Това е АБСОЛЮТНАТА ИСТИНА и не ме карай да ти сканирам военната си книжка за да видиш колко 3-ки има и за какво.
Друг е въпроса дали успях да ги ползвам. И да благодаря на Бога, до 7-ца не се стигна...поне в нашият участък.
Но два месеца след уволнението на съседния заслон (на стика м/у двете застави), стана такава паткалама с "цивилни",
че се включиха за лош (техен) късмет и от съседната стража. Казвам "късмет" или късмет,защото те минаваха в
наряд по 9 човека един път седмично като носеха винаги дори лека картечница и поне три АК-74 с двуноги (имаше такова сръбско производство),
та те минавали тогава също...може би случайно, а може би ...посрещаха гости!?
За тези "цивилни" опитали се да убият нашият патрул защото се натъкнали на него и носели оръжие,
момчета получиха по-ранно уволнение (записаха ги по спешност студенти)
за да не преебат уволнението на наборите си. В интерес на истината за толкова години социализъм,
практически съм чул (аз не съм ги обхождал всичките), че няма българска застава в чийто участък
да няма някоя местност наречена "гробчето". И това не легенда за цивилни...
На нашата беше с овчар ударен от мълния, но по другите имаше и други гробове. А от съседната застава си взехме
стар човешки череп, който един приятел направи с лампички от фенерчета да светкат очните кухини. (
ПРестоя един месец върху телевизора в димитровската стая, но овчарите които купуваха от нас хляб,
ни издъниха и бе конфискуфан от комендантта на базовата ни комендатура в градчето долу.
Уж сме прекалили - казано с усмивка на уста ...с истината...ама шофьора му ни каза,
че черепа е на ...неговото бюро в комендатурата.
Сигурно и това не е истина - застрелян нарушител се закопава почти на същото место където е паднал,
след като приключат формалностите по следствието за смъртта му. Наистина е формално такова разследване - целта
му е единствено ако може да установи самоличността на убития. Доста гробчета по границата са безименни обаче...
Както и лично съм чел шифрограми на ленчето (лейтенанта) с разузнавателни "сведения от ВКР в дълбочина",
че на дата ......... и участък ............. се очаква лицето .........което трябва да се задържи. А сред имената имаше и един който в последствие пострада по друг начин заради баща си и скоро дава интервю на Диков по този въпрос. Просто бяха "дигнали" мерника на баща му в Политбюро. При невъзможност да се задържи указан от ВКР нарушител - заповедта беше
"...да се унищожи на място". Заради тези заповеди, даже местните помощници от доброволните отряди,
не смееха да припарят на границата, ако не са ни уведимоли предварително.
Не беше вярно и офицерите ни как ни учеха на гранична подготовка.
А там пишеше да се дава винаги предупредителен изстрел във въздуха преди да се стреля "на месо".
Само, че офицерите ни казваха на глас - стреляй веднага защото може после да не можеш, и ще избяга,
а кой куршум е бил първият изстрелян от дулото не може да се докаже - гората няма уши и очи.
Имаше набори по съседните застави, които възпроизвеждаха първият изстрел, веднага щом излезнат от заставата,
за да са спокойни после. Те ходеха и с патрон в цевта, което не всички си позволявахме.
Обратния вариант - да не стреля при нужда, беше по-лош за граничаря!!!
Защото подписва собственоръчен доклад от наряда прошнурован пред очите му под номер от дежурния офицер и
разбира се целият наряд се подписва в нарядната книга. Това в случай, че "на участък еди кой си от толкова
до толкова часа не е имало нарушение на държавната граница от вътре на вън и обратно и всичко е било
без особени действия".
Тази нарядна книга след запълване ръкописно от край до край (а е дебеличка) по закон
се съхранява 10 години в отряда и още 15 във военния архив.
Случваше се някой наряд да е минал без премеждия и след месец съседната стража (правеха го нарочно) вземе
та върне някои нарушител заловен от тях. Тогава се почваше такава томбола, че всички настръхвахме, защото
нямаше никаква гаранция, че сърбите и самият нарушител казват истината къде и в колко часа са го хванали/преминал границата. А на нас обикновенните наборни войници не вярваха въобще от презумцията че искаме да оттървем кожата... Съотвитно се отварят архивите (на първо четене нарядната книга в заставата) и ...наборите подлежаха на следствие
и осъдетилната присъда която може да стигне до 10 години затвор. Нашият командир на заставата, казваше така.
"Мислете му ако получа шифрограма (което си е телефонограма разчитана със специална кодова книга)
и в нея пише да направя справка за ден и час, кой от вас е бил наряд след което незабавно да докладвам?
Ама аз понеже съм патил тоест станАл съм по-гявол от вас, няма първо да докладвам
а ще заповядам на дежурния да ви укауши в банята под оръжие докато дойдат от комисията!!!
Тогава ще докладва, че съм ви спрял от наряд и ви задържам на разположение!!! хахахаххаа"
....тааааа ...няма да стреляш ли, когато се наложи.
Тук един съфорумец, също "служил" наборна служба, се чудеше как 19 годишен пикльо е пазел складове с боеприпаси.
Ами те и сега 19 годишните се имат за безсмъртни (по пътищата например) и не мислят за много неща в живота.
Характерното за тази възраст е, че от младостта и липсата на опит най-лесно се управлява в ...армията едно време.
Най-лесно усвоява нужните умения и не се замисля много при изпълнение на заповедите на офицерите.
Това впрочем е до голяма степен валидно дори за професионалната армия по света и сега.
А автоматите които "загубиха" от съседния патрул в случая със 7-цата (отпуска), все още може би се
във витрината на ...знам ли вече...може би гранична полиция. А годините бяха особени както във
вътрешнополитически план, така и навън в Европа, тогава наричана общо "западна".
А в Полша вече се бунеха яко с/у СССР и Варшавския договор...по същото време когато аз служех.
"Боже, боже, колко мъка има на тоя свят...Боже!!!"
Почвам и аз да си мисля, че днешните политици са такива каквито си заслужаваме,
щом толкова бързо забравяме истините на родната ни история. Беше 1982г и в Полша вече
се събуждаха сутрин под ботуша на генерал Войчех Ярузелски. Спомня ли си някой - това беше
ответния удар на властта която въведе военно положение срещу профсъюз "Солидарност" и Лех Валенса.
Единия беше военен президент на Полша преди "перестройката",
а другия стана първият цивилен президент след събитията променили света пет/шест години след това.
...та чак берлинската стена падна...
ПП. Филма не съм го гледал, но и кога е сниман? А всеки филм преекспонира проблемите които разглежда,
за да ги схване за двата часа филмово време и най-тъпото същество на планетата - домакинята със сапунките дори.
Старите хора казват - "Няма дим без огън", така че не всичко е измислица и режисьорска приумица понякога.
А аз вече съм убеден кой за кого ще гласува при следващите избори - толкова е прозрачно вече...

ПП. Въпреки това много малко хора са възприели изкривен публичен образ на граничар.
Те може би имат какво да крият обаче. Такива повярвали в изкривения образ на граничаря убиха и капитан Петко
...мисля че вече го споменах някъде, а 90 % от граничарите никога не крият истината и се горди и до ден
днешен, че са пазили и опазили границата на Родина като "свещенна и неприкосновенна" така както дедите ни през вековете.
Нещо което сега не може да се каже зкойто и да било вече...