Ревюта и поддръжка на модели | Reviews and maintenance of models > Представете модел | Review a model

Roco Donnerbuchse 54201-54204

<< < (2/3) > >>

Der Hetzer:
Значи тук е мястото да внеса едно крайно необходимо уточнение, относно може би най-култовата терминология позната и станала безкрайно популярна в средите на българският ЖП моделизъм - терминът "Мечта" ("Моята мечта") или "Мечтовоз". Предварително се извинявам на Митко за разводняването на темата му, нека модераторите ако сметнат за необходимо да преместят това мнение в темата "история на ЖП моделизма в БГ". Първоначално "Моята мечта" беше определение, произнесено от небезизвестния Жоро. В началото на 90-те Жоро имаше сергия на Битака, в по-късни времена и в градинката пред Кристал, където често се случваше разни непознати хора, намерили старите си влакчета от детските си години да идват и да ги предлагат. Няма как да забравя и един откровен веселяк, който дойде с жизнерадостна усмивка и изстреля: "Здрасти, аз тука съм ви донесъл един малко каубойски влак"  :lol: Както може да се досетите, каубойския влак се състоеше от Юниорска двуосна 80-ца (известна още като "Дръгловото парно" или "Дръгливеца", две "Мечти" и ламаринен реостат за плоски батерии от 4,5 волта, известен още като "Пико Мултимаус"). Навярно балконите в двата края на тези вагони са предизвиквали въображението на този весел господин и представата за стрелящи с револвери от балконите каубойци и препускащи около тях индианци. Та в онези времена "Мечтите" силно преобладаваха сред предлаганите артикули, но ние хич не ги оценявахме, тогава силно се котираха вагоните на Schicht, a още повече че дори по онова време Жоро притежаваше един или няколко вагона на фирмата Ade, така че възприятията ни относно хобито бяха далеч по-напредничави. Може би точно поради факта, че сигурно всеки втори артикул беше "мечта", дали със или без надписи, понякога и със стъклени прозорци и винаги в различни нюанси на зеленото (сигурно само сините дънкови панталони бият по брой нюанси в един цвят "мечтовозите"), един ден, когато донесоха поредните такива вагони, обявявайки някаква баснословна цена, избъзиках Жоро с нещо от сорта на: "Еййй, излезе ти късмета най-накрая, откога ги търсеше точно тези вагони", на което Жоро веднага схващайки хумора ми (то тогава си бяхме и на една вълна де) изстреля: "Мечтаех си за тях, това е МОЯТА МЕЧТА!", при което аз не си спомням успях ли или не успях да си сдържа смеха. Известно време наименованието "Моята мечта" беше единственото за тези вагони, в последствие за краткост само "Мечта". По същото време редовно се преглеждаха и обявите за продажби във вестник "Куриер 5", които рзбира се гласяха "Продавам електрически влакчета" без описание на серии итн, обаждаш се и започваш да разпитваш за описание, цвят итн и ако ти се стори интересно - отиваш на оглед, това беше системата. Един път се натъкнах на някакво дете (около 12-15 годишно съдейки по гласеца), което продаваше ТТ. Започна да описва, пътнически, хладилни, цистерни, аз го питам "Двуосни или четириосни са цистерните", като на детето явно му направи впечатление че трябва да брои броят на осите и продължавайки изброяването на притежаваните и продавани от него артефакти изстреля: "ЕДНООСЕН БРАШНОВОЗ", като веднага загрях че иде реч за двуосния циментовоз в ТТ, който тогава минаваше за рядък и ценен модел. В следващите дни, преразказвайки на Жоро този телефонен разговор дойде поредния човек, желаещ да се отърве от детските си влакчета. Както вече се досещате, там се съдържаха едно доста доволно количество "Мечти", при което моята реакция беше: "Ииииииии, ейййййй, гледай - Едноосен Мечтовоз!", при което този път смеха беше от Жорова страна. Когато се натъкнах на този форум, а в последствие се запознах и лично с много нови хора, които не познавах, останах учуден че термина "Мечта" и "Мечтовоз" се е запазил след всичките тези години, а и не само това, на всичкото отгоре е добил и безкрайна популярност. И така, за протокола - автор на "Мечта" - Жоро, автор на "Мечтовоз" - моя милост.  :hi:

pach:
Благодаря! Грешно съм разбрал за трите точки и мислех,
че е нещо което не съм знаел до сега.
Доста фирми си спестяват такова окачване дори при
локомотивите, но има някои които пък се " оливат",
та чак и двете им талиги са доста "освободени".
В ТТ заради габаритите и теглото може и да минават,
но в Н0 не съм сигурен кое е по-малкото зло.
Доколкото си спомням в "суперосването" на Професора при
БДЖ-46 (е) , имаше този проблем и се наложи принудително
застопорянане на едната талига (така си спомням).
Още веднъж - да се кефиш на влака ... И са го осветиш също!
Впрочем характерното за Роко е да правят по-тежки моделните
вагони, може би защото са решили, че така имат плавен ход.
Знам поне един моделист който много им се кефи при маневрирането с тях. Разпределителна гърбица няма, но се замисля за "кучки"!!!  ;D ;D :lol:
Не би трябвало няколко фигурки вътре да ти отежнят вагона допълнително!

ПП. Наистина "термините мечта и мечтовози" сэм ги чул от Жоро и Любо, но не знаех началото на тази история!!!
 :lol: :hi: :drinks:

Сaprycorn:
Честито Митко. Надявам се ще позволиш една поправка и малко допълнения към представянето на оригиналите. Това не са първите стандартизирани вагони. Първите стандартизирани вагони немските железници получават през 1921 година. Два типа двуосни вагони. Едните са тип "abteilwagen" изпълнени в 4-та класа, а другите са тип "Мечта" също 4-та класа, но с по 8 прозореца от всяка страна. Характерно е, че и двата типа  са изпълнени по старата технология с обтегачите на рамата. След това идват "Мечтите" с 5 и 6 прозореца на страна (1924 и 1925 година), които са вече с целоносеща конструкция-рама и кош, и чак през 1927 идват тези мечти със седемте прозореца! Интересно е, че и те са изпълнени първоначално в 4-та класа! През следващата 1928-ма ДРГ получава и последния модел мечти с осем прозореца на страна, но за разлика от 1921, вече в целоносеща конструкция. Те са също 4-та класа. През октомври 1928 четвърта класа е премахната и в следващите една -две години всички вагони от тази класа са преустроени в 3-та. БДЖ получава 50 "Мечти" през 1930 година от фабриката в Торино, Италия. Разликата с немските е в покрива-при бдж мечтите покривът е по-нисък и с по-параболична форма. Мисля, че имаше разлика и в ресорното окачване.

TANO:
Това са "италианките". Аз не ги разбирам много тия работи, ама ако ме питате повече ми мязат на пиковските.


mitko0888:
Ясене, благодаря за поясненията. Някои неща ги бях позабравил като писах за моделчетата. Ще си позволя да допълня някои неща от мое виждане.

Купейните вагони са съвсем отделен вид, лесно се познават, закото имат повечко врати отстрани на вагона - поне 4, а за някои типове и повече.

Втората група са въпросните буреносни, или гърмящи вагони. Първоначално наистина са с дървен кош и покрив с описаната от теб рама, след това стават наполовина метални и изцяло метални. 3-та и 4-та класа. Всичките са с по 8 прозореца от всяка страна. Още от началото - 1921 - са произведени и по 10 бройки 2-ра, 2/3, и 3-та класа. Някои от тях са с по-малко на брой, но по-галеми прозорци. Стандартните 3/4 класа се правят до модел 27-ма година вкл., все с по 8 прозореца. От 1928 моделът е със 7 прозорчета, поради отпадането на 4-та класа и нормерането на други минимални размери на прозорците и седалките. В моделите на Роко съм написал от коя година са.

Със 7 прозореца 4-та класа са съвсем други двуосни вагони - трета група унифицирани двуосни вагони. Мечтите на Пико са от тях, а не от гърмящите, само че във вариант след преустройството им от 1935 година. Точният им модел е Ciuv24/35, първоначално произведени като Di24, след това прекръстени на Cid24. При преработката през 1935 на мястото на едната тоалетна е сложена печка, затова отдолу на пиковските мечти правилно стърчи само една тръба. Макар и да изглеждат съвсем различно, към същата трета група са и аналогични вагони, на които покривът им е заоблен. Произвеждат се от Тилиг и са доста пипнати. Общото между тях е, че те са с два метра по-къси (12 метра срещу 13.98 на гърмящите). Също така и колелата са им малко по-навътре (базата става още по-къса - 6.20 срежу 8.50 метра). Таци трета група вагони са правени за локалните линии, които са с по-малък радиус на кривите и като правило с по-ниска скорост. Немците хич не обичат да се смесват тези Nebenbahnwagen с Donnerbüchsen вагони (втората група).

Навигация

[0] Списък на темите

[#] Следваща страница

[*] Предходна страница

Премини на пълна версия