Демокрацията не е въпрос на живот и смърт.
А нещо доста по-сериозно от това.
Разстоянието не е само география
ПУБЛИКУВАНО 2016-12-06 09:09:00
Обикновено думите, с които описват новите вълни на недоволство в света, са обидни.
В официалните медии, в политическите речи и анализи, в Брюксел и Вашингтон се леят потоци от възмущение по адрес на тези хора. Те са наричани прости, назадничави, ограничени и неграмотни, диви националисти и още какви ли не. Високоплатените чиновници в Европа, техните щатни сътрудници у нас, както и поръчковата журналистика не спират да ругаят всеки, който дръзне да е несъгласен със статуквото. Само се опитай да кажеш, че Меркел греши, а еврокомисията се занимава с дребнотемие, вместо с истинските проблеми - веднага ставаш фашист, путинска подлога и прост селянин. И нямаш никакво право да се обаждаш.
Днес разстоянието между елитите в света и останалите хора става все по-голямо. И не само географски, както е при нас. Брюксел е наистина далеч от София и Варна, това също е част от проблема, но има и друга пропаст. Тя е културна, морална, икономическа, личностна.
Географското отдалечаване на елитите е най-забележимото. Никой не може да разбере защо в другия край на Европа ще му казват каква прахосмукачка да си купува. Опитът на елитите да са свръхконцентрирани, една шепа хора да ръководят съдбите на стотици милиони е опасен. такова струпване на власт не води никога към нещо добро. Ако пет чиновника в луксозни офиси някъде по света подготвят споразуменията, които засягат всички нас, това не е демократично. Глобализмът се превърна в самоцел, в професия за богоизбрани. Хората дори не знаят вече кой решава вместо тях, кой пише договорите за световната търговия, къде се намират тези хора. Как така офшорки притежават най-скъпите предприятия? Кои са тези на Кайманите, които си прехвърлят акции за милиарди от заводи и комапнии, където обикновения човек си вади хляба? Според мен това е първата пропаст, която се разтвори, географската.
Културната пропаст зее от доста време, но с прилива на бежанци тя стана особено зрелищна. Кой може да обясни защо ако аз си набия жената, е престъпление, но ако арабин го направи, е просто културно различие? Защо в Брюксел, центъра на Европа, не смеят вече да сложат коледна елха? Как така за Коледа си честитят вече ваканция, не е ли Рождество Христово на тази дата? Прословутата мултикултурност се превърна в отрицание на нашата култура, общоевропейската. Ние трябва да сме толерантни към хора, които не могат да ни понасят. Тази политика на световните либерални елити е непонятна, неразбираема за никой.
Моралният разлом също доби ужасяващи размери. Ние вече нямаме дори право да говорим по тези теми, не било политически коректно. Не можеш да кажеш, че не приемаш бракове между мъже, не можеш да питаш как детето на тези ще нарича единия майка, а другия татко. Дори половете станаха проблемни, изведнъж еволюцията напредна и се появи трети пол, вероятно има и четвърти. Милиони години имаше мъже и жени, днес обаче вече е ретроградно, просташко това, трябва да сме и травестити.
Икономическото разстояние между елитите и обикновените хора стана на светлинни години. Прочутото благоденствие, което носеше неограничената търговия и глобализма, се оказа само за определени кръгове. След 70 години неспирно развитие милиони живеят на прага на бедността, а други притежават несметни богатства. Около десет процента от света притежават толкова, колкото останалите 90. Корупцията, данъчните измами и клиентелизмът се превърнаха в практика, не в изключения. Монополите заместиха конкуренцията, а еврочиновниците се пенсионират по бордовете на банки и корпорации.
Личностното разстояние, разликата между идентичността на хората и елитите вече е огромна. Мнозинството от хората в България се определят като православни и хетеросексуални, но официалната пропаганда ни обяснява колко тъпо е това. В цяла Европа народите искат да бъдат себе си, но ги карат да са някакви други, планетарни граждани. Историята се пренаписва всеки ден, вече не знаеш на Шипка бой ли е имало, или евроатлантически семинар. Опитът да се изгради друга, европейска идентичност, на мястото на националната, се превърна в официална доктрина. Между другото, това беше и идеята на Османската империя по време на нейните реформи, Танзимата. Веднага след тях тя се разпадна.
Никой ли не забелязва какво точно се случи в Америка и Великобритания? Именно в двете най-западни, най-развити, най-многоетнически, най-богати, най-демократични страни, оста на евроатлантизма. Точно там хората излязоха и на избори премахнаха досегашните елити, гласуваха срещу политиката им. Елитите на САЩ и Обединеното кралство загубиха пред очите на всички. Защото разстоянието между тях и хората стана толкова голямо, че вече те са чужди, враждебни общества.
Емил Кошлуков
-->
ДЕМОКРАЦИЯ ДНЕС © Copyright 2015. Всички права защитени
