pach, информацията ти е напълно хаотична, несистематизирана и подвеждаща... Смесваш неща от 1941 г. до 1945 г. по невероятно объркан начин...

widowmaker ти е дал някои основни неща /при това верни/.
Така и така гледам, че темата бе отделена. Та да обясня пътьом защо съветските/руски танкове са горели и горят по-добре от немските.
Много хора от незнание, от скрита информация, подвеждаща "патриотична пропаганда" и куп други измами сравняват запалителните способности на нафтата и бензина в нормални условия. А те на всеки, дори съвсем леко запознат в горива и мотори, са известни - бензинът е доста по-летлив, парите му образуват избухлива смес с въздуха и съвсем лесно се палят/избухват. Нафтата е значително по-трудно изпаряваща се и в съд с нафта спокойно може да угасите кибритена клечка или дори факла. За съжаление на въпросните агитатори в уцелен танк нафтата изобщо не се намира в нормални условия, а е в повече от ненормални. Защо?
Бронебойният, подкалибрен и кумулативен снаряд / и трите за поразяване на бронирани цели, включително и тежкобронирани/ водят до изключително високи температури в момента на пробиване на бронята. Първите два типа снаряди разчитат на висока скорост и вътрешна здравина на сърцевината /т.нар. сърдечник/, с които механично да пробият бронята на танка /или другото бронирано средство/. Още с изстрелването си и по време на полета до целта, от барутните газове на изстрела и от триенето във въздуха, снарядът се нагрява до 100-150 град. Целзий /по спомени/ в зависимост от скоростта и времето на полет. В момента на забиване в бронята, започва уникално по сила триене между него и бронята, в резултат на което за някакви хилядни и стотни от секундата бронебойният и подкалибрен снаряд се нагряват до невероятните 800-1000 градуса Целзий! Попадайки така "нагрят до бяло" в нафтата на танка, просто снарядът я изпарява на мига и я подпалва за части от секундата! Отгоре на всичко снарядът продължава да се движи, разкъсва резервоара, осигурява достатъчно кислород дори на излизане от резервоара, като нафтата дори няма и време да го охлади осезаемо. Ако снарядът пробие и отсрещната броня и излети навън /ставало е и още как по съветските танкове!/, нафтата само се запалва и почва да гори. Ако обаче снарядът избухне /от собствения си заряд и взривател - срещнал е достатъчно твърда преграда, като двигател например/, тогава експлозията му подпалва ЦЯЛА нафта и всичко избухва в пламъци! Ако по късмет не избухнат и боеприпасите на танка, екипажът /или отделни членове, което не са пострадали от попадението/ успяват да изскочат, обвити в пламъци от горяща нафта. А ако гръмне боезапасът - екипажът просто се изпарява и излиза от танка чрез изстъргване от стените.
При кумулативния снаряд принципът е съвсем различен - образно казано той представлява "оксижен". Той лети със значително по-ниска скорост, защото иначе буквално ще се разпльока върху бронята на танка - той работи по друг начин и няма здравина. При удар в бронята напред излита мощна барутна струя, която стопява и прогаря бронята. Ясно ви е, че въпросната струя е нагрята до 2000-3000 градуса и за нея също не е никакъв проблем да взриви "безопасната" нафта. А ако кумулативният снаряд удари в боеприпасите, просто танкът се пръска по шефовете на съставните си части.
Мнозина навярно са шокирани от това, още повече след десетилетия пропаганда и заблуда. Но това е истината. Нея я знаят само тези съветски танкисти, които са били по танковете през войната, а не разни щабни командири, тилови плъхове и генерали с дебели лампази. Тези, които живи са горели в съветските танкове...
А който не вярва може да направи сам един експеримент. За вземе запалена ацетиленова горелка и да я доближи до съд с нафта. Или пък добре нажежено желязо и да го пусне в нафтата. За сведения мога да кажа само следното:
1. На 400 град. С желязото започна да почервенява /тъмночервено/
2. На 600 град.С е ярко червено
3. На 800 град.С започва да клони към бяло...
Друг е въпросът защо при 800-1000 град. желязото не се размеква и успява да пробие бронята на танка. Ама затова после, ако има интересуващи се.
