Кейнсианската политика е държавата да контролира пазарната икономика,като по този начин се избягват острите кризи при нея и се гарантира стабилен растеж. Кейнсианската политика е в остро противоречие с привържениците на либералната пазарна икономика ,които твърдят ,че пазара регулира всичко и колкото по малко държавата се намесва в икономиката,толкова по добре. В България подобно нещо се наблюдава след преврата през 1934 година,когато се сключват изгодни за държавата договори с Германия. Но конкретно на Балабанов държавата не му е помагала. Той просто е намерил пазарната си ниша и то много успешно. И пак ще кажа,че не мога да не се възхищавам на много човешкото отношение към своите работници и служители.
Именно!!!! Това което в момента правят Еквадор, Аржентина и до преди протестите - Бразилия.
Отсвириха буквално "стария свят" - Европа и новия планетен лакомник - САЩ и си оправиха и стабили-
зираха икономиките за има/няма десет години. А ние тук още пред парламента висим...
Щото се оказа, че либералната икономика води до извращения, от все по алчни хора, които са
готови на всичко само за да си умножават печалбите, дори с цената на "потоп след мен".
Държавата не е подпомагала Балабанов, но по никакъв начин не му е и пречела,
а той наистина си е намерил пазарната ниша, макар да не са били единствените
дърводобивни и хартиени фабрики в страната ни.
По-важното е че благодарение на грижите за персонала, който не включва само работниците,
практически си е осигурил абсолютно стабилно и равномерно производство, като подчинените
са се чувствали част от него. От тук до фирманата лоялност и грижи за всичко сякаш е твое собствено
има една крачка!!! И тази лоялност не е била само заради едните заплати, щом като заплатата на лекарите
е била почти двойна на генералния директор представляващ Балабанов във фабриката.
А в днешно време аз имам проблем например да обясня на разни многознайковци, че ако не се грижат за машината
с която си изкарват хляба и не я почистват в края на смяната, утре ще бъдат освободени и ще търсят работа на борсата,
но не защото са фирмените мърлячи, а просто защото машината ще отиде за ремонт и няма с какво да работят.
Гледат ме тъпо, след което си го преместват в другия крачол и продължават на принципа "`Кво ти пука!?"
Пък шефовете само ги гледат как да не им вдигат заплатата, щото имат големи разноски по новото си производство.
И се въртят в един кръг на взаимно надлъгване, от което в крайна сметка никой няма да "излезне на добре".
Интересно или аз не разбрах, или не е писано в книгата,
какво става след като изгаря половината фабрика - дали са я възстановили?
Все пак времената са били доста трудни.
Също така е интересно и какво става със семество Балабанови, след комунистическия преврат?
В махалата като молък си спомням за една от големите типови къщи (цял квартал са),
че беше на някои си Балабанови...Дали не са се пренесли да живеят старините си в София?
Въобще май разбрах, че ще има продължение на тази книга, така че ще разберем историята може би до края!
