от стефан Цанев
В началото на 1871 година, през януари, в Букурещ в редакцията на вестник „Свобода" се получила дописка от Бълга¬рия, която завършвала с думите:
И ето, че идем, г-н редакторе, през вестникът ви да представим народното мнение пред света.
В бележка към дописката г-н редакторът на вестника Любен Каравелов пояснява:
Тая дописка е писана от едно такова лице, към което ние имаме пълно доверие: изпърво, ние познаваме това лице като човек честен, родолюбив и деятелен; а, второ, той в продължение на две-три години е обикалял цяла България и имал е време да узнае народът и неговият дух; следователно ние се радваме, че можем да украсим вестникът си с негова¬та дописка.
Дотук добре. За съжаление обаче редакторът Любен Ка¬равелов решил да украси и дописката - преработил я, изгла¬дил я, дообяснил я, доуточнил я, разводнил я и казано напра¬во - окепазил я. Още по-лошо: фалшифицирал най-важното в нея:
Ще имаме едно знаме - пишел дописникът, - на което ще пише: „Свята и чиста р е п у б л и к а".
(Тези три думи сигурно вече подсещат читателя кой е бил този дописник...)
Каравелов го поправил - сменил и трите думи:
На нашето знаме тряба да бъдат написани само три думи: „С в о б о д а и с е к и м у с в о е т о!"
Изглежда, много се плашели по онова време от думичка¬та република (повече, отколкото от думичката свобода), щом дори председателят на тогавашния Български Революци¬онен Централен Комитет Любен Каравелов побързал да я махне.
Ще рече той да я махне и по-късно, когато седнали с Лев¬ски през април следващата, 1872 година да тъкмят Устава на БРЦК, Левски обаче се опънал, тогава Наталия, жената на Каравелов, която се въртяла наоколо, извикала:
- Ти луд ли си бе, Василе, да говориш за република? Я се огледай: в цяла Европа монархии, ще ви смажат за едната дума като парижките комунари!
Но не всички изпълнили клетвата си да пазят мълчание „до смърт и до гроб".
В средата на 1871 година Българският Революционен Централен Комитет в Букурещ изпратил в България още два¬ма апостоли: Ангел Кънчев и Димитър Общи. (За тяхната обиколка стана дума преди малко.)
Заловен на Русенското пристанище, Ангел Кънчев, упла¬шен, че може да проговори, налапал дулото на револвера си.
Димитър Общи обаче, дето бил се сражавал в Италия до рамото на Гарибалди, а после проливал бил кръвта си за сво¬бодата на Крит, дето в Балкана бил чети предвождал, храб-рецът, който страх нямал от нищо -
решил да обере турската хазна в Арабаконашкия про¬ход, обрал я на 22 септември 1872 година, но само след няколко дни бил заловен, изправили го пред съда и тук за всеобща почуда започнал да издава всичко и всички:
- Нарочно издавах - викал - и другите карах да издават, издавахме и лъжехме отгоре, та да изглежда работата по-голя¬ма, отколкото е, само тъй Европа ще се стресне и ще рече: брех, то там под Балкана имало народ!
И всички издавали всичко и всички...
Святото дело, градено с години, рухнало за няколко дни
Тук почва тъмната страница на предателството , но ключът на това предателство изчезнал завинаги заедно с Левски,
защото, както Исус казва на апостолите: Истина ви каз¬вам, един от вас ще ме предаде - така и Левски писал на съзак¬лятниците в Ловеч: Пророкувам предателство;
както Исус казва: комуто подам натопения залък, той е! - така и Левски пише: аз знам и ще ви го покажа да го видите кой е;
Исус потопил залъка и го подал на Юда - но дали Левски е показал предателя си - не е известно,
а после, както е известно, всеки от съзаклятниците сочел другия и викал: той е!...
Така спорът за предателството на Левски продължава до ден днешен.
Дали го е предал поп Кръстьо заради пари като Юда, дали Марин Поплуканов заради нещо друго, дали някой трети зара¬ди трето нещо, или пък случайно е бил заловен -
аз няма да влизам в този спор.
Кой е предателят му в случая - не е толкова важно. По-страшното е, че както тълпата иерусалимска дружно викала на Пилат: „Разпни го! Разпни го!" - така и...
Но нека прехапя езика си - да не изрека грешна дума...
