Автор Тема: За четенето, за (само)обучението и други подобни...  (Прочетена 8296 пъти)

Boris 2-12-4

  • Trade Count: (7)
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 536
  • Рейтинг: 164
  • Еп. І,ІІ,III; вагонни фабрики; кранове; военни
    • rocklokomotive.blogspot.com
   Тази тема подхожда и за раздела: "Общи приказки свързани с хобито". Но не я отварям там, за да избегна излишни дискусии...
   Защото как да бъдем и да се развиваме като моделисти и историци на техниката, като не четем и не се самообразоваме постоянно?!? Много ми е интересно и колко се засилиха да прочетат заглавията представени в този форум?!? ....Или поне да потърсят нещо подобно или да попитат...
   Та ето и една статийка:

http://books.actualno.com/14-prichini-da-chetem-vseki-den-news_514185.html
 Всяка книга може да ни отведе на дълго и приятно пътуване. Тя е приятел, учител, вдъхновение; тя е тренировъчен курс, на който се учим да използваме мозъка си; тя е урок – понякога много практичен, – който ни дава конкретна информация и отваря съзнанието ни за нови идеи. Има толкова много ползи от ежедневното четене. Една малка част от тях сме изброили отдолу:

1. Забавление

На първо място, четенето е забавно. Съществуват толкова много жанрове, че всеки може да намери по нещо за себе си. Искате малко екшън? Или пък драма, в чиито герои можете да се припознаете, защото сте тъжни и самотни? Или нещо по-земно, като описание на някакъв исторически период, който ви вълнува? Нужно е просто да намерите своя рафт в библиотеката!

2. Безплатно е

Разбира се, че можете да идете в някоя книжарница и да похарчите цяло състояние, но това не е необходимо. Толкова много хора се оплакват, че не могат да намерят безплатно забавление в този свят на луксозни фитнес зали, скъпи ресторанти и клубове… а през това време библиотеките ги чакат с широко отворени врати. Ако във вашия град няма хубава библиотека, винаги можете да си изтеглите някоя книга онлайн.

3. Тренирате мозъка си

Тялото има нужда от движение, но същото се отнася и за мозъка. И нямам предвид необходимостта от това, да го разхождате от дома до службата и обратно всеки ден, заедно с останалата част от тялото си. Не е достатъчно да променяте местоположението на мозъка си в пространството. Всичко в него също има нужда да се „размърда”. Доказано е, че четенето има положително въздействие върху мозъка ни. То изисква неврологични усилия, концентрация и интелектуална активност. Според проучвания, умствената стимулация може да забавни развитието на деменция и Алцхаймер. Четенето е също толкова полезно, колкото и сутрешното бягане, и чашата портокалов сок, затова намерете време за него.

4. Незабравими мигове

И нямам предвид само миговете, които сте прекарали с книгата. Четейки, вие складирате много информация и факти; следите сюжетни линии, опознавате героите, помните детайли. Всичко това тренира паметта ви, а тя не е като найлонова торбичка, не е ограничена и няма да се препълни или скъса. Колкото повече информация складирате в нея, толкова повече тя се разширява, създават се нови синапси, а старите стават по-здрави и силни. Затова четенето влияе положително върху късата памет.

5. Нови думи

Четейки, неизбежно се сблъсквате с нови думи, които добавяте към речника си. Умението да говорите правилно и увлекателно прави живота по-лесен. Освен това, е изключително полезно за работата ви, особено когато трябва да направите добро впечатление на клиенти, партньори и служители. Красноречието повдига самочувствието и помага на личните ви взаимоотношения. Употребата на точните думи в точния момент предотвратява конфликти и недоразумения. Според учени, едно от нещата, които привличат интимен партньор, е богатият речник.

Можете да ползвате книги и статии и когато учите нов език – за да обогатите речника си и да опознаете граматиката.

6. Оформя личността

Личността не е нещо, с което се раждаме и с което или сме благословени, или прокълнати до края на дните си. Да, има черти, от които е трудно да се отървем, и грешки, които повтаряме пак и пак. Но дали наистина е така?

Работейки над себе си, можем да променим всички тези недостатъци. Според проучване на University of Toronto, четенето може да променя някои личностни характеристики. Романтичните истории, например, събуждат съчувствие, тъй като възприемаме четенето като разговор с героите, в който ги опознаваме. Освен това, то ни стимулира да изучаваме собствените си емоции и поведение и ни прави по-отворени към нов преживявания.

7. Влияе на взаимоотношенията ни с хората

Чрез четенето опознаваме безброй герои, ставаме част от животите им, проследяваме историите им, виждаме местата, които те са видели, преживяваме това, което и те. Статиите за хора от далечни страни ни правят по толерантни към чуждите култури; психологическите романи – по-толерантни към собственото ни обкръжение. Читателят няма да осъди някого толкова лесно, защото знае, че хората винаги са по-сложни, отколкото изглеждат от първата страница. Освен това, придружавайки литературните герои на техните пътешествия, ние опознаваме емоциите им и виждаме, че няма нищо срамно в това, да изпитваме определени чувства; става ни по-лесно да говорим свободно.

Плюс това, хобитата сближават хората. Книгите и списанията, които четем, ни въоръжават с изобилие от теми, които да обсъждаме с околните. Посещенията на онлайн и офлайн литературни клубове и библиотеки, и дори четенето в градския транспорт, ни дават възможност да създаваме приятелства с хора, с които споделяме общи интереси.

8. Познание

Четенето е познание. Независимо какво четем, винаги си набавяме нова информация, която някой ден може да ни бъде много полезна. Освен това, полагайки усилия за ерудицията и интелектуалния си капацитет, ние ставаме и по-уверени.

9. Аналитични способности

Анализирайки историята, стараейки се разберем поведението на героите, опитвайки се да наредите пъзела и да разкриете загадката, вие развивате аналитичната си мисъл.

10. Концентрация

Често прекарваме дните си, правейки по няколко неща наведнъж. Компютърът е пред очите ни, един симпатичен котарак подскача по клавиатурата, изскачат ни съобщения от приятели на различни платформи – Skype, Facebook, имейли – наш колега говори в другия край на стаята, различни документи ни „зяпат” от бюрото и чакат да ги разпишем… Четенето изисква концентрация и я развива. А тя благоприятства продуктивността ни.

11. Метод за релаксация

Чувствали ли сте се някога толкова напрегнати, че сънувате как бягате от собствения си живот? Изненада – всъщност това наистина е възможно. Дори не ви е нужен еднопосочен билет до другия край на света. Всеки вълнуващ роман може да ви отведе в друго измерение. Всяка добра статия може да привлече вниманието ви и да ви накара да забравите за проблемите си поне за малко. Често мислим прекалено много за трудностите, пред които сме изправени, когато всъщност имаме нужда от почивка, да прочистим главата си и едва тогава да се завърнем към търсенето на решения.

12. Нещо, което да правите, докато пътувате в градския транспорт

Да, това е едно от практическите преимущества на четенето – можете да го правите в автобуса, в трамвая, по време на полет, на опашката пред банката… То превръща тези често скучни занимания в забавни.

13. Вдъхновение

Литературните герои често са източник на вдъхновение, също както и хората, с които се запознаваме в реалния живот. Можем да се учим от тях, да се повлияваме от думите и действията им. Същото се отнася и за местата, случките и фактите, описани в книгите. Да речем, че попаднете на четиво за японската култура или на роман, в който главният герой е дърворезбар. На следващия ден може да решите да учите японски или пък да направите дървени столове за кухнята си.

14. Спасявате света

Звучи преувеличено? Е, не е. Светът има нужда от по-образовани, широко скроени, познаващи себе си и пълни с идеи личности. А четенето със сигурност изгражда такива, особено когато е разнообразно, на всякакви теми.

Четенето е приятно, просто намерете книга, която ви допада. Тя няма да и ухапе, а дори ще ви направи още по-страхотни!

 П.П. Изреченията могат да започват и с "но" и с "и" и "или"...



pach

  • Trade Count: (42)
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 12345
  • Рейтинг: 1328
  • ТТ & Н0; DR & BDZ;ep.I-III(~VI)&selfmade
    • За моделизма
РОДИТЕЛСТВО
Как отглеждаме неблагодарници | Провалът на либералното възпитание


     Давид Ебeрхард е шведски психиатър, баща на 6 деца от три брака - последният е с медицинска сестра.
Той е автор на превърналата се в бестселър книга "Как децата взеха властта", която предизвика бурни
полемики в света на възрастните. Защото никой не обича да го критикуват, а онези които нямат деца,
винаги дават най-много съвети.

    Но да се върнем на Ебeрхард. Неговите любими теми са свързани с възпитанието, лудостта на родителите
 и обществото, устремено да задоволи всички капризи на своите наследници. В шведската версия на книгата му
"Как децата взеха властта";, на корицата е малкият му син  надянал оранжева светоотразителна жилетка и каска,
 и здраво стегнат с автомобилен колан. В ръката си стиска меченце.

     Пред журналист на "Цайт", шведският психиатър споделя своята философия за либералното възпитание и вредите,
 които то нанася на децата и техните родители. Интервюто започва с неочакван въпрос от журналиста:
 - Кога за последно ходихте с децата си на ресторант?
- Съвсем наскоро. Защо питате? - интересува се Еберхард.
-  Защото собствениците на заведения в Стокхолм са потресени от деца, които не умеят да се държат възпитано на
 обществени места. Едно от кафенета дори забрани посещения за семейства с деца. И всичко това се случва в
обичащата деца Швеция.

Еберхард:
- Прекрасно разбирам за какво става дума. Винаги ще се намерят деца, които крещят, разливат и чупят,
отварят и блъскат входните врати на ресторанти, не се съобразяват с нищо и никого...
Родителите стоят наоколо и дори дума не обелват. На родителите им е много неприятно,
когато някой друг критикува децата им. Преди години нашето общество беше общество от възрастни хора.
Имаше единни ценности относно възпитанието на децата. Ако някое дете се държеше неприлично,
на него някой веднага му казваше: - "Престани!". А такава съгласуваност на действията вече няма.
Чудите се защо либералното възпитание е пълен провал? Защото родителите вече не се държат като
 отговорни възрастни хора. Те мислят, че са длъжни да бъдат най-добрите приятели на децата си.
Те се поставят на едно ниво с тях, без да слагат никакви граници, страхувайки се да им противоречат.
Те вече не взимат никакви решения, а искат да бъдат готини, бунтари  също като децата си.
В днешно време цялото ни общество се състои от едни тинейджъри.

Да, немското възпитане също е в този кюп. Родителите неохотно се измъкват от проблемите с децата.
Те казват:"О, у нас всичко е наред! Това не се отнася до нашето семейство!".
Но в същото време постоянно ги гложде съвестта, защото осъзнават колко много неща правят неправилно.
Вечер те се прибират уморени от работа и готвят за вечеря онова, което се харесва на децата им
защото не искат да влизат в спорове с тях. Позволяват им да стоят и гледат телевизия много по-дълго от
 уговореното време, просто защото искат да си осигурят покой. По време на отпуската те отиват там,
където децата пожелаят и където при никакви други обстоятелства не биха отишли сами. Не казвам, че това не е правилно.
Казвам само, че животът на родителите не трябва да се върти единствено около децата им. Няма никакви научни доказателства,
 че това влияе положително на тяхното бъдеще, че те ще станат по-успешни или отговорни като пораснат.
Виждаме много млади хора, които са разочаровани от живота - очакванията им са твърде високи и животът
им се струва твърде тежък. Това се проявява чрез душевни смущения на безпокойство и прояви на самоунищожение
, които бележат впечатляващ ръст в Швеция.

Семейството и децата

Баща съм на шест деца, а вие искате да знаете кой определя правилата в семейството ми? Аз, разбира се
- А демократичната семейна структура?

Еберхард:
- Не мисля, че изобщо трябва да има такава. Отношенията между възрастни и деца винаги са асиметрични.
 Това са отношения между учител и ученик. Единият учи – другият слуша. Родителите имат по-богат опит,
 затова могат по-правилно да оценяват обстоятелствата, имат повече знания. Затова правилата са тяхна грижа.
 Разбира се, човек трябва да изслушва децата си, но в Швеция нещата стигнаха твърде далеч. Стига се дотам
те да решават всичко в семействата. А всъщност, най-важното на което трябва да научим децата си е как да
 се справят с трудностите.

За похвалите и света на илюзиите

Много книги има написани за възпитанието, но родителите интерпретират прочетеното в зависимост от
своите разбирания и своето ниво на възпитание и възприятия. Затова се получават криворазбрани модели.
В това число и относно похвалите.

Да дадем пример - ако дъщеря ми дойде при мен и ми покаже рисунката си, мога да кажа: "О, колко интересно!
 Ти рисуваш прекрасно!". Но това е неправилна комуникация, защото аз не съм такъв  и тогава защо да се преструвам?
 Родителите са длъжни да подбират всяка дума, преди да я произнесат пред децата си.
Да направят така, че да не лишат детето от увереността му, да не го карат да се срамува, и още
 да не подтиснат стремежа му към съревнование. Но каква е ползата, ако го излъжат и започнат да
 го уверяват в неговия талант, който всъщност липсва? Проблемът се отнася до хилядите морализатори
и възпитателни експерти. Те се опитват да казват на родителите как е правилно или неправилно да се държат,
 какво да правят и какво да не правят. Търсейки ориентири по пътя, родителите възпитават в идеологии,
от които после никак не е лесно да се избавят и пращат децата си в света на големите илюзии.

Ако Пипи Дългото Чорапче живееше в днешния свят

Да, шведите все още са лудо влюбени в историята на Астрид Линдгрен и нейната идилична картина.
Но помислете върху това, как всъщност са отраснали децата в тази книга. Те по цял ден бродят напред-назад
 без никакъв контрол, без шапки за слънце, без каски докато карат кънки или колело - напълно безпризорни.
В днешно време това е напълно немислимо. Днес родителите са взели всичко на мушка.
А в детската градина, децата ми са задължени да носят каски, докато се пързалят.

Питате ме дали има нещо лошо в това, децата да бъдат защитени? Защита  да, но не и свръхопека.
 Ако ние искаме да имаме компетентно дете, то ние трябва да му позволим да ходи само на училище.
На 6-годишна възраст, това вече е напълно възможно дори в голям град с натоварено движение.
Родителите обаче не допускат това, а в същото време предлагат на детето си да взима решения или да
обсъжда всички въпроси наравно с възрастните.

Много родители действат противоречиво, без изобщо да мислят за това. Ние лошо подготвяме децата си за живота
им като възрастни, заблуждаваме ги, че с тях никога няма да се случи нищо лошо, че ние винаги ще сме до тях
и ще им помагаме, че те са пъпа на Земята. В психиатричната ми клиника се срещам с млади хора,
които са дошли, защото някой ги е изоставил или кучето им е умряло. Те имат огромни затруднения да се
справят и преживеят обичайни неприятности.

<p><span><strong>Родителите искат медицинско обяснение за своята безпомощност.
Диагнозата "Синдром на дефицита на внимание с хиперактивност", те приемат с облекчение,
защото са получили обяснение за поведението на децата си, и вече могат да спрат да винят себе си.
 Родителите са изумени, че децата им са толкова уморени, раздразнителни, хиперактивни,
но никога не им идва на ум, че могат да ги накарат да си легнат по-рано или им забранят гледането на
 телевизия и безпаметното висене пред компютъра.

Равноправието на децата и крахът на училището

Ние вече не контролираме либерализацията, а темата за равноправието се е превърнала в обществена догма.
Всички вече даваме децата си на ясла, когато навършат 1 годинка. А майката и бащата работят по възможност по равно
никой не е длъжен да виси на врата на другия. Работата е единственият път за да станеш човек. В това възпитаваме
децата си от малки. Родителството само по себе си, вече не е никаква ценност. Ако една жена си позволи да остане
у дома, за да си гледа детето, веднага попада в графата &quot;старомодна и реакционна изменница на своя пол
 Това е от една страна. От друга е училището. Авторитетът на нашите учители е нищожен.
Децата не считат за необходимо изобщо да ги слушат, така, както не слушат и собствените си родители.
За това и резултатите в образованието са плачевни. Според изследване на Pisa,
шведските ученици са първенци по бягане от часове, обиди към учителите и краен вандализъм.
Но самочувствието им е огромно! Типично за деца, постоянно намиращи се в центъра на грижите и вниманието.
После, тези "пъпове на Земята" стават големи хора, и отиват да речем, в тв шоуто Идол. Там търсят певчески таланти,
които на следващия ден ще се събудят като супер-звезди. И ето, те отиват там, без изобщо да могат да пеят.
 Но те дори не знаят за това. Журито, онемяло от изумление, пита: Никой ли не ти е казвал, че не можеш да пееш?
А той огововаря: "Мама ми каза, че пея страхотно!"

И навярно, родителите на такова дете не са искали да го травмират. Но така израстват дръзките неблагодарници,
 които прекрачват света с напълно изкривена представа за собствените си способности. Да се фокусираш
единствено върху децата си  не е най-добрия възпитателен метод. Ако беше така, децата ни щяха да ни
обичат повече, отколкото къде и да било по света. А това не е така. Когато остареем и грохнем,
те ни дават в старчески домове. В останалите страни, семействата живеят заедно, защото родителите,
макар и престарели, все още са ценени и обичани.

От http://webstage.bg/roditelstvo/1651-kak-otglezhdame-neblagodarnitzi-provalat-na-liberalnoto-vazpitanie.html

Boris 2-12-4

  • Trade Count: (7)
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 536
  • Рейтинг: 164
  • Еп. І,ІІ,III; вагонни фабрики; кранове; военни
    • rocklokomotive.blogspot.com

Boris 2-12-4

  • Trade Count: (7)
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 536
  • Рейтинг: 164
  • Еп. І,ІІ,III; вагонни фабрики; кранове; военни
    • rocklokomotive.blogspot.com
Re: За четенето, за (само)обучението и други подобни...
« Отговор #3 -: 02 Февруари 2020, 21:23:40 »
"През вековете винаги е имало хора, които тръгвали първи по нови пътища, въоръжени единствено със своето въображение. Те имали различни цели, но си приличали по едно: правели първата стъпка по нов път, разчитали само на въображението си и предизвиквали омраза. Великите творци – мислители, художници, учени, изобретатели – се изправяли самотни срещу своите съвременници. Всяка велика нова мисъл е срещала съпротива. Всяко ново велико изобретение е било заклеймявано. Първият двигател бил смятан за безумие. Самолетът бил обявен за невъзможен. Механичният тъкачен стан бил обявен за зло. Анестезията била обявена за грях. Но хората с въображение продължавали напред. Борели се, страдали и плащали. Но побеждавали". Айн Ранд

Честит 115-ти рожден ден, Айн Ранд!