Цифровизиране на локомотив BR03 1055 /аеродинамичен/ на Мерклин в Н0 (AC).
Малко предистория…
Преди време купих въпросния локомотив, втора употреба, доволно амортизиран. Локомотивът е от странната разцветка „червено-кафяво”, изцяло метален. Не успях да разбера коя година е произведен, но предвид факта, че обръщането на посоката е още с класическото мерклинско реле, ме навежда на извода, че е някъде 60-те или 70-те години на 20 век /Мерклин заменя въпросното реле с електронен блок през 1982 г./. Първоначално мислех да го стегна и да го оставя в аналогов вид. Смених плъзгача, който беше изтъркан, сложих липсващите бандажи /заради чиято липса локомотивът подскачаше по траверсите в С профила/, почистих го, смазах го. Остана само класическият недостатък на въпросното реле – т.нар. „кози подскок” при подаване на импулс за обръщане на посоката. Локомотивът стоеше и чакаше по-добри времена, които се стекоха наскоро.
След въпросния локомотив си купих нов Таурус на Piko в АС система – кат. №57214. Тъй като локомотивът е ново производство и е оборудван с правотоков мотор, за да работи в променлив ток се налага поставянето на декодер /впрочем това е основната причина променливотоковите модели на Пико и други фирми да са по-скъпи в сравнение със същия модел за прав ток –
Няма екстрата AC Digital Ready - всички локомотиви за мерклинската система имат направо вградени декодери!. Като представител на нискобюджетната серия „Hobby” на Piko Таурусът е с евтин декодер на Уленброк – основен тип AnDi 75ххх. Понеже Васята беше оборудвал същия този локомотив за прав ток с декодер и звук, реших, че и аз мога да направя същото. За целта обаче трябваше да се проверят възможностите на заводския декодер. Установи се, че освен липсата на изводи за звуков модул, принципно декодерът е направен
само за системата на Мерклин. Благоприятното обаче излезе, че този стар, малогабаритен и евтин декодер е създаден за управление на класически АС мотори на Мерклин /и други фирми като HAG, които са произвеждали преди време такива/. Същевременно максималният ток през декодера е съвсем приемлив от 1 А за мотора, а при използване на охлаждане може да достигне и 1,2 А. Поради стечението на двете обстоятелства реших да прехвърля декодера от Тауруса на парния локомотив. За целта направих следното:
1. Отворих Тауруса и отлепих лепенките, които прикрепяха декодера – декодерът е с двустранно запоени части и няма отвор за винтче. Декодерът е с 7 жици, но без куплунг по NEM652 – жиците са запоени директно върху променливотоковата платка на модела /платката пък има 8 отвори, обаче няма женските щифтове в тях, в които се включва куплунгът на декодера/. Цветово кабелите отговаряха напълно на приетото оцветяване в описанието на декодера 75000. Реално декодерът е модел 75394 и може да управлява и правотоков мотор – може и да е някаква подобрена версия в сравнение с основния. Размерите му са 19 х 16 х 5 мм, като 4 проводника са запоени от лицевата му страна, а 3 – от долната. В случая липсата на куплунг бе добре дошла – то вероятно самият декодер си е така, още от преди времето на NEM651/652 и по-новите. В парния локомотив въпросните жици от декодера и без това трябва да се свържат задължително със спойки.
2. Свалих плъзгача на парния, за да мога да отпоя жицата към него, която минала през отвор в корпуса и отдолу е запоена на контактна платчица. Разпоих всички жици, които са свързани към реверсното реле, левия извод на моторчето /тук се налага промяна на свързването спрямо оригиналното/ и към крушката в предния край. Запазих спойката между средната точка на двойното реле на статора и другия извод на мотора, както и филтриращите кондензатори /съгласно описанието в упътването на декодера/.
3. Отвих винтчето, което закрепва реверсното реле и го свалих.
4. Жиците на декодера се оказаха къси, за да достигнат директно нужните места – използвах и заводските, които са черни. Запоих жиците според упътването на декодера:
А. Червен извод – прокарах през отвора в корпуса и го запоих с наставка към платчицата за плъзгача.
Б. Син и зелен извод – към двата края на релето на статора.
В. Кафяв извод – към кабелната обувка върху мотора /маса/.
Г. Черен – към левия извод на мотора, като запазих индуктивността върху кабела.
Д. Сив – свързах към крушката в предната част на локомотива.
Е. Жълтата жица отпоих от декодера и не я използвах – тя е за задна светлина, каквото няма при този локомотив.
Преди запояването на жиците една към друга надянах термошлаух ф1мм, с който да изолирам после спойките /след като направя всички проби/.
5. Реално локомотивът има предни фарове. Има габаритни светлини отзад на тендера, но те не светят. А и не видях смисъл да ги правя светещи, особено при скачването между локомотив и тендер и изключително еднопосочното му движение. Реално крушката свети и през комина на локомотива и служи за имитация на огън от котела, затова нея я вързах към предните светлини на декодера и ще може да се управлява от основния бутон за фаровете.
6. Тъй като декодерът досега беше работил на локомотив и при това с порядъчно натоварване, реших да не му слагам допълнително охлаждане. Реално то може да стане чрез залепване към корпуса с термопаста /за компютри/. Декодерът е със значително по-малки размери от реверсното реле и спокойно влезе в неговото място в предната част на шасито. Отстрани залепих парчета изолирбанд, въпреки че шасито е боядисано и осигурява изолация. Няма опасност от утечки и къси съединения по ръбовете на декодера освен отгоре – където са запоени жиците, но има достатъчно разстояние до металната коруба на локомотива /а и тя е боядисана отвътре/.
7. Принципно този декодер заводски е настроен за аналогов режим, а превключването на цифров става ръчно /описал съм го тук:
http://www.railwaypassion.com/forums/index.php/topic,4133.msg85561.html#msg85561 . Заводският му адрес е 78. Понеже режимът вече го бях обръщал, не се наложи да го правя отново за цифрово управление. Адресът също не го бях сменял.
8. При поставянето на локомотива върху трасе и включването на мерклинска мобилна централа 60653 обаче се оказа, че нещата не са както трябва. Явно този декодер е видоизменен за правотокови мотори и изобщо не се справи с управлението на мотора. Подаваше се явно по-високо напрежение /вероятно 18 волта някъде/, в резултат на което локомотивът се движеше определено много бързо, декодерът и моторът започнаха да прегряват. Освен това локомотивът не можеше да спре на място неподвижно, не работеше обръщането на посоката, регулирането на скоростта беше в обратна посока. Единствено коректно работеше управлението на предните фарове. Опитите ми да променя опроводяването между декодер и мотор не доведе до промяна – декодерът не се справяше с управлението. Предвид опасността от повреди се принудих да се откажа от цифровизирането с този декодер и засега да го върна обратно на Тауруса. След връщането му и проверката се установи, че повреди по декодера няма и той отново си пое управлението на пиковския локомотив както и преди.
9. Върнах обратно реверсивното реле на парния локомотив и възстанових старата му схема за аналогово управление.
След направеното допълнително проучване и консултации с продавачите от „липето”, се установи, че трябва да сменя декодера с друг модел. Оказа се обаче, че към настоящия момент само Уленброк произвежда декодери за класически АС мотори – всички други производители, включително и Мерклин, вече са модифицирали електрониката си само за правотокови мотори! За моя случай можех да ползвам два уленброкски декодера – 75000 /евтин вариант/ и 76200 /по-скъп, с повече екстри/. По препоръка на търговците от „липето” купих втория, който има и извод за звуков модул – интерфейс „ШУШИ” :P /SUSI/, въпреки че засега не възнамерявам да слагам звук. Нататък ще видим. Цената на декодера 76200 в „Липето” е 34,11 евро.
Новият декодер пристигна преди време, но поради разни събития около мен поставянето му се отложи. Надявам се скоро да го монтирам и тествам.
