За умните и кадърни моделисти и историци на техниката е особено актуална и точка 5.:
По-скоро, хората с висок интелект гледат на способностите си да мислят и действат като на нещо обичайно и присъщо на всеки.http://www.expert.bg/Inteligentnite-hora-si-namirat-rabota-po-trudno---eto-zashto-504718.htmlАко се смятате за интелигентен човек, то бъдете предупредени - възможно е да срещнете сериозни трудности с намирането на работа, а и да получавате по-ниска заплата от хора без вашите умствени способности.
Това е една от несправедливостите на света, в който живеем. Доказана е от основателя на консултантската компания RiskKnowledge Морис Юинг, разбираме от материали в LinkedIn. Години наред той не преставал да се чуди защо негови приятели и познати месеци, понякога и години остават без работа, независимо от блестящото си образование, добър професионален опит и отличните си качества. Накрая достигнал до извода, че когато умните хора вземат решения, те са склонни неоправдано да се доверяват на примитивни инстинкти. В резултат правят повече грешки от останалите. В частност, умните виждат чуждата склонност към предразсъдъци по-добре, отколкото своята собствена.
Ето и кои са основните причини интелигентните хора да не успяват да си намерят работа:
1. Умните хора не посочват ясно своя професионален профил
Мениджърите по човешки ресурси задават тесни рамки при подбора на кадри. Ако имате профил в LinkedIn, в който като представяне е написано нещо стандартно, например „финансов директор”, лесно ще ви разберат, открият, поканят на интервю и наемат, обяснява Морис. Дори и ако изглеждате доволни от настоящата си работа. Но ако се представяте неясно и загадъчно, като „финансов киборг” например, най-вероятно няма да ви обърнат внимание. Специалистите по човешки ресурси не искат да си губят времето, за да „разследват” тази информация и да разберат притежавате ли необходимите знания и качества. И ето как умните хора, които се позиционират като самодостатъчни, се лишават от шанс да бъдат забелязани.
2. Резюмето им за кандидатстване често е по-дълго и по-детайлно от обичайното
Един от страничните ефекти на високия интелект е способността да се извършва по-голямо количество работа в кратки срокове. На терен, това е плюс, но при писането на сиви, 10-годишният професионален опит бива предаван така, сякаш притежателят му се е трудил 20 или 30 години.
Умният се старае съвестно да опише всички подробности от кариерното си развитие, а после този, който чете, потъва в поток от информация и изгубва необходимите качества за конкретната позиция. Освен това дългите и препълнени резюмета изглеждат някак подозрителни, сякаш авторът им се престарава и преиграва. Далеч по-добре е да се изброят нужният опит, умения и постижения в логична, а не в хронологична последователност, съветва Морис.
3. Умните често се подценяват
Често, професионалното израстване върви към умния човек, вместо той да се стреми към него, но тогава той казва: „опасявам се, че няма да се справя, не съм експерт в тази област”.
Тази нагласа, свързана с консервативния начин на мислене, идва от подсъзнателното усещане, че не бива да се напуска зоната на комфорт. Изглежда естествено, създава чувство за сигурност, но е непрофесионално, коментира Морис. Когато се отказвате от всяка възможност, която не отговаря на идеала за вашия опит, ще си останете безработни и безлични. Не слагайте този критерий на първо място, приемете предложението за работа, в която се изискват сходни знания и умения, препоръчва той.
4. Умните предпочитат да говорят за себе си от гледна точка на резултатите
Много от тях имат зад гърба си свръхпостижения. Резултатите им са по-гръмки от думите им. Но при търсенето на работа е важно да попаднеш и на интервю, където имаш възможност да демонстрираш тези постижения. Както и да развиеш предварително умението да ги представиш ясно и стегнато, така че веднага да си проличи с какво ще си полезен на работодателя.
5. Умните са прекалено скромни
Истината е, че повечето от тях не се смятат за умни и специални. По-скоро, хората с висок интелект гледат на способностите си да мислят и действат като на нещо обичайно и присъщо на всеки. Затова и не знаят как да акцентират върху качествата си, а също и как да ги опишат в резюмето си за кандидатстване така, че да бъдат открити по ключови думи в интернет, установява още Морис. Това прекалено смирение може и да не е плод на прекалена скромност или чувството, че нейната или неговата квалификация не е подходяща за конкретната длъжност, а да е игнориране на това, което останалият свят намира за важно.
