Marklin CS2 60215

[Best Ripper]

       В тази тема започвам описание на Централната станция на Мерклин CS2 /60215/ и нейните посестрими 60214 и 60213. Темата ще е дълга, сложна и актуализираща се пътьом поради големите възможности на централата.

За да не се размътва темата, моля въпроси и предложения на ЛС, телефон, скайп, и-це-кю и прочие.

Съдържание на темата и бързи връзки в нея:

Описание на централата.

Сглобяване, стартиране, калибриране на дисплея и изключване на централата.

Проверка на версията на софтуъра и обновяване /ъпдейтване/.

Обновяване на софтуеър от версия 3.6.0 и по-нова.

Смяна на езика на интерфейса.

Запазване и възстановяване, други настройки и информации в Setup.

Въвеждане/регистриране на локомотиви.

Зареждане, премахване от управление и изтриване на локомотив.

Управление на локомотиви.

Редактиране/настройване на локомотиви.

Създаване и изтриване на съчленена тяга.

Въвеждане на стрелки, светофари и други устройства.

Управление, редактиране и изтриване на устройства.

Поемане управление от мобилна станция, включена към централна.

Задаване на статичен адрес на мрежовата карта. Уеб интерфейс на централата.

Компютърна централна станция.

Управление на трасе/макет.

Дистанционно /безжично/ управление на централа CS2.

Добавяне на икони на локомотиви и фонове в централата.

Използване на панел Memory.

   Малко като предговор. Реално трите модела централи – 60213, 60214 и 60215, външно нямат разлики. Като възможности – също нямат. Разликата идва от различните версии на хардуеъра. Централата идва да смени предишния базов модел 60212 от първо поколение. Началото на производството на CS2 е през 2008 г. Развитието на хардуера реално определя последната цифра в номера на централата. Вариантите са:

1. V3.1 – оригинален хардуеър от началото на производството през 2008 г. (Marklin 60213 CS2)
2. V3.4 – Подобрения в електрониката – оптимизирано и обновено захранване и подобрен тъч-скрийн екран (Marklin 60213 CS2).
3. V3.5 – оптимизация на печатната платка
4. V3.6 – оптимизиране на NOR Flash паметта – преминаване от 200nm на 100nm технология (Die-Shrink).
5. V4.33 – Галванична изолация при използването на две CS2 централи като Master/Slave и подобрения за модулите S88.
6. V5.1 – Галванична изолация, подобрение на защитата от смущения, дребни хардуеърни промени (най-нова версия към дата на поста).

Забележка: Има част от първите серии на 60214, които са с хардуеър V3.6.

Снимка на дънна платка от централа 60212 / CS1/.


Засега поне твърденията, че скоро ще се появи новата CS3 централа не намират положителен отзвук в коментарите и информации от фирмата.

Описание на централата CS2 (60215).

Централата има характерна ергономична форма. Размерите й са: дължина - 31 см, ширина - 20 см и височина – 5 см в предния край и 8 см в задния.. Теглото й е 1,2 кг. /без външни кабели, захранване и пр./.



     На лицевата страна по средата се намира цветен LCD тъч-скрийн екран с размери 15 х 9 см. Екранът работи с механичен показалец /стилус/ или с натискане с пръст. От двете му страни има по 8 бутона за локомотивни функции от f0 до f7. Долу под екрана е големият клавиш на STOP, който изпълнява и ролята на светлинен сигнализатор с постоянна или мигаща червена светлина. От двете му страни има по един голям червен бутон за управление на движението на локомотиви и обръщане на посока им /по същия начин както и при мобилните централи – при завъртане по часовниковата стрелка се увеличава скоростта, срещу часовниковата – намалява, а чрез вертикален натиск се обръща посоката/. До двата червени бутона има бутон със символ „локомотив”, откъдето се влиза в избора на активни локомотиви. В режим на управление на локомотиви екранът е разделен на две части и има директен достъп за управление на два локомотива едновременно.
От предната страна на централата има само два кръгли куплунга, където могат да се включат две мобилни централи MS1 /60552-60551/, MS2 /60553 или Trix 66950/ или хъбове /MS II-Hub 60122/.



    От двете страни няма изводи.
    От задната страна има множество изводи. В двата края горе има по един четец на локомотивни карти. Под десния четец се намира специален улей за показалката /стилус/. В средата има поредица от изводи, които са /отляво на дясно като се гледа фронтално отзад/: жаков стереоизвод за тонколони, стандартен Ethernet LAN куплунг RJ-45, изход за мерклинска мрежа, вход за мерклинска мрежа, изход Sx, стандартен компютърен USB 2.0 изход/вход, извод за бустер 60173/60174, изход AUX, извод за програмна релса, изход за влаково трасе, кръгъл куплунг с 4 щифта за захранване. На този етап Sx и AUX не се използват.




От долната страна се намират изводите за бустер 6015/6017 и извод за модул S88. Има и две регулиращи се крачета, с които задната част може да се надигне за удобство при работа /подобно на компютърна клавиатура/, като регулирането е винтово и безстепенно.



   

Централата е поставена в стиропорна кутия за транспортиране с достатъчно място за кабели и прочие дреболии. Отделно се поставя в картонена кутия със съответните надписи и картинки.

Към самата централа не се продава захранване. Причината е, че тя може да управлява влакове и макети в мащаби от N до G, които имат твърде различни изисквания като максимален ток. Съответно захранванията се подбират според конкретните нужди. Централата позволява захранване и с прав, и с променлив ток. Могат да се използват всякакви мерклински и немерклински захранвания, които отговарят на следните изисквания:
1. Минимално напрежение – 14 волта прав ток.
2. Максимално напрежение – 24 волта прав ток.
3. Номинално напрежение – 16 волта променлив ток.
4. Максимално напрежение – 17 волта променлив ток /което след изправяне и стабилизиране се превръща в 24 волта прав ток/.
5. Минимален ток – 3 ампера или повече за мащаби от H0 до N
6. Минимален ток – 5 ампера или повече за мащаби 1 и G.

От мерклинските захранвания такива са (за 230 волта мрежа):
60052 – 60 VA (по-стар модел)
60061 – 60 VA (по-нов модел)
60101 – 100 VA
60032 – 32 VA (1,75 A ток в краен случай за проби и неголеми натоварвания)

Моята централа е втора употреба и бе заедно със захранване и други модули. Захранването е мерклинско 60052, което на този етап ще ми е напълно достатъчно. Всичко е в оригинален амбалаж.



Захранването е с вграден кабел към мрежата 230 волта, а на изхода има специален куплунг за щекер, който се ползва в централите на Мерклин и ESU. Към трафа имаше и два кабела, които могат да се монтират към въпросния щекер, тъй като на другия край на кабела са капсуловани кръгъл цилиндричен жак за мерклинските цифрови кутии за мобилни централи или кръгъл с 4 щифта за централна станция. Към централата освен това имаше:
1. Защитно-филтриращ модул с кат. №191724, който се включва към двата изхода на централата /влаково трасе и програмна релса/ - чрез два къси неразглобяеми кабела с щекери , а от него със същите кабели с щекери и кабелни обувки излизат изводите към двете трасета. Модулът не е задължителен за използване.



2. Две книжки с упътвания за работа с централата. За съжаления бяха неизползваеми, тъй като едната беше комбинирана на шведски-датски, а другата – на френски-холандски. Реално обаче описаното в тях не беше много актуално, което за съжаление продължава да е факт за почти всички езици. Но за това по-нататък из темата.
3. Три броя мерклински локомотивни карти. Въпросните карти не са част от централата, продават се отделно, но аз ги получих като бонус. Две от тях бяха с въведени заводски данни за два локомотива, третата беше празна. Принципно се продават комплекти от 3 или 5 бр.




Архитектура на мерклинска цифрова система, съчетаваща стари и нови модули...

[Best Ripper]

Сглобяване, стартиране, калибриране на дисплея и изключване на централата.

       Сглобяването е лесно. Първо се включва захранващият куплунг от трансформатора. След това се включват двата щекера на защитно-филтриращия модул 191724, а от него се връзват изходите за програмна релса /ако ще ползвате/ и за влаковото трасе. Трябва да се спазва изискването за поляритет на изходите – извод „В” на релсата към червения кабел, а извод „0” – към кафявия.

ВАЖНО: Ако обърнете двете жици при свързването към релсата, стрелките и другите аксесоари няма да работят!

       След това захранващият кабел на трансформатора се включва в мрежата. Други връзки на първо време не са необходими. Бутонът STOP на централата започва да свети постоянно, екранът присветва и бутонът започва да примигва двукратно – това не е сигнал за нередност. С нарастването на прогреса честотата на премигване се увеличава. Появява се картинка, а в долния й край започва да върви лента с прогреса на зареждане на софтуеъра. STOP бутонът угасва след малко. Щом всичко приключи, на екрана се появява основният прозорец Control, който е за управление на локомотиви. При стартиране централата винаги влиза в него. Общото време за зареждане е около 80 секунди.



Целият процес се вижда тук

       Както се вижда, екранът е разделен вертикално на две еднакви части, позволяващи едновременен достъп и управление на два локомотива. От двете страни има 8 бутона за функциите от f0 до f7, а в двата странични края на екрана има вертикални ленти, където се показват всички достъпни функционални команди – тези от f8 до f15 могат да се управляват само през екрана с натискане върху иконите им. Скоростта се изобразява с класически стрелкови скоростомер с ъглов диапазон 270 градуса, а самите показания за стойностите в „км/ч” могат да се променят в настройките и са индивидуални за всеки локомотив. Под скоростомера е иконата „гаечен ключ” за директен достъп до настройките на локомотива. Чрез бутоните „локомотив” до червените врътки се влиза директно до "склада" със заредените в централата локомотиви за ползване - съответно да се зареди отляво или отдясно. В долната част на екрана под всеки скоростомер е показана иконата на активния локомотив /ако има заредена, иначе излиза празно или ???/, от двете й страни са индикаторите за посока на движение, а в средата на екрана, един до друг, чрез светодиодни стълбове се показва скоростта /синхронно със стрелката горе/. При натискане на авариен стоп, големият бутон в средата започва да свети непрекъснато, докато не се изключи. Ако има претоварване или късо съединение и нямате включен защитно-филтриращ модул, централата влиза в режим на изключване на изхода и бутонът отново светва. Ако имате модул, централата отново блокира изхода, но бутонът не светва – тогава на екрана излиза съобщение, че имате проблем и претоварване, които трябва да отстраните. Но защитата сработва винаги.

      При първо пускане на централа, а също така и при обновяване на софтуеъра, излиза предложение за калибриране на дисплея. Това не е задължително, но в последствие може да се окаже, че реакцията на натискане по екрана не е точна. За целта е желателно да я направите. Ще ви излезе съобщение, че трябва да се направи калибриране на екрана, като приложенията ще се изключат. Натискате потвърждение. Екранът угасва и последователно в 4-те ъгъла и в центъра ще почнат да се появят квадратчета с кръстче в тях. Там трябва да натиснете със стилуса /не с пръст, тъй като няма да уцелите точното място, а от това зависи настройката/. След като щракнете в петте места, централата отново ще включи. Калибрирането може да се направи и по всяко време, ако имате съмнение, че нещо не се приемат адекватно натисканията по екрана. Начинът е:
    1. Натискате Setup.
    2. На последния ред вляво е CS2. На същия ред накрая вдясно е бутона Kalibrieren - Calibrate (калибриране). След това работите както е описано по-горе.

      След приключване на работа централата се изключва през екрана. Възможно е и чрез директно спиране на захранването, но тогава е възможна загуба на информация. За изключване последователността е следната:
    1.   Със стилуса е натиска горе на екрана Setup.
    2.   В новоотворения прозорец се натиска Beenden - Quit и после потвърждение на следващия – зелената „чавка”.
    3.   На екрана се изобразява ЖП депо от обръщател с парен локомотив. Започва лента с прогреса на изключване, по някое време локомотивът се прибира в депото и вратата се затваря. Екранът угасва и централата е изключена.

        За повторно включване, ако не сте вадили щепсела от контакта, е достатъчно да натиснете бутона STOP и централата отново зарежда. Ако сте изваждали щепсела, просто го включвате пак.

Изключване на централата тук           

Забележка: В по-новите версии на софтуеъра екранът на прозореца Setup изглежда по друг начин. На видеото юнакът избърза с дърпането на шалтера – не го направи правилно. Трябваше да изчака още малко да угасне сам екранът.

[Best Ripper]

Проверка на версията на софтуъра и обновяване /ъпдейтване/.

       Реших, че ще е по-добре, ако издърпам напред тази част, тъй като с ранно обновяването на софтуеъра на централата ще постигнете оптимална работа, изчистване на бъгове, повече възможности, по-нова база данни на локомотиви и използване на по-добър езиков интерфейс.

       Самата централа представлява реално специализиран компютър с флаш памет /без хард диск/, който работи с Линукс дистрибуция. Софтуеърът е с частично отворен код /GPL/, като достъпната част от него може да се получи със заявка от Мерклин. Естествено, че най-важната част /фърмуеърът/ е недостъпна от гледна точка на предпазване от некомпетентно боравене, злоумишлени действия и проблеми.

       Обновяването на софтуеъра става по два различни начина в зависимост от наличната версия в централата. Ако той е преди версия 3.6.0 – това се прави на два пъти, ако е от 3.6.0. и по-нова – еднократно.
       
       Проверка на версията на софтуеъра.
        За целта натискате бутона Setup на екрана, после отдолу в лентата CS2 и после Version. На отворения прозорец ще видите на втори ред нужното.

   Обновяване на софтуеър преди версия 3.6.0.

   За целта вие необходим компютър/лаптоп, интернет връзка и стандартна компютърна флашка от 512 MB до 4 GB, работеща на интерфейс USB 2.0.
   
Първо влизате в сайта на Мерклин в страницата с ъпдейт на софтуеър.

   http://www.maerklin.de/de/service/software-updates/

   МНОГО ВАЖНО!!!
        За съжаление единствено немската страница на сайта е с пълна, точна, изчерпателна и актуална информация и линкове. В страниците на други езици има твърде малко неща или изобщо няма нищо. Винаги търсете софтуеър и информация САМО на немската страница!

   След като влезете на страницата, може да прегледате упътванията /ако знаете добре немски, ще ви стане ясно всичко, ако ли не – може да използвате гугъл транслатор, който въпреки че превежда доста дървено от немски, може да ви ориентира/.
   Превъртате страницата в долния край и слагате отметка в кръгчето пред реда: Ich habe die Lizenzvereinbarung gelesen und bin damit einverstanden. Иначе софтуеърът за теглене не се вижда. Сваляте в компютъра двата файла – cs2update.tgz (2,00 MB) и cs2update.img (128 MB). Оттук в горната част може да се свалите актуално упътване на немски език – файла Anleitung CS 60215 DE.pdf (около 8 MB) – всички други са стари версии и частично отговарят на последния софтуеър. Може да свалите и помощния файл cs2update Info 3_6.pdf (555 KB), където на немски е описана процедурата.
   Втората стъпка е копиране на двата свалени файла в основната директория (root) на компютърна флашка.

   МНОГО ВАЖНО!!!
   Флашката трябва задължително да бъде във файлов формат FAT или FAT32! Ако е в NTFS, няма да бъде разпозната от централата! Задължително проверете файловата й система преди да копиране файловете и при нужда я форматирайте в FAT/FAT32!

   Третата стъпка е ъпдейтването на софтуеъра на централата. За целта я включвате, изчаквате да зареди наличния софтуеър и поставяте флашката в USB порта на централата отзад. Изчаква се около 15-20 сек. да бъде разпозната флашката. След това натискате Setup бутона на екрана и влизате в настройките. На първия отворен прозорец намирате реда Update и на него бутона Netz или Network /мрежа/ и го натискате.

   ВАЖНО!
   Натиска се именно бутона Netz, а не бутона USB-Stick! Обновяването се прави по този начин, въпреки че на практика не е необходима мрежа и в момента не ви трябва интернет връзка!!!

   Отваря се нов прозорец Netz-Update, който се състои от две части. В лявата се показват новите части от софтуеъра, които могат да се обновят /актуалните и съответно ненуждаещи се от обновяване са сиви на цвят/. Вдясно се изписват файловете и пакетите, които се прехвърлят. Натискате бутона Start долу вляво и следите прогреса в лентата отдолу. Изчаквате да приключи процеса. Следите левия прозорец – да избледнеят всички редове, а отдолу вместо старт да се появи бутон Weiter – Next (следващ). След успешна актуализация вляво всички редове ще са сиви, а не черни, и ще се появи надпис Ihr System ist aktuell. Натискате долу вдясно зелената „чавка” и рестартирате централата.
    След рестартиране на централата проверявате версията на програмното обезпечение. За целта натискате Setup, после в лентата долу под бутоните натискате CS2. Превъртате лентата надясно, ако е нужно, търсите бутона Version и го натискате. Ако всичко е наред, трябва да ви покаже, че версията на програмата е 3.5.999. Да не ви притеснява, че не е точно 3.6.0. /На първия ред е версията на хардуъера на централа, на втория е софтуеъра./
   
         С това първата фаза от ъпдейт на по-стар софтуеър е приключена.

[Best Ripper]

Обновяване на софтуеър от версия 3.6.0 и по-нова.

Ако централата е по-нова или претърпяла частичен ъпдейт от предишен собственик, или е ъпдейтвана от стара версия до 3.6.0 /виж предишния пост/, но все още не е последната версия, това може да се направи само по интернет. След 3.6.0 има някакви промени в кода на операционната система, което на тоя етап прави невъзможно ъпдейтване с имидж файл от флашка. Тук вече ще ви трябва интернет до самата централа и съответните настройки, за да се ползва.

   Настройки на централата за интернет.

   Както писах в първия пост в описанието на централата, CS2 разполага със стандартен Ethernet извод за 100 Mb компютърен LAN. Централата няма Wifi или други безжични комуникации. Включването става с обикновен LAN кабел с подходящата дължина. За целта е необходим рутър, който вече е масово разпространен в домашните компютърни мрежи /не се продава заедно с централата!/. Иначе директно в интернет мрежата няма да ви тръгне – има защити в нея. Включвате кабела между централата и някой свободен изход на рутъра /най-често те са 4/. При правилно включване и изправен кабел след секунди започват да мигат двата светлинни индикатора – зелен и жълт, вградени в мрежовия извод на централата. Това обаче не значи, че централата е веднага готова за работа.

   Добре е да се провери основната настройка на мрежовата карта в централата, а ако тя не е нова, е задължително!
   При нова централа, по заводски настройки, тя трябва да получи автоматично вътрешно IP от рутъра. Проверката става по следния начин:
1.   Натискане Setup.
2.   После отдолу в лентата CS2, след това вляво „настройки” (гаечния ключ).
3.   Цветът на екрана се променя – това означава, че сте влезли в настройките.
4.   В лентата превъртате надясно, докато стигнете до IP и го натискате.
5.   Трябва да видите нещо такова /не съм сигурен дали е така в по-старите версии/.



6.   За да е на автоматично получаване на IP от рутъра, трябва да е маркирано горе дясното – automatically (DHCP). За всеки случай може да натиснете отново бутона DHCP за нов IP адрес. При този случай полетата отдолу с IP, маска, гетауей и сървър ще бъдат недостъпни, но във всички трябва да има адреси! Ако няма навсякъде – значи връзката не е осъществена!
7.   Ако е маркирано горе лявото – manually, значи вече някой преди вас е закачал централата към интернета и е нагласил адреса според нуждите си.



8.    Ако имате достатъчно познания по компютърните мрежи и знаете какви IP адреси раздава рутъра ви, може и тук да се оправите, като въведете някакъв от мрежата си. Ако не сте наясно, просто сменете горе от manually на automatically.
9.   Натискате бутона „приложи” – синята стрелка надолу в долния край. Изчаквате да се появят адреси и в 4-те реда по-горе. След което натискате бутона ОК – зелената чавка.

Забележка: При по-стари версии на софтуеъра може да се наложи рестарт на централата, за да презареди мрежовите настройки.

   Обновяване на софтуъра през интернет.

         След настройката на мрежата централата се връща в прозореца Setup. За обновление на софтуеъра оттук вече е необходимо само да натиснете бутона Netz – Network. Отваря се прозорецът Netz-Update от две части. Централата прави сравнение по жицата за наличието на нова версия. Следите левия прозорец – ако излязат редове в черно – значи има. Ако няма – всичко остава сиво /бледо/. Обикновено винаги в черно е маркиран ред 5: import_USB (V evergreen : и датата на последното обновление през флашка). Това няма отношение на практика към версиите в сървърите на Мерклин.



Забележка: Ако вляво нищо не се зарежда, а в десния прозорец се нижат много редове със съобщения за грешки, значи, че нямате достъп до интернет. Проверете настройките на мрежовата карта на централата.

   Ако има ъпдейти, след като отдолу излезе съобщение Success, натискате вдясно долу Start. Централата започва да тегли и инсталира нужното. Щом излезе надпис Weiter – Next и съобщение, че системата е актуална, натискане зелената чавка и рестартирате централа. С това обновяването е завършено.

   ВАЖНО! Единствено при софтуеър 3.7.0 ъпдейтването става с натискане на бутона USB-Stick, а не Netz – Network!!! Във всички други преди и след него се работи както е описано по-горе.

   Към днешна дата последната версия е 4.1.0 (3).

[Best Ripper]

Смяна на езика на интерфейса.

Централата позволява многоезичен интерфейс поради наличието на операционна система. На този етап може да избирате между 13 различни езика, между които обаче няма български. /Не че ще се самоизтъкна, но ако не хвана аз да го направя, не виждам кой друг. Но поради слабото разпространение на централата у нас и негативното мислене на „водещите” наши ЖП моделисти, на тоя етап не смятам да го правя. Но току виж един ден ми дошла музата и съм го направил напук на тях… /. Като всяка операционна система има достъп до раздел „Помощ” – Help/Hilfe. В менютата това става с бутона “?” /където го има/. При най-разпространените езици положението е следното:
1.   Както стана ясно в предишен пост, всичко на немски е точно, актуално и ясно – важи за целия интерфейс и цялата информационно-помощна част.
2.   Английски – към настоящата версия 4.1.0 (3) целият интерфейс е преведен и пълен, хелпът също е преведен, но не е напълно актуален и точен.
3.   Руски – най-накрая в тази версия интерфейсът е изцяло преведен, но хелпът изобщо не е – излиза немската помощ.
4.   Френски – има превод на интерфейса и хелпа – но не го ползвам и не знам колко е точен.
5.   Испански – превод на интерфейс – незнайно дали е актуален, хелп – непреведен.
6.   Останалите езици като холандски, шведски, датски, японски, естонски и пр. не ги коментирам.

При закупуване на нова централа или идваща от Германия зададеният език е немски по подразбиране. Ако желаете да го смените по една или друга причина, това става така:
1.   Натискате бутона Setup на екрана.
2.   Натискате CS2 в лентата отдолу, после настройки - „гаечния ключ”.
3.   Цветът на екрана се променя, отдолу вляво излиза Konfiguration.
4.   Превъртате лентата надясно със стрелката в края, търсите Ansicht и го натискате.



5.   В новия прозорец имате няколко избора:
        А. На първия ред можете да зададете времето на обновяване на информацията на екрана /на колко секунди да е/. Заводската настройка е 3. Ако искате, може да я промените.
        Б. Блокиране движението на екрана /превъртане/ в раздела „Макет” – layout. Може да сложите отметка, ако ще ползвате стилус или пръст за натискане по екрана - така схемата няма да шава, ще се превърта в 4-те посоки само с бутоните.
        В. Падащо меню с налични езици. Натискате стрелката и избирате желания език – точно както в изборно меню на компютърна операционна система.



    Г. Последното е за активиране на компютърна мишка, включена в централата. Тъй като централата разполага със стандартен USB 2.0 извод, позволява да се използва компютърна мишка като посочващо устройство. Ако не смятате да използвате /да работите само със стилуса или с пръст/, може и да не маркирате.
    Д. Натискате долу вдясно бутона „приложи” – синята стрелка надолу. Изчаква се от няколко до 12-15 сек., докато се презареди новия езиков интерфейс.

Изглед на интерфейса на същия прозорец на английски.



Изглед на интерфейса на руски.



След като сте избрали език, натискате ОК – зелената чавка и централата връща в прозорец Setup /извън настройките – ще върне предишния цвят/.

ВАЖНО!!! Както стана въпрос в описанието на централа, при нейното включване директно се влиза в раздел „Контрол” – управление на локомотиви. Когато сте в този раздел, бутон Control горе вдясно /до Setup/ не се изобразява! Щом влезете в някой от другите раздели, той се появява и изчезва отново, щом влезете при управлението на локомотивите.
Бутоните най-отгоре Keyboard, Layout, Memory, Setup и Control винаги са на английски, независимо какъв езиков интерфейс ползвате.

[Best Ripper]

Запазване и възстановяване. Други настройки и информации в Setup.

   При влизане в менюто Setup на първи ред вляво има надпис Daten /на всички езици излиза така/.  До него са бутоните са Save – “запазване” и Restore – „възстановяване”, а след тях са опциите Internal и USB. Добре е периодично да си архивирате данните от централа /back-up/, така че при срив да се отървете леко без или с минимални загуби. За съхранение можете да изберете „вътрешно съхранение” – в паметта на централата, или външно – на USB флашка. При ъпдейт на нова версия на софтуъра също е добре да се запише старата. Изборът е ваш. USB записът е по-бавен.
При проблем можете да възстановите предишно състояние, като отново може да избирате между вътрешен запис в централата или от външен – USB флашка.

            При влизане Setup и натискайки в лентата долу CS2, но БЕЗ да натискате „гаечния ключ” за настройки, можете да получите допълнителна информация за централата. В лентата са достъпни три опции:


1.   Information - Информация за текущите стойности на натоварването.
На първия ред е надпис Central station 2 и серийният номер на централата. На втория ред е централата по каталожен номер – 60215 /или 60214/60213, ако е по-стар модел/. На третия ред е версията на информационно-измервателния модул към операционната система на централата – последната към датата на поста е 3.27 /Да не се бърка с версията на операционната система!!!/ Под него е амперажът на влаковото трасе в момента – вдясно на лентата е цифровата стойност, самата лента в цветове показва натоварването. Под него е амперажът на програмната релса – изобразено по същия начин. Следва напрежението на централата. Най-долу е температурата на хардуеъра /дънната платка/ на централата. Стойностите могат да ви ориентират какво става с централата и дали /примерно/ не се претоварва и не прегрява /особено лятото/.


2.   Audio – показва наличните звуци в централа, които са в определена директория и са wav формат. С бутоните вдясно би трябвало да се чува /с външни слушалки или тонколони/, но засега не съм успял да изкарам звука.


3.   Version – показва инсталираната версия на хардуъра и софтуъра, линукс дистрибуция на операционната система.

При влизане в раздел Setup и с натискане на бутона CS2 в лентата и бутона „настройки” – гаечния ключ, влизате в по-разширено меню от горното. Цветът на екрана се променя. Отдолу до бутона CS2 в лентата се появят следните бутони:

1.   MS1 – оттук се добавят/премахват мобилни станции стар модел – 60652.
2.   CS1 – тук се добавят/премахват централни станции стар модел – 60212. Могат да се добавят/трият локомотиви и аксесоари.
3.   Devices – добавяне/премахване на устройства от мерклинската система.


4. Information – тук обаче този прозорец изглежда различно. Горе е менюто с Central Station 2 и сериен номер, но ако имате включена допълнителна мобилна централа /особено MS2, която се разпознава автоматично/, тя също се излезе в падащия списък. След това е пак каталожен номер на централата и версия на информационно-измервателния модул. След това обаче следва Trafo – тук от падащото меню може да избере модела трансформатор /ако е мерклински/, за да се синхронизира по-добре работата на централата. В най-долния ред оставяте режима 6095 на „нормален”.
5.   Audio – същото като описаното горе.


6.   Modeltime – тук любителите на моделно време могат да зададат стойностите, които желаят за управление на влаковете. Има възможност за стартиране в определено време, както и задаване съотношение на реален час към моделен.
7.   IP – за настройване на мрежовата карта. Описан е в предишен пост.
8.   CAN – Управление на CAN шлюз – тук по-добре да не пипате на тоя етап.
9.   Version – описано по-горе.
10.   View – настройване на език – описано в предишен пост.


11.   Background – настройване фона /тапет/ на екрана, както и задаване на цветови комбинации на неактивни/активни икони на функционалните команди. За последните имате само два избора, заводските тапети /фонове/ са 12 /принципно могат да се добавят още отделно/.
12.   Track – тук може да направите няколко настройки на системата. Първото за маркиране е „динамика на датчика за ъглови премествания” – това не го маркирате. Второто е за автоматично стартиране на локомотив – ако искате слагате отметка. Третото е автоматично добавяне на електромагнитни устройства /аксесоари/ - пак ако искате слагате отметка. Четвъртото е съществено – поддръжка на различните стандарти на локомотиви за цифрова железница.



   По подразбиране e избрано Auto – тоест, едновременна поддръжка на всички протоколи – MM, mfx, mfx+, DCC. От падащото меню може да спрете /”орежете”/ управлението на протоколи, които не са ви нужни.

   ВАЖНО!!! Ако сте в трирелсовата система на Мерклин, но имате локомотиви от най-различни производители, особено ползващи мултипротоколни автоматични декодери, не бързайте да изключвате протокола DCC!!! Локомотиви с декодери на ESU, Uhlenbrock и др. в цифровата система на Мерклин се разпознават като DCC такива и се управляват по този протокол! Ако спрете поддръжката му в тази настройка, тези локомотиви стават неуправляеми!!! Препоръчително е да се остави на автоматично.
13.   S88 – настройки за спирачен модул S88 – досега не съм разбрал някой у нас да го е ползвал, не променяйте настройките.
14.   Debug – дебъгване на проблеми в централата – това е за напреднали потребители.

Щом свържете мобилна централа към централната станция, на първия прозорец долу ще се появи нова опция долу вляво – допълнително устройство – Auxiliary Device. При маркиране на опцията най-долу се появят 4 места за отмятане по избор. Те са за синхронизиране данните на Централната станция с мобилната. Може да се синхронизира отделно и независимо за клавиатура, макет, памет и локомотиви.

[Best Ripper]

Въвеждане/регистриране на локомотиви.

Има няколко начина за въвеждане на локомотиви в зависимост от типа декодер.

Въвеждане на локомотив с mfx декодер.

      За тази и следващите операции се използва програмната релса.
      За въвеждане на локомотиви с този тип декодери е достатъчно те са бъдат поставени върху релсата. В рамките на десетина секунди цялата информация от този тип декодери се разчита и прехвърля в централата. В раздела Control под двата скоростомера се появява бутон mfx до бутона за настройки на локомотива. Трябва само да щракнете върху левия или десен бутон за потвърждение. И локомотивът е въведен в базата активни локомотиви на централа. Веднага може да се ползва с всичките му команди – съответно вляво или дясно, зависи къде сте дали потвърждение.



Забележка: При ранни модели на този тип декодери е възможно да не бъдат правилно заредени името и картинката на локомотива, което ще трябва да се довърши ръчно. В по-новите декодери това се среща много рядко.

Въвеждане на локомотив с MM декодер.

Мерклинските локомотиви с ММ декодер са два типа – стари модели с програмиращи ключета и нови модели със софтуеърно програмиране. Въвеждането става по следния начин:
   
А. С програмиращи ключета.
   Натискате бутона „локомотив” до едната от червените врътки и влизате в „склада” с активните локомотиви. Отгоре имате две опции – всички въведени локомотиви (All) и последно използвани (Last used). В случая това не ви интересува. Важното е бутонът “+” в края – натискате го.



 Отваря се следния прозорец. Тук има 4 избора – избирате второто New Locomotive – manual. Натискате “зелената чавка” за потвърждение.  Отваря се нов прозорец.



Вляво на първи ред може да въведете име на локомотива, използвайки клавиатурата, която се появява, щом натиснете бутона вдясно. Първо изтривате името “Lok”, после въвеждате новото. На втория ред е избор на икона/картинка на локомотива. Натискате върху “???” и ще ви се отвори голям списък с налични картинки, от който избирате желаната /ако няма – може да оставите ??? или да изберете подобна/. На третия ред е принципна икона за локомотива, която се подава на мобилна станция. Изборът тук е само до тип локомотив – електровоз, дизел или парен. На четвъртия ред е типът декодер. Когато декодерът ви е с ключета, оставяте настройката на положение “MM2 Coding Switches”.



На пети ред е адресът на локомотива. Ако го знаете предварително, може да го въведете на мястото на нулата. Ако не – натискате бутона вдясно „локомотив със стрелка нагоре”. Ако адресът бъде прочетен от централа /осъществи връзка с декодера/, в празното квадратче се появява отметка, а в полето с нулата се появява адресът. Под тях ще се появи и с колко ключета е декодерът, както и комбинацията им.
           Вдясно веднага се виждат настройките на декодера за ускорение, спиране, минимална и максимална скорост, сила на звука и спидометъра в Control. При желание може веднага да ги промените. Накрая натискане долу вдясно бутона „локомотив със стрелка надолу”, за да изпратите новите настройки към локомотива /той трябва да е на релсата за програмиране!!!/. Накрая натискате „зелената чавка”.

Забележка: Стойността на спидометъра е само информативна за скалата в Control. Няма връзка с Max. Speed над нея.

   Б. Въвеждане на локомотив с програмируем декодер.
   Влизате отново както по-горе в добавяне на нов локомотив и ръчно добавяне. Щом стигнете до полето „Decoder Type” избирате “MM2 Programmable”. След това отново натискате бутона за получаване на адреса от локомотива или го въвеждате ръчно. Останалото е същото. Бутонът CV Access отдолу в началото е недостъпен, щом се въведе правилният адрес, става активен и от него може да се влиза в настройките на CV-тата.



   Въвеждане на локомотив с DCC декодер.
   Отново се влиза както по-горе, но в полето Decoder Type се избира последното – DCC. В този случай долу се появява нова опция – Speed Levels – стъпки на скоростта, където да избирате между 14, 28 и 126. И тук може да изискате получаване на адрес от декодера с бутона „локомотив със стрелка нагоре” или да го въведете ръчно. След това получавате достъп през бутона CV до настройките на декодера.




   Въвеждане на локомотив с локомотивна карта.

   Въвеждането важи и за локомотиви с декодери ММ, и с DCC. Информацията се подава от чип карта с размерите на банкова дебитна/кредитна карта. Картата се поставя в единия от двата четеца от задната страна на централата, като чипът трябва да е отдолу /надписът на гърба трябва да се вижда при поставянето й/. Картата трябва да влезе с леко щракане в слота, след което информацията автоматично се прехвърля в „склада” за 2-3 сек.

   Въвеждане на локомотив от базата данни.

   Натиска се бутона „локомотив” до червена врътка или иконата на зареден локомотив на екрана. Влиза се в „склада” с активните локомотиви. Натиска се „плюса” вдясно. На новото меню се избира първата опция – New Locomotive – from database.



Отваря се голям падащ списък с мерклински локомотиви. С превъртане може да стигнете до нужния или да ползвате търсачката горе, като въведете каталожния номер на локомотива.



ВАЖНО!!! За да заредите локомотив по този начин, трябва да сте сигурни, че заводският му адрес не е променян. Ако локомотивът не присъства в списъка, проверете дали той не е с mfx декодер. В списъка има само локомотиви с ММ декодер /тъй като mfx се разпознава автоматично и няма нужда да се вкарва в заводската база данни/.

[Best Ripper]

Зареждане, премахване от управление и изтриване на локомотив.

   От основен прозорец Control зареждането на вече въведен локомотив, за да може той да се управлява, става чрез влизане в „склада”. За целта се натиска бутонът „локомотив” до някоя от червените врътки или се щрака върху иконата на локомотива на екрана /вляво или вдясно/. Влизате в следния прозорец:



      За зареждане на нов локомотив просто щракане върху иконата му. В зависимост от коя икона или бутон сте влезли /ляво или дясно/ ви се предлага от тази страна да бъде зареден, ако искате другата – просто долу в средата избирате в правоъгълника с червената точка – Left/Right Loco. Потвърждавате с зелената чавка и локомотивът е зареден за управление заедно с всички негови функции. Ако преди това е имало активен локомотив, няма нужда първо да освобождаване мястото му в Control – директно с избора на нов се подменя старият.

      За премахване от управление влизате в „склада”, натискайки съответния бутон или по-добре директно иконата на заредения и активен локомотив. В „склада” натискате бутона вдясно от правоъгълника с червената точка – No Locomotive. Локомотивът се премахва от управлението /освобождава се управлението/, но не се изтрива от „склада”.

      За изтриване на локомотив влизате в „склада” и щракате върху иконата на желания за изтриване локомотив. После натискате бутона „кошче” долу вдясно /до бутона “?” за помощ/. След това потвърждавате и локомотивът е изтрит напълно от списъка.

[Best Ripper]

Управление на локомотиви.

След зареждане на локомотив от „склада” и връщане на централата към прозорец Control управлението на избрания локомотив може да се извършва по различни начини.



       Единият е с помощта на червената врътка. Завъртайки надясно, увеличавате скоростта, завъртайки наляво – намалявате. Смяната на посоката става с вертикален натиск на бутона – чува се щракане. Въпросната смяна на посока може да се използва в мерклинската система като аварийна спирачка /авариен стоп/ само за активния локомотив вместо да спирате всички локомотиви.
       Вторият е през екрана. С помощта на стилуса или с пръст натискате на определено място /определена скорост/ върху спидометъра и локомотивът потегля, следвайки настройките на декодера. Докато достигне зададената скорост. Спирането е по същия начин. Може също да влачите пръст или стилус по екрана за постепенно ускорение/спиране на локомотива. Смяната на посоката става с двете стрелки отстрани на иконата на локомотива.
        Функционалните команди на локомотива се изобразяват от двете страни с две вертикални колони. Показват се 16 команди – от f0 до 07 са от външния край, а от f8 до f15 – от вътрешния. Първата колона може да се включва или с осемте бутона отстрани на екрана, или директно с натискане на иконите им на екрана. Втората колона обаче може да се управлява само през екрана!

ВАЖНО!!! Централата има вграден бустер за 5 ампера ток! Това може да се постигне с захранване 100VA! При задаване на правилен траф в настройките на централата може да следите в Information степента на натоварване с голяма точност.

[Best Ripper]

Редактиране/настройване на локомотиви.

ВАЖНО!!! Преди да тръгнете да променяте настройки на цифров локомотив, трябва да имате книжка на декодера и самия локомотив, за да си изясните дали това, което искате, го има като опция в декодера и дали може да се направи.

ВАЖНО!!! Всички операции по препрограмиране се извършват върху програмната релса на централата!

Настройване на локомотив с ММ декодер с ключета.

         Най-сложно е настройване и смяна адреса на мерклински локомотиви с програмиращи ключета. Преди да се захванете с евентуална промяна на адреса задължително трябва да се сдобиете с книжката на локомотива /или ако нямате – да изтеглите от сайта на Мерклин/. Тя ще ви е необходима както да разбере декодерът с колко ключета е – с 4 или 8, така и как се отваря безопасно самият локомотив. Ако е 4, трябва да имате предвид, че изборът на адреси е силно ограничен. Освен това след определяне на възможен адрес в централата, трябва да въведете комбинацията от ключета в самия локомотив, иначе нищо няма да се получи. Не е много удобно, но такива са ранните поколения декодери. За щастие на такива декодери може да попаднете само при доста стари цифровизирани локомотиви, всички нови локомотиви и нови декодери за цифровизиране вече се програмират софтуъерно.
        За пренастройване влизате в “склада” и зареждате желания локомотив. После в Control натискате бутона „гаечен ключ” в средата под спидометъра. Натискате бутона "+" и наблюдавате кои адреси са достъпни. Или директно въвеждате желания и гледате дали може да се въведе.
   Пример, че адрес 1 при 4 програмиращи ключета не може да бъде избран – липсва комбинация на картинката.



   Ако ключетата обаче са 8, можете да зададете всеки адрес от 1 до 80. Комбинацията от ключета трябва да бъде зададена в декодера на локомотива, а после да натиснете бутона за потвърждение. Така централа ще „отговори” дали е установена връзка с въпросния декодер на определения адрес или не.
   Тъй като това са много стари декодери, те имат силно ограничени възможности. Не е изключено като опция да имате само избор на адрес. Вдясно в най-добрия случай ще можете да зададете само ускорение и спиране, но няма гаранция, че и това е достъпно.

Настройване на локомотив с програмируем ММ декодер

   Зареждате локомотива като активен и влизате в настройките с бутона „гаечен ключ”. Показва се примерно подобна картинка:



      Показва се моментният адрес на локомотива, както и всички настройки вдясно. През бутона CV може да влезете във фините настройки, но трябва да внимавате какво правите там. Всичко достъпно може да се променя в съответните граници. Долу вдясно има 5 бутона. Бутонът „Rst” е за рестартиране/ресетване на декодера до заводски настройки. Бутонът „Локомотив с черно квадратче под него” ви дава възможност всички настройки да бъдат записани на локомотивна карта. Картата трябва да се постави в слот преди натискането на бутона. Бутонът „Локомотив със стрелка надолу” изпраща новите настройки от централата към декодера. Последните два са ясни.

      Забележка: Вляво под бутона CV има още един бутон – Shuttle train. Той служи за задаване на участък от трасето с различна скорост, но е пряко свързан с използването на модул S88. Тъй като на този етап няма да се заминавам с модула, няма и какво да ви занимавам с бутона.

Настройване на локомотив с DCC декодер.

       Още с въвеждане на такъв локомотив в Control до бутона „гаечен ключ” се появява втори – POM /Programming On The Main/, който дава директен достъп до CV-тата на декодера.



       При натискането му излиза предупредително съобщение да внимавате какво правите и да прочетете добре упътването на декодера. След потвърждение влизате във фините настройки. Отделно в основните настройки се влиза отново през „гаечния ключ”. Разликата тук е, че има избор на стъпки на скоростта, както и че вдясно долу се дублира бутона „локомотив със стрелка нагоре” – за получаване на адрес от декодера.



Промяна на иконите на функционалните команди – за всички декодери.

   След влизане в основните настройки чрез бутона “гаечен ключ” вдясно се появяват и иконите на всички функции /все едно локомотивът е зареден в десния прозорец на Control/. Ако локомотивът не е с mfx декодер, на практика никога иконите не са ясни и точни. Обикновено само „светлини” – f0 излиза точно, всичко друго е изобразено с Fxx – от f1 до f15, звуците /когато ги има/ много често са изобразени с обикновен говорител, има празни икони, има и разминавания… Всичко това може да се подреди, ненужните Fxx могат да се скрият от екрана, звуците да се прецизират по картинка, за да е ясно какво натискате. /Списък с мерклинските икони за функционалните бутони има по-долу/.
   Избирате си желаната икона и я натискате /когато сте в настройки!/. Отваря се нов прозорец.



Горе вляво под надписа Icon има падащо меню, от което може да изберете нужната икона за функцията. На първо място е “празна” икона. Ако на избраната икона няма никаква функция и не искате нещо ненужно да ви дразни на екрана, избирате това. Вдясно е бутон за тест на функцията – може да ви ориентира за звука и по него да изберете подходящата икона. Под нея има 4 избора на времетраене на командата:
     1.   Продължителна функция – Switching Function – команда, която изисква натискане на бутон за включване и стои включена, докато не натиснете отново същия бутон /примерно светлини/.
     2.   Импулсна функция – Momentary Function – кратковременна функция, за чието активиране е нужно еднократно натискане на бутон /след което тя изключва сама и бутонът се индикира като неактивен/.
     3.   За определено време – Duration Function (sec) – след избор се появява скала, където може да зададете времетраенето в секунди /тук зависи дали декодерът ще позволи това!/.
     4.   Изпълнима функция – Run Time Function – специални функции.

        Вдясно има бутон за изпращане на настройките към декодера, но на практика няма гаранция, че той ще приеме новите икони. Възможно е уж да ги приеме, но при повторно въвеждане на локомотива след време да се установи, че не са приети и пак ще трябва да се коригират.
   По същия начин се действа с всяка една икона за команда, която искате да редактирате. Местата на иконите не могат да се пререждат. Може да има “дупки” в реда им, но това на практика не пречи поради директния достъп до тях през екрана /няма превъртане на меню/. Може и да може да се прави в декодера, но не ви препоръчвам такова приключение.

Списък с мерклински символи в централна станция CS2.

[Best Ripper]

Създаване и изтриване на съчленена тяга.

       Централната станция позволява едновременно управление на повече от 1 локомотив като съчленена тяга /двойна, тройна и повече./ Това става лесно – просто се задава, че А=В+С. За целта се влиза в склада с въведени локомотиви чрез натискане на бутона „локомотив” до едната червена врътка или през икона на активен локомотив в Control.
В отворения прозорец горе вдясно се натиска бутона „+” за добавяне на нов локомотив. Излиза следния прозорец:



      Избира се третото – Create M.U. Set. В новия прозорец вляво са всички въведени локомотиви, а вдясно – списъкът от локомотиви в новото обединение. За да добавите локомотив първо го маркирате с еднократно натискане вляво, после натискане вдясно бутона „+”. После маркирате втори локомотив вляво и пак „+”. После трети, ако желаете… Добавен вдясно локомотив може да се премахне от съчленената тяга като първо се маркира вдясно, а после бутона „-„ под бутона добавяне. Долу може да зададете име на съчленената локомотивна команда. Това е.



      След потвърждение съчленената тяга се активира автоматично в Control, като цялата заема едната половина. В другата половина, въпреки че може да се появи втория въведен локомотив, там може да се въведе и управлява съвсем друг. Централата управлява едновременно декодерите на всички локомотиви, въведени в съчленената тяга с един бутон. Може да се задава съчленена тяга с локомотиви с всякакви декодери. Обаче се налагат някои ограничения:

     1. Преди добавяне на локомотиви в съчленена тяга трябва да се проверят какви са динамичните характеристики на желаните локомотиви. Ако те са твърде различни, не бива да се събират заедно, тъй като по-динамичният ще се товари за сметка на по-мудния. Това може да доведе до неравномерно движение, както и късане и изхвърляне на гумени бандажи от претоварения локомотив. Най-лесно проверката става на два успоредни коловоза или линии, където се следи тръгването, ускорение, спиране и скоростта в различни режими.
     2. Когато единият локомотив е със звук, а другият е без, гарантирано ще има разминаване на динамиката на локомотивите поради факта, че неозвученият локомотив веднага тръгва, а озвученият започва звукови „подготовки” за потегляне. В този случай звукът на озвучения трябва да се изключи при използването му в съчленена тяга.
     3. Един въведен локомотив в съчленена тяга не може да се добавя в друга. Ако искате да го добавите, трябва първо да го премахнете от предишната.
     4. На този етап не може да се въведе картинка/икона на съчлената тяга където се добавят локомотивите. За икона на новия съчленен състав автоматично се слага иконата на първия локомотив. Съществува възможност преди добавяне иконата на този първи локомотив да се промени и така да се получи желания ефект. Смяна на икона става в редактиране/настройване на локомотив.

       Изтриването на съчленена тяга става както изтриване на локомотив от „склада”. Маркирате го в списъка чрез натискане на иконата му и натискате бутона „кошче”. Съчлената тяга се изтрива от списъка, но без самите локомотиви, които са я съставили, да се изтриват.

[Best Ripper]

Въвеждане на стрелки, светофари и други устройства.

        Централната станция позволява и управление на цифровизирани стрелки, семафори, светофари, откачвачки и др. Могат да се управляват устройства и по протокол ММ, и по протокол DCC. По ММ максималният им брой е 320, по DCC е 2048. За целта се прави следното:
     След зареждане на софтуеъра в основен прозорец се натиска горе вляво Keyboard. Централата преминава в следния вид:



        Както се вижда в средата на екрана се изобразяват два реда по осем бутона, всеки с две положения. На снимката е показан видът по подразбиране, който съответства и на обозначенията в мобилните станции – „зеленото копче” е за направо, „червеното” – за отклонение. Отдолу има лента за превъртане на следващия прозорец /вляво или вдясно/, където отново има 16 двойни бутона. Със стрелката в двата края се прескача на следващия прозорец след последния видим в лентата. /Тоест, ако долу последния е 08 преди стрелката, при натискането й се показват прозорците от 09 до 16/. Долу вляво на лентата е бутонът „гаечен ключ” за настройване на всяка позиция, вдясно накрая е бутонът „?” за помощ. За мерклинската система съответно има общо 20 прозорци, за DCC – 128 прозорци.

Въвеждане на стрелки.

        След влизане в Keyboard се натиска долу вляво в лентата „гаечния ключ”. Екранът сменя цвета си /в областта на клавиатурата/. Долу в лентата избиране номера на съответната клавиатура, където ще въвеждате стрелка. После натискате адреса, на който искате да зададете стрелката. Отваря се следния прозорец:



       На първи ред вляво в полето излиза адресът по подразбиране, където може да въведете някое свое име с клавиатурата. След нея е реалният адрес, който не може да се променя. На втори ред е типът декодер, който се ползва за управление на стрелката. За мерклински декодерен блок K83 /с кат. № 60830/60831/ се избира Old multidecoder. За индивидуален декодер в крайното устройство се избира Old installation decoder - декодер 74460/74461. Съответно горе вдясно ще се появят комбинациите от 8 ключета за първия избор и 10 за втория, които трябва да отговарят на реалната комбинация в декодерите. До избора на тип декодер се избира протоколът, по който устройствата ще се управляват – ММ или DCC. /При адреси от 1 до 320 имате възможност за избор, от 321 до 2048 – само DCC/. След това се избира картинка на стрелката, която ще се изобразява на екрана на CS2 и ще може да се предава на мобилна станция!



      Има голям избор на всякакви стрелки, но без да се уточнява дали е нормална или в завой. След избор на нужната, до нея се избира времетраене на управляващия импулс към електромагнитния механизъм – Switching Time (ms). За мерклинските електромагнитни механизми стойности от 200-250 мсек. са напълно достатъчни. Най-долу има изображение на изхода на декодерния блок или вградения декодер, на който отговаря адреса. След натискане на бутона „синя стрелка надолу” се активира бутона “Test”, с който може да проверите настройките си /естествено при включено крайно устройство/. Ако всичко е наред, натискате „зелената чавка” – настройките на този адрес са запаметени и централата се връща към първия прозорец от настройки, където може да преминете към настройване на следващия адрес.
       При въвеждане на английска стрелка с един механизъм /като Мерклин 24630/ просто избирате подходящата икона на стрелката - DKW.

Настройване на декодери за стрелки

Въвеждане на двойна стрелка.

      При въвеждане на двойна стрелка се тръгва по същия начин както за обикновена. Щом обаче изберете иконата за двойна стрелка в настройките на адреса, централата автоматично запазва и следващия адрес за стрелката! Като на картинката:



        Вижда се, че адреси 17 и 18 са обединени под адреса на първия /18 липсва на практика/. При използване на външен декодер /както е при мен/ трябва само да се внимава да не се разменят входовете на двата електромагнитни механизма към декодера. При вграден двоен декодер просто трябва да се следи внимателно схемата от упътването /иначе излиза съобщение за грешка/.
        Същото е положението и при английска стрелка с 2 електромагнитни механизма. При избора на иконата „английска стрелка с 2 механизма” централа също заделя два последователни адреса.

Въвеждане на откачвачка.

   Както е упоменато в Настройване на декодери за стрелки , откачвачките ползват само едното положение на адреса. Това на практика означава, че на един адрес могат да се управляват две независими откачвачки – едната на „червения” бутон, а другата – на „зеления”. Въвеждането им става по следния начин:
   След избиране на адрес натискате зеления или червения бутон на адреса. Ако влезете през „зеления” и избирате на иконата „откачвачка” /Uncoupler track/, получавате възможност за настройване на зеления бутон. Като тип на декодер избирате “Old multidecoder”, тъй като тези откачвачки могат да се задвижват цифрово само с външен декодерен блок K83. В случая предложеното времетраене на импулса от 200 мсек. е твърде недостатъчно, затова трябва да го увеличите на 1800-2500 сек. /тук го правите опитно по ваша преценка/. След потвърждение и връщане на предишния прозорец влизате през „червения” бутон и може да зададете нова настройка за друга откачвачка, която да се задейства при натискате на червения бутон от дисплея.



Въвеждане на светофар и семафор.

   След избиране на адрес от настройките се избира типа декодер и типа светофар или семафор – има доста типове. Избирате желания тип и централата го управлява без проблеми през декодера. Повечето са с две положения – „зелено” – отворено и „червено” – затворено.



Въвеждане управление на обръщател 7286.

      За управлението на това устройство през CS2 е необходимо да се включи и електронен управляващ модул с кат. 7686/7687. Командването на обръщателя може да се извърши само на клавиатура №15 – адреси 225 до 240. При подключването на модула на първия адрес от клавиатурата – 225 се задава иконата 7686/7 Turntable и автоматично се сменят изображенията на иконите в цялата клавиатура. Могат да се зададат до 16 готови фиксирани положения на обръщателя. Ако нямате обръщател или го ползвате аналогово и сте успели да достигнете адрес 225 за устройства, можете да ползвате цялата клавиатура и за други неща, щом не избирате кодовото обозначение за адрес 225.

[Best Ripper]

Управление, редактиране и изтриване на устройства.

   Управлението на въведените допълнителни устройства /аксесоари/ става чрез влизане в раздела Keyboard.



          В случая се вижда отлично предимството на големия, пълноцветен тъч-скрийн екран, вграден в централата. Панелът за управление на устройства реално заменя само двата спирометъра от Control. В тази централа вече има директен достъп до цели 16 устройства, с едно натискане долу в лентата се преминава направо към следващата група от 16. /За разлика от мобилните станции, където имате едновременен достъп само до 2 устройства на съседни адреси и се налага непрекъснато превъртане./ Много удобно остава и управлението на локомотиви – губи се само директното задаване на скорост в спидометъра, но за сметка на това всичко останало е достъпно и използваемо – промяна на скоростта с червената врътка, обръщане на посоката, вижда се кои са активните локомотиви. Голямо предимство е и продължаващият достъп до всички функционални команди и на двата активни локомотива. /Докато в мобилната станция имате достъп до един и то без функционалните команди – само скорост и посока./. Чрез натискане на икона на активен локомотив или бутона „локомотив” до червена врътка може да влезете в „склада” и да заредите нови локомотиви, като после централата връща отново в панел Keyboard. Работата по управлението е съвсем лесна – просто натискате върху екрана желаното положение на стрелката, светофара или другото устройство и централата го задейства.
    Особеност на централата е, че не позволява едновременно превключване на 2 устройства. Дори да натиснете едновременно два бутона, централата ще ги превключи последователно през интервал около 0,5 сек. Това се вижда много добре и при управление на двойна стрелка. При нея при правилно свързване с едно натискане може да се обърне стрелката от дясно отклонение в ляво, без да се налага ръчно да редите последователността на механизмите /за разлика от мобилната централа/. Просто ако от дясно искате на се обърне в ляво, направо натискате бутона за ляво /червения/. Централата първо превключва нужния език в положение „направо”, а после сама обръща и втория – на два пъти последователно. Ако искате са поставите стрелката в положение „направо” натискате единия от двата зелени бутона – без значение кой.

    Редактиране на вече въведени устройства става пак през настройки. С лентата отдолу превъртате до желаната клавиатура и натискане „гаечния ключ” долу вляво. После натискате нужния адрес и ви излиза същият прозорец, който се появи и при въвеждането на ново устройство. След промяна натискате „синя стрелка надолу” за прилагане на промените и тествате. Ако промените ви устройват, натискате зелената чавка и излизате от редакция на въпросното устройство, но оставате в режим на редактиране и може да влезете в друг адрес. Ако не искате други промени, натискате пак „зелената чавка”.

   Изтриване на въведено устройство става при редактиране на въведено. Щом стигнете до настройките на определен адрес, долу вдясно има бутон „кошче”. Натискате го и потвърждавате. Въведеното устройство се изтрива от централата, а в панела Keyboard адресът се обозначава отново със стандартните символи – зелена черта и червена черта плюс точка на активната позиция.

         Забележка: При влизане в режим на въвеждане/редакция/изтриване на устройство в Keyboard, долу вдясно до бутоните за отказ и потвърждение, след версия на софтуеъра 3.8.1 се появява и бутон “mfx”. От средата на 2015 г. Мерклин започна продажбата и на устройства/аксесоари с такъв тип декодер – съответно с разпознаване и въвеждане в Keyboard. Това е много удобно, особено за светофари с много секции и светлини, които да се въведат правилно и точно, а след това управляват реалистично. Ако имате такова устройство, натискате бутона “mfx’’, централата сканира и го въвежда.

[Best Ripper]

Задаване на статичен адрес на мрежовата карта. Уеб интерфейс на централата.

   Както бе споменато по-горе в Обновяване на софтуеър от версия 3.6.0 и по-нова. централата има вградена мрежова карта, чрез която се прави връзка с интернет за теглене на информация /най-общо казано/. Освен това централата може да се свърже с домашната компютърна мрежа и да се разширят още повече възможностите ѝ. За целта обаче е удобно на мрежовата карта да се зададе постоянен адрес, за да се осъществява всеки път бърза връзка и обмен на данни.
   
   Задаване на статичен /постоянен/ IP адрес на мрежовата карта на централата.

   Влизате в Setup, после в лентата долу CS2 и „гаечния ключ”. Превъртате до IP и го натискате. Отваря ви се следния прозорец:



   В него настройката е на автоматичен IP адрес, който се раздава от рутъра на домашната мрежа, но при всяко стартиране системата раздава наново адреси на всички устройства, които са вързани към нея – компютри, лаптопи, таблети, телефони и пр. Няма никаква гаранция, че следващия път адресът ще е напълно същият. За да върви безгрешно комуникацията между всяко устройство, свързано с рутъра, и интернета, както и помежду им, всяко устройство получава уникален адрес. Вижда се от картинката, че цифрите, формиращи IP адреса, са 4 групи по 3 цифри, разделени с точка /Нулите не се изобразяват, когато са повече от една/. За домашните мрежи първите три групи са еднакви, разликата е само в последната тройка. Комбинацията 192.168.0.ххх е може би най-често срещаната в такива рутъри. Но може и да е 192.168.1.ххх или 192.168.2.ххх – варианти са възможни. Ще разгледам горния случай от картинката.
   За задаване на статичен /постоянен/ адрес на мрежовата карта натискате горе бутона Manually - ръчно.



   След това натискате на реда IP Address – щом е маркирано manually, вече може да променяте стойностите. Отваря се следната клавиатура:



   В нея може да промените всички стойности, но това ще отреже напълно връзката с рутъра ви. Затова щраквате накрая на реда и изтривате цифрите до последната точка. Имайте предвид следните ограничения:
   1. Адрес 1 от вътрешната мрежа е запазен за рутъра – тоест 192.168.0.1 в случая не може да се зададе на никое устройство от домашната ви мрежа! Въпросният адрес се появява в 3-ти и 4-ти ред на настройките – така е нормално, не пипайте нищо.
   2. Максималната стойност, която може да зададете е 255. Желателно е да зададете нещо от сорта на 88, 99, 111, 166, 199, 222 или нещо лесно запомнящо се. Не се притеснявайте – отвън по жицата никой няма да види тази настройка.
   3. По-старите рутъри раздават адреси от 2 нагоре, новите често пъти започват от 100 нагоре. Колкото по-висока цифра до 255 зададете, толкова по-малък шанс да уцелите вече даден адрес.

   Реално от вас се иска само да смените горе бутона на ръчно въвеждане и да зададете само точно определен адрес. Другите настройки не се променят. Накрая натискате „приложи” – синята стрелка надолу. Ако не сте имали късмета да уцелите вече раздаден номер, рутърът ще приеме новия адрес, който сте заявили и връзката ще се осъществява вече винаги на този адрес. Ако сте уцелили, ще ви даде съобщение, че адресът е вече присвоен на друго устройство и ще трябва дадете нов.
В случая аз сложих на централата адрес 192.168.0.199. Накрая се натиска „зелената чавка”.

Забележка: При по-стари версии на софтуъра може да се наложи рестарт за приемане на новия IP адрес.

Уеб интерфейс на централата.

   С въвеждане на статичен IP адрес и приемането му от рутъра централата става част от домашната ви компютърна мрежа. CS2 притежава уеб интерфейс, през който можете да влезете в нея от друг компютър. Това става лесно през който и да е браузър. Отваряте Internet Explorer, Google Chrome, Mozilla Firefox или подобни и горе в адресната лента написвате IP адреса, който сте въвели в мрежовата карта на централата. В моя случай това е 192.168.0.199 и натискате Enter. /Внимание: пишете вашия си IP адрес, не конкретно посочения!!!/ Ако всичко е наред, трябва да стигнете до този прозорец:



Ако не успеете, значи няма връзка по компютърната мрежа. Проверете настройките.

       За съжаление целият уеб интерфейс на централа е на немски и не може да се промени на друг език. Тук от полза са прозорците:
     1.   hilfe – помощ. Ако знаете немски, тук е цялото упътване на централа – напълно актуално с версията на операционната система.
     2.   change-log – история на промените, направени в софтуеъра преди последната версия /с която сте в момента/.
     3.   screen-shot – много удобна функция, която по всяко време ви дава възможност да направите скрийншот на екрана на централа и да го пратите на някого за помощ или информация. След като зареди картинката /понякога трябват 20-тина сек., имайте търпение/, натискате с десен бутон на мишката върху картинката и „Запазване на изображението като…” или подобно /зависи от браузъра/ и записвате картинката. Форматът й е винаги .png, резолюция 800 х 480 и размер около 150-200 КB.
     4.   icons – дава ви пълен списък с качените в централа икони на локомотиви, долу има възможност за добавяне на ваши /нови/.
     5.   Останалите прозорци са със специални функции, които още не съм разучил.

Забележка: Ако не въведете статичен IP адрес на централата, при всяко ползване на уеб интерфейса /и други възможности!/, ще ви се налага всеки път първо да проверявате IP адреса на централа в настройките й, за да знаете какъв адрес да напишете в браузъра си.

[Best Ripper]

Компютърна централна станция

   През декември 2014 г. Мерклин пусна свободно компютърен симулатор на Централна станция 60215 във версии за Windows и Mac. Програмата е с инсталатор и може да ви даде втора, подчинена централна станция /Slave/, която да ползвате заедно с основната в компютърна мрежа. Бързам да успокоя ентусиастите, че без реална CS2 компютърната не може да се ползва и да я замени. След стартиране на симулатора се прави проверка за наличие на CS2 в домашната мрежа и ако не бъде открита, програмата преминава в демо режим!
   За инсталиране на програмата се прави следното:
    1.   Влизате в страницата със софтуеър за централна станция.

http://www.maerklin.de/de/service/software-updates/

       Превъртате надолу, слагате отметка в кръгчето пред реда Ich habe die Lizenzvereinbarung gelesen und bin damit einverstanden., за да се види софтуеърът.
      А. За Windows сваляте файла CS2 setup.exe (53 MB). Програмата работи и с операционна система Windows ХР, но се препоръчва Windows 7 или по-нова. Инсталира се лесно, слага икона и на работния плот /трябва да се маркира/. При Win 7 64-bit се инсталира в C:\Program Files\Maerklin\CS2 и заема около 70 MB място в диска.
      Б. За Mac сваляте файла CS2.dmg (117 MB). Какво се прави нататък в тая операционна система не знам, не я ползвам.

Работа с компютърния симулатор.

        Първо трябва да свържете реалната станция CS2 с кабел към рутъра на домашната мрежа, после да я стартирате и да изчакате да зареди софтуеъра си. След появата на панела Control в нея вече може да стартирате и компютърния симулатор. Тъй като инсталационният файл е реално по остаряла версия, след първо стартиране започва ъпдейт на програмата, както и синхронизиране на данните с тази от реалната /локомотиви и устройства/. След първо стартиране програмата ще ви попита къде да си създаде работна директория. По подразбиране е C:\Users\Активен юзър , но тогава тя ще ви създаде куп папки с файлове при Моите документи, които ще се чудите откъде са дошли и някой път по грешка може да затриете някоя привидно ненужна папка. Затова е по-добре да си създадете една собствена директория, примерно C:\Maerklin , където да пуснете програмата да си копира и прехвърля каквото й трябва. Излиза и прозорец за избор на езиков интерфейс, където отново има проблем с преводите на езици, различни от немския. Можете да избере друг удобен език за вас, а надписът отдолу Fenster Nicht mehr anzeigen – “Не показвай повече този прозорец” може да го маркирате, ако не искате програмата да ви пита за език всеки път. След това може да влезете в програмата и да я разгледате/сравните с реалната централа. Версията на симулатора като софтуъер е по-стар – в момента е 3.8.1 (12). Препоръчително е версията на софтуъера на реалната централа да не бъде по-стар от 3.8.1, когато ползвате и симулатора като втора централа.








   В симулатора може да зададете съвсем различни настройки на фон и цветови схеми, език, да зареждате съвсем различни локомотиви, да управлявате допълнителните устройства. Въвеждане и редакции на налични неща стават обаче само през реалната CS2.
   ВНИМАНИЕ! След зареждане на данни от централата в симулатора е възможно реалната станция да премине в режим на авариен стоп! Същото става винаги при изключване на симулатора /затваряне/ на програмата. Ако се чудите защо през симулатора не може да се управлява нищо, проверете дали реалната централа не е минала в режим на авариен стоп!
   В симулатора може да управлявате абсолютно всичко от реалната централа с натискане на бутон с мишката или по екрана /ако имате тъч-скрийн монитор/.
   В симулатора под екрана се появява нов бутон – „вратичка с прозорци”. При неговото натискане се появява нов панел, в който може да се управлява активния локомотив – стълб със скорости и всички функционални команди.
   Голямо удобство на компютърната програма е възможността да пуснете едновременно няколко панела на екрана:



   Недостатък е само че прозорците не могат да се променят като размери и пасват добре само на екрани със съотношение на страните 16:9. Друг недостатък лично аз лично определям липсата на бутон за авариен стоп, който да е съгласуван с този на реалната централа.
   Програмата успешно може да замени подобни програми за управление на макети и по-сложни трасета.