)
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 2604
  • Рейтинг: 202
  • Dampf Ep.1&2 bis ÜK
Една лека корекцийка в терминологията:

“изключително или “ - тук се има в предвид "изключващо или", или така нареченият "полусуматор", или още "сума по модул 2" от изчислителната техника, която се използва за откриване на грешки. Нека бъде оправено в редакцията!

Поздрави за темата!

« Последна редакция: 08 Декември 2008, 01:57:35 от CALLlO »

pach

  • Trade Count: (42)
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 12276
  • Рейтинг: 1315
  • ТТ & Н0; DR & BDZ;ep.I-III(~VI)&selfmade
    • За моделизма
Стандарт RP-9.1.1 – практически препоръки.

Електрически съединения и тяхната цветова маркировка.
Таблица №1: Електромеханични характеристики на електрическите съединители.
Таблица №2: Електрически съединения – цветова маркировка.

Приложение А:

Целта на създаването на този документ – да се опрости монтажа и замяната на електронните блокове (по нататък наричани „дешифратори”) , които са предназначени за управление на двигатели , осветление и други аналогични вериги , монтирани в локомотивите и останалият подвижен състав.
Препоръките засягат:
*цветната маркировка при присъединяване и
* начина на монтаж на контролерите и блоковете за управлиние в моделите на локомотиви и вагони.
Тези препоръки се отнасят за моделите на локомотиви и вагони от различни мащаби , за всички видове контролери (и цифровите дешифратори включително) с двупроводна и трипроводна (с трета релса или контактна мрежа) външно захранване.
Общи изисквания към съединителя – да спомогне включването на дешифраторите между токоснемателите и двигателите , светлините и/или други подобни съоръжения , монтирани в локомотивите и вагоните.Присъединяването трябва да гарантира лесна , точна и безгрешна връзка или замяна на дешифратора.Когато съединителя  и/или контролера се монтират в локомотив или друг подвижен състав от производителя , той трябва да бъде изработен така , че да не променя размерите на конструкцията.
Ако контролера не се монтира от производител ,то към съединителя на дешифратора се включва „макетна” платка , осигуряваща екплоатацията на модела и без дешифратор.Също така мястото трябва да осигурява безпроблемен достъп до съединителя , което да позволява подмяната на „макетната” платка с платката на дешифратора (тоест трябва да има достатъчно място за монтаж на съединител и проводници които да достигат до местоположението на дешифратора)=

Приложение В.

Цветова маркировка на проводниците.
Ако производителят на модела на локомотив или друг подвижен състав използува проводници , за да включи токоснемателите с двигателя и/или осветлението , се препоръчва изпълнението на определената по-долу тяхна цветна маркировка . Ако производителят на модела на локомотив или друг подвижен състав използува проводници за включването на дешифратор , се препоръчва да бъде ползвана същата цветна маркировка.Всеки друг електрически проводник може да има произволен цвят , но не може да използва тези цветове.Използването на други проводници при монтажа трябва да бъде описано.

-   RED (червен) – съединяване на захранване от десният (или централния релсов  или въздушно-контактения )токоснемател към задвижващият двигател или съединител за дешифратор.
-   ORANGE (оранжев*) – осъществява връзката от десният токоснемател към съединителя на дешифратора до двигателя (от  централната релса или въздушно-контактната мрежа).
-   BLACK (черен) – захранва от левия токоснемател (или централния за трета релса и/или въздушно-контактната мрежа)
-   GRAY (сив) от съединителя на декодера до двигателя или левият токоснемател ((или централния за трета релса и/или въздушно-контактната мрежа)
-   WHITE (бял) – предни светлини
-   YELLOW (жълт) – задни светлини.
-   BLUE (син) – общо (+)захранване на осветлението или допълнителните функций.
-   BLACK / WHITE (черно/бял) общо (-) захранване на осветлението или допълнителните функций.Това е разширение което не е задължително.

*.Ако на модела от подвижният състав е монтиран съединител за монтаж на дешифратор.

Приложение С
Спецификация на електрическите съединители:
Съединителите на моделите могат да бъдат два вида:
-базова конфигурация .
-разширена конфигурация.
Базовата конфигурация осигурява само връзките от токоснемателите към един двигател , предни и задни светлини.
Разширената конфигурация  осигурява връзката към допълнителен двигател , светлина и/или други функций (например – парогенератор).
Ако разширената конфигурация (или съединител) е вградена в модела от производителят , то той е длъжен да указва , коя връзка за какво оборудване е предназначена.
Разширената конфигурация (или съединител) трябва да е така изработена , че да осигурява включването на базовата конфигурация , изключвайки възможността за грешки при съединителите.
Дешифраторите които осъществяват една или повече спомагателни функций , трябва да гарантират използването на проводници , имащи един щифт или едно гнездо , които да могат да се включат  към едно спомагателно гнездо или щифт на съединителя към разширената конфигурация.
Конструктора на модела взима решението сам , какви функций да може да реализира дешифратора.
Препоръчват ссе три типа съединители – малък , среден и голям, за различните мащаби и мощности на електрооборудването.Техните електрически характеристики са определени в таблица №1 , а тяхното присъединяване – в таблица №2.



Фиг 1 и 2 показват малък и среден съединител и номерата на присъединяването на всеки от тях.
Модела на подвижен състав , имащ вграден съединител (гнездов или щифтов) , трябва да има  от един вид съединителит показани на фигурите.Същият вид съединител се употребява в съответната част към дешифратора.
На малкият и среден съединители контакт №1 трябва да е ясно обозначен и в двете части от него.
На фигурите №1 и №2 е уптребен триъгълник за означаването на контакт №1 , но могат да бъдат ползвани и други символи.
Формата за присъединяване но голямият съединител се оставя на вижданията на производителя , но всяка връзка трябва да бъде маркирана , за да е ясна нейната функция.
Препоръчва се тази маркировка да бъде цифрова или цветова.

Таблица №1

Електромеханични характеристики на съединителите.



(1) - щтифтове с квадратно или правоъгълно сечение  могат да се употребяват ако гарантират необходимите качества на съединителя

(2)   - Този параметър дава оценка на величината отнасяща се до съединителя и не отразява възможността на контролера или изискванията за мощност на двигателят в локомотива и неговото осветление.

Доколкото голяма част от дешифраторите осигуряват малък ток на каналите за осветление и други функций , на производителят на всеки модел се препоръчва да указва тока на консумация за всяко захранване на светлини и други функций.
Аналогично , производителите на дешифратори трябва да указват допустимият ток на консумация на захранваните устройства (свелини и други функций).

Таблица №2

Предназначение на проводниците (виж приложение В).



(1) – това съединяване може да не се употребява или може да включва допълнителни принадлежности.Ако е включено към допълнителни принадлежности , те принадлежностите трябва да са защитени с диод , ако е критично размяната на полярност при захранването им , за избягване на щети в случай , че съединителя бъде включен неправилно в гнездото си.На съединителя , това съединение може да не се употребява , или да бъде включено към  контакт №7 , или пък да е включено към друга функция на дешифратора.
При всички случай употребата или не  , трябва да е указана от производителят.

Приложение А: - втора част .
Габаритни размери на дешифраторите. ***

Всички размери са дадени в инчове. Един инч e равен на 25,4 мм.
Точка пред числата означава части от инча (примерно ,55 = 0.55 инча , или е = 550 mils)



*** - В тази таблица не са включени производители като ZIMO, VIESMMAN  и др.

;D ;D ;D ;D ;D

Очаквайте продължение на тема - "Апаратура за DCC"
 ;) ;) ;)
« Последна редакция: 20 Май 2008, 12:26:41 от pach »

Bodwen

  • КЖМ - България
  • Trade Count: (7)
  • Jr. Member
  • **
  • Публикации: 65
  • Рейтинг: 16
  • HO | III, IV | DB/DR Варна
Имам нужда от помощ, за да се ориентирам в стандартите за дигитално управление:

Чета в момента предложения от различни производители на системи за дигитално управление. Не мога да разбера до колко стандартите за предаване на команди и информация са унифицирани. В смисъл - има ли опасност декодетите, фабрично монтирани в подвижния състав на един производител да не могат да се управляват от дигиталните системи на друг производител? Например управлението PIKO Digi Power Box може ли да управлява локомотивите, закупени от BRAWA или Roco? Или, да кажам, управлението на Lenz LZV100 може ли да управлява локомотиви на PIKO?
Ако някой е работил с  PIKO Digi Power Box или LZV100, моля да сподели впечатления.