Ни би станала такава покупка на парни локомотиви за нашата
теснолинейка, по няколко причини. Ще се опитам да отбележа само няколко от тях:
- Никога не сме имали контакти и/или покупки от японски производители. Съмнявам се дори да сме знаели за производителят им - "Мицубиши".
- Линията ("Рио Турбио") е строена с такова междурелсие
само защото е имало възможност ( съответно реализирана)
да се закупят релси втора употреба. При условие, че е
строена за жълти стотинки при това в най-равнинната
област ( географска) на Аржентина, каквато е Патагония,
не е имало проблем да се построи и нормалнорелсова железница.

- Локомотивите на "Мицубиши" са само 48 т. но именно заради
равнинният характер на трасето са можели да теглят влакове
до 1700 т(!). А как биха се справили с нашето трасе, при малки радиуси
и изкачвания в наклон в планина, вместо в равнина?
Според мен никак!!!

Все пак най-високата част от "Рио Турбио" е едва 255 м надморска височина. От "Рио Галегос" до "Рио Турбио" се "изкачват"
всъщност денивелацията (0-255м) за разстояние от ...255 километра!!!
Как се " състезава това" с гара Аврамово като най- високата гара на Балканите?

- Дори да приемем, че 940 к.с ( в последствие модернизацията до 1200 к.с) биха били имали достатъчно мощност за теглене на влакове,
в нашите условия, остава въпроса с радиусите. Не мога да намеря
тези данни за японските парни.
- Пък и все пак са произведени през 1956г. а ние гледаме вече по това време май дизеловата тяга. За партията парната тяга е " отживелица" от царско време, която ползваме докато построим
комунизма...

Сайт "Антология на модерната пара":
https://www.advanced-steam.org/5at/modern-steam/modern-steam-miscellany/rio-turbio-railway/Пътепис за състоянието на парните локомотиви от линията към 2004г.
https://www.martynbane.co.uk/modernsteam/ldp/rfirt.htmОще един доклад, като коментар в опита да се възстанови движението като исторически атракцион поне:
http://www.internationalsteam.co.uk/trains/argent03.htmЖалко, че и нашите дизелчета (и трите) в момента гният в другият край на света. След експлозията в мината през 2001,
те остават на разположение, но никой вече не знае състоянието им.
Когато са работели:

На съхранение в Рио Турбио, където климата е сух за
разлика от крайбрежния океански при Рио Галегос!
