Тук ще опиша релсовата система на Тилиг в мащаб ТТ 1:120, която също се ползва и за теснолинейки в Н0m. Темата няма да е много голяма и отново ще включва и мой личен опит с нея.
Фирма Тилиг (Tillig) е основана през 1993 г., след като Юрген Тилиг закупува фалиралата фирма Berliner TT-Bahnen (BTTB) от бившето ГДР /Източна Германия/. Самата BTTB е наследник на немския кооператив „Цойке” (Zeuke), основан през 1949 г. и след национализацията му през 1972 г. Фирмата е най-големият в света производител на модели в мащаб ТТ, а в последните години развива успешно и други мащаби – Н0, Н0m и Н0e, произвеждайки релсов материал и модели и в четирите мащаба. Специално при мащаба ТТ/H0m има три варианта – с вградена призма, без такава и трамвайни. Първият /с призмата/ е в сътрудничество с японската фирма KATO. Ще се спра само на него.
Системата на Тилиг Н0m Bedding Track спада към правотоковите системи с вградена призма. Последната е от вида „висока и куха” – като на Мерклин М и С профил, Трикс С профил и Роко Геолайн. Призмата е сива на цвят със син оттенък, гладка, почти без релеф. Траверсите са тъмнокафяви на цвят, имитиращи дървени. Релсите, които се водят уж за ТТ са със светлосиви /бетонни/ траверси и сиви съединители /по-надолу съм сложил снимки и от двата вида, които обаче на практика нямат никакви други различия - могат спокойно да се комбинират/. Релсите са плътни, с форма на истинските, галванизирани в бяло. Сглобката между релси и траверси/призма е много добра.
Изглед на права линия отгоре.
Сечение на релсите.
Общата височина на релсата е 8,1 мм /заедно с призмата/. Самата релса има височина 2,1 мм /код 83/. Междурелсието е стандартното за мащабите ТТ и H0m - 12 мм, а ширината на призмата в основата е 31,5 мм, в горната част – 25 мм. Височината на призмата е 6 мм /срещу над 8 мм при Мерклин/Трикс С профил/. В средата между двете релси призмата има вдлъбнатина, там тя с 0,5 мм по-ниска.
Свързването на линиите става чрез специалната система на КАТО Unijoiner. В края на релсите отдолу има места, където се поставят комбинирани механично-електрически съединяващи щифтове. Самите щифтове могат да се извадят от всички линии, както и металният щифт да се извади после от механичния водач. Формата на целия съединител е много специфична. При поставяне на комбинирания щифт в релсата механичният водач много точно подвежда електрическия, като след съединяване на релсите щраква в отсрещната. Получава се отлична връзка – здрава срещу самоволно разглобяване и електропроводима. Самите електрощифтове са бели на цвят, а пластмасовите водачи са тъмнокафяви. Това обаче не е проблем, тъй като вторите остават изцяло под призмата и изобщо не се забелязват /подобно на снадките в Мерклин/Трикс С профил/. Електрическите щифтове се виждат ниско долу върху релсите от лицевата им страна подобно на почти всички други.
Разглобен комбиниран съединителен щифт
В цялата система има два типа съединителни щифтове – електрически и изолиращи.
А. От електрическите щифтове има цели, половинки и захранващи. Първите са основните и се ползват в 95% от случаите за свързване на линии и стрелки. Половинките се ползват само в двете релси, преминаващи през сърцето на стрелките и в някои специални линии – реално те имат едностранно заключващо езиче. За захранване се ползват третите, чиято разлика с целите е в наличието на допълнителен плосък език отдолу, към който се надява кабелна обувка /точно както при Мерклин/Трикс С профил/. Захранващите щифтове се поставят на определени линии, но могат да се поставят вместо обикновени на някои релси за дублиране на захранването.
Цял съединител.
Половин съединител
Захранващ съединител
Захранването става с помощта на отделна захранваща линия с кат. № 83706. Линията има поставени диагонално два захранващи щифта, а отдолу на две допълнителни метални шини, контактуващи с релсите, е запоен кондензатор против смущения в аналогов режим. При цифрово управление кондензаторът се отпоява, а на негово място могат да се запоят жици за дублиране на захранване. Освен това захранващите щифтове могат да се прехвърлят на друга линия и по този начин от 1 захранваща линия да се получат две и да се направи разумна икономия.
Захранваща линия.
Захранващите жици могат да се изведат отдолу през плота при макет или отстрани на призмата през специален прикрит отвор в средата на релсата.
Б. Вторият основен тип съединители са изолиращите. Фактически те са само механични. При тях има цели и половинки /вторите са обявени като новост за 2016 г. и още не са в продажба/. В тези съединители липсва електрическата част.
Оригинално откъм лицевата страна на релсите няма видимо място, през което да се постави крепежен елемент /пиронче или винтче/. Ако искате да ги слагат в макет, трябва първо да пробиете линията с бургийка ф1,5 мм на определени места /дистанционни втулки от долната страна. След това отгоре е добре да се направи ферзенк с бургия ф3 мм, за да легнат винтчетата плътно – да не стърчат и да не спукат призмата. При липса на обезшумяваща основа /корк/ за монтирането са достатъчни винтчета 1,5 х 10 мм. При корк трябва да са 1,5 х 15 мм. В Тилиг се предлагат рапидки 1,4 х15 – пакетчета по 100 бр. с кат. № 08976.
Права линия със навити радипки 1,5 х 10 на PIKO след разпробиване на отворите – изглед отгоре.
Високата и куха призма позволява монтиране в нея на обезшумяваща подложка – примерно стиропорна тапетна ролка за вътрешна термоизолация в стая, която има дебелина 5 мм. В моя случай използвах такава, която едностранно имаше залепена амбалажна хартия. Хартията остана отдолу /към плота/, но се наложи изрязване на доста места, за да не надига релсата или да я изкриви при фиксиране.
Релса с монтиран стиропорен обезшумител и навити рапидки 1,5 х 10 – изглед отдолу.
Следва продължение…
