15 хиляди лева е твърде спорно да са 2 годишни заплати. Познавам не малко хора, особено в ИТ сектора, които работят и са осигурени реално върху няколко хиляди лева МЕСЕЧНО! И „връзват“ тая сума за няма и половин година.
Трудно мога да се ангажирам да кажа в какво превозно средство биха се събрали нещата от ВТУ по две причини: първо, тях винаги съм ги виждал в „разхвърлян“ вид поне из половината етаж, за да преценя в какъв обем могат да се поберат. Второ, което и по-важното, не знам и какво липсва реално. На казано от Венелин отдавна не вярвам изобщо.
Май тук е мястото да съобщя и още една интересна подробност е: в средата на миналата година се разбира, че „горе“ е настанала пълна катастрофа. Целият окачен таван в голямата зала се бил откъртил и буквално погребал всичко отдолу. Кога точно е станало, защо и как – никой не е разбрал. Пострадали е нямало, хубавото за ВТУ-то е било, че самият основно ремонтиран покрив отвън не е получил пробойни и не тече. Новият ректор на института обаче бил напълно незаинтересован от етажа, съдържанието му и сдружението и изобщо не бил склонен да направи каквото и да е за сдружението. Това се разбрало след разговор с ректора. Управата на института е била извикана, за да види положението и тя обещала, че ще разчисти всички развалини. Ама явно оттогава досега е минала цяла година преди да се разчисти и да се изясни нещо. А кой, какво и как е разчиствал, какво е събирано, какво е изхвърляно, какво е оцеляло, какво не е... Един Господ знае.
Още по мое време Венелин подслони на етажа клуба по стендов моделизъм, както и локофорума на Марио Евстатиев. Нямам информация дали още са там. От Гроздан знам, че единствено Венелин от сдружението имал ключове, но не знам изобщо и не ме интересува кога ходи и за какво. Най-вероятно от дъжд на вятър… Кой друг има ключ – не знам. След напускането ми Венелин веднага е сменил катинарите, така че аз нямам ключове от етажа. След това съм ходил два пъти – един път още същия месец май 2012 г. по молба на Гроздан да пусна нещо движещо се заради някаква делегация, втория път – 2-3 месеца след ремонта на покрива /мисля, че беше 2013 г./, за да видя, че унищожението на направеното вече е започнало, породено от типичния български „майстор“ - идва да направи покрива, ама ще потроши всичко останало…
Легитимността на сдружението му след моето напускане не ме интересува изобщо, да му мисли управителят. За мен сдружението е затворена, залепена и закована страница!
