Баба Меца или Big Boy

[mitko0888]

- Баба ви Меца има товароспособност за Владая 420 тона за 35 км/ч. По време на тестовете е качвала нормално влакове от 450 тона с 18-22 км/ч., като само заради идеята (тест) е стигала и около 500 тона. Всеки може да сметне че това са не много на брой двуосни вагончета или само няколко четириосни.
- Снимки на бабата сама на чело на влак, без да се вижда пушек в дъното на влака, има, макар и не много. Интересното при тях е че вагончетата са доста, а и мястото на тези снимки навежда на мисълта че това са празни вагони, които се връщат от София. Така че ако четем че "Краси ще си посипе глава с пепел ако види снимка на натоварен влак", (а не на празен такъв), може и да му се размине. Ако се гледат нормите се вижда че от София до Перник няма особени ограничения за масата на влака, с изключение на Горна Баня - Владая на излизане от Сф и Драгичево - Владая при докарване на въглищата за София. Нормално е било влаковете да се били по-големи, а 46 да се е използвала като помощен (допълнителен) локомотив само в този участък - или на опашката, или най-отпред. Така пише и в разните спомени и др. книги. Аналогично е и използването му около Вакарел.
- Дали е най-голям в Европа за това време? Наистина 2-F-1T няма друга машина в Европа. Но пък шест задвижващи оси е имало. Ако гледаме теглото от 150 тона, по това време е имало доста локомотиви, които заедно с тендера са тежали повече.
- Най-мощната за времето си в БДЖ: Котелът е унифициран за няколко поръчвани от БДЖ локомотива. А и според книгите на инж. Деянов параметрите ми са еднакви с тези на другите серии - 01, 02, 03, 05, 10, 11, 12. За времето си наистина тази топлинна мощност я има само на 01 и 46, другите са поръчани малко по-късно, но пък 46 съвсем не е уникална с мощността си.
- Наистина 46 има най-голямата норма, или товароносимост, както тогава е наричана в някои документи. Но мощността е равна на теглителната сила умножена по скоростта. Теглителната сила на 46 е най-голяма само в диапазона до около 20 км/ч, където сцепното тегло на другите локомотиви е недостатъчно за използване на тягата на парната машина (локомотивът  лесно превърта при потегляне). Та като се върнем на P=F*V, съответно измерено в kW = N * m/s, ако искаме разделено на 736 за конски сили, от графиките на инж. Деянов ще видим напр. при 40 км/ч че дори и "за времето си" нашата 01 лекичко превъзхожда бабата (заради по-малкото щанги и по-малко механични загуби), а и останалите от типовата продукция (от същите и по-късни години) 02, 10, 11, 12, че даже и 05 имат същата с няколко процента по-голяма мощност. А пък в Европа към 1930 година има доста локомотиви с по-голяма мощност от нашата.
И накарая за моделите - имаше тук една тема за картонените 46 в Н0. Там май бяхме цитирали и други модели.

[Adrian]

Ако ми предложат избор между 2-та модела 1:87 ще избера Мечката , 

[Krasi Tankista]

Владо, аз съм ги прочел многократно и съм наясно какво пише във всичките тези книги, но се съмнявам, че седем двуосни вагона с кюмюр и две празни цистерни са толкова тежък въглищен влак. Мисля, че има разлика със снимката която постнах аз, където става въпрос за наистина тежък влак. Що се отнася до втората снимка ми се струва, че там вагоните са празни и влака се движи в посока Драгичево. Ето как изглежда типична конфигурация за покоряване на Владая с тежък въглищен влак:

Ето и в обратната посока с празни вагони:


Ето и моделът на Стефан Деянов:

[mitko0888]

Ако ми предложат избор между 2-та модела 1:87 ще избера Мечката , 

Ако ми ги предложат и ми ги дадат, ще ги взема и двете, ама да могат да завиват ...

[Krasi Tankista]

Ако ми предложат избор между 2-та модела 1:87 ще избера Мечката , 

Ти първо си направи трасе с еднометрови радиуси.   

[Krasi Tankista]

Ако ми ги предложат ще ги взема и двете, ама да могат да завиват ...

И ти така. 

[pach]

За БДЖ-46 (първият)
Краси, ще ти цитирам няколко книги.

Локомотивите серия 46.00 до 46.20 , носеха товарната
тракционна служба изцяло  в участъка София-Перник и отчасти
в другите участъци на Софийското железопътно управление.
От 1968 г. те бяха заменени в тежката служба през Владая
и Перник-разменна от дизелови локомотиви и останаха
в резерв.

от том I-ви на „Тракционния подвижен състав на БДЖ“ -София, 1972г.

Локомотивите серия 46, освен „своето“ тежкотоварно трасе
Перник-София, бяха използвани и на други места, но за по-кратко време.
Като най-дълго, от 1938-1942 г. е била зачислена в депо Сараньово,
машината 46,03 като е помагала за изкарването на товарните влакове
в участъка Белово-Костенец-Немирово.

От „Тракцията в БДЖ от 1866-1946г“ - София,1988г.
Интересно, че една моя снимка именно от Сараньово, се е появила
в мрежата, без аз да знам и поне уведомен. Имахме я в електронен вид
само двама души...Но пък е качена  в чужда галерия със съответното име
а не с позововане на източника! За разбика от другите фотографии  там.
И после ще ми говорят някои господа-другари за коректност !!!
(впрочем това  е втора такава моя снимка)
Но както и да е. Друго не е и очаквано в мрежата де.

Поради малкият брой в серията, при това смесена от два доста различни
Типове локомотиви (цвилинг и дрилинг - мое уточнение), техния експлоатационен живот
Преминавав предимно в участъка София-Владая-Перник, а след 1950 година и в
Участъка Перник разменна - София.

От „Die Lokomotiven der Bulgarischen Staatsbahnen“ - Виена, 1990г.

Тези машини от серията 46, се използваха активно и в други участъци.
За по няколко месеца по линията Плевен-Гривица-Згалево, както и
София-Септември. След свалянето им от тези участъци, те преминават
на служба като помощни машини и в други места, както и при строежите
 за удвояването на линията през Искърското дефиле.

от „Локовотивно стопанство на България 1947-1990“ - София, 1993г.

Формулираното предназначение на локомотивите серия 46, е7
обслужване на тежки въглищни влакове по линията Перник-София и
тежки товарни влакове по Балканската линия Стара Загора-Горна Оряховица,
Както и в Искърското дефиле -Мездра-София.

От „Локомотивите на Български Държавни Железници“ - София,1998г.

Отделни локомотиви от серия 46, са работели за късо време
и като помощни машини в други наклони (освен меродавния София-Владая, доп.мен)
като Дъбово-Кръстец, Стара Загора-Змейово, Червен бряг-Хумата,
Бяла-Моруница-Горна манастирица и др

От „Bahn im bild 113“ - Виена,2003г.

Изпращането на единични локомотиви от серията, за опитна експлоатация
по различни нанагорнища вм железопътната ни мрежа, не е свързано с
някакви наблюдения или изследователска работа, която да цели намирането
на най-подходящото място за тяхната служба.
Основните локомотивни депа, които десетилетия наред експлоатираха
Успешно и поддържаха най-мощните шестосни парни товарни богатири
На тракцията в БДЖ,бяха София и Подуяне.

От „Локомотивите на Българските дъравни железници“ - София, 2008г.

Е Краси смятам да стигат.
Сега и снимките. Източник е мрежата по понятни причини (вече)
като за момента не смятам да публикувам и други,
 единични и двойни на служба,
 но от мойта сбирка.

Eдинични машини на служба.

От гара София.


Изкачване към Владая.


Също.


...


Челна машина в един от последните работни дни.


Гара Белово (може би)


На Владая в посока София.


Ето и снимката в района на Владая - „двамата братя“!

И те така...
Без пепел обаче - не си падам по крайностите!
 

[toniemi]

Биг Бой е нещо наистина впечатляващо.Но някакси ми седи чуждо...
Като фен на БДЖ съм пристрастен и бих предпочел нашенската си машина...

Имам си и аз две скромни самоделки в НО...

Как съм ги правил...ето как 

http://toniemi2.snimka.bg/hobby/46-01.629051.all
http://toniemi2.snimka.bg/hobby/46-13.609298.all

Дори си позволих да задвижа едната....

Сега са студен резерв в София.

[Krasi Tankista]

Пламене, отново с цялото ми уважение, пропускаш че това всичко аз съм го прочел и то не веднъж, а многократно. Снимките, които ми показваш от това трасе са в обратната посока т.е. от София към Перник при това с празни вагони по нанадолнището. Снимките от пробите са ясно обяснени от Митко, като на тях не се вижда добре колко са вагоните и дали са пълни с кюмюр. За снимката, която предполагаш че е от Белово, ако помня правилно е от мездренското трасе. На останалите снимки спокойно може да става въпрос за маневри т.е. те отпадат като доказателство. В крайна сметка не е важно за какво е проектиран този локомотив, а за какво е използван и дали се е оправдал като машина. Вероятно за тежка маневра и за помощна служба се е оправдал, но все пак не видях доказателство че самостоятелно е теглил " тежки въглищни влакове" от Перник до София. Има и нещо друго - веднага щом се появява възможност тези локомотиви са заменени от дизелови по това трасе и са прехвърлени на помощна служба. Струва ми се, че трябва да ми позволиш да се съмнявам, още повече при тази липса на многостранна и достоверна информация.  Тони ти си уникален. Моите адмирации за прекрасната колекция. 

[pach]

Краси, и въпреки че си чел, всичко за тези локомотиви, не казваш,
къде прочете да е ползван различно от предназначението си?
Щото аз ги цитирам всички известни книги писали по въпроса.
Много интересна теза имаш - локомотива е имал максимална скорост от 65км/ч което също го определя за товарен такъв.
Не че и ползвал максимално силата си, но все пак е теглил,
влакове не само по едно стръмно трасе. А по тях няма друг
 локомотив който да не е снижавал скоростта си, но само той  не е спирал или оставил  влак. За това е бил поръчан
като една от основните четири серии, приети в стандартизационната ни програма!

Някак си няма нито едно потвърждение, нито от книги, нито от документи, нито от парни
машинисти (с които сме разговаряли докато бяха живи)!!!
Въобще за тежка маневрена дейност също сме си имали локомотиви, но в съседни серии.
И не разбирам, от къде си вадиш заключението за маневри!?
 Може би от снимката с двете машини в изкачване на Владая са ...
"тежка маневрена дейност" по изкачването от Драгичево.
Трасето макар и променено в отделни детайли,
няма как да се сбърка. Ама трябва да го познаваш на живо все пак.
Когато си си убеден в правотата, няма смисъл да те разубеждавам наистина.
То всеки е свободен, да си мисли и сам с главата.
 

ПП. Има и  две цветни снимки, на доста дълги влакове,
начело с една и/или две водещи машини от серия 46!
Някои даже са ги виждали в съответната книга.
Впрочем и на двете Баба Меца си е черно боядисана в цялост.
Това по един друг спор за ливреята му!

ПП. И въобще не си е оправдал славата...само дето е ползван по трасето София-Перник-София от 20 до 37 години за различните екземпляри и в други стръмни участъци!!!
Ти да видиш...

[Krasi Tankista]

Ами докарват по продължителност около половината от експлуатационния живот на 45 та серия например. По този показател те са в края на класацията измежду всички български парни локомотиви, особенно прехвалените дрилинги. Как беше......ти да видиш ли беше? Що се отнася до трасето Драгичево - Владая, вероятно на теб също ще ти е наложително да си го припомниш.
 Ето това е изкачване:

А ето това е спускане:

Открийте разликите, както се казваше в детската градина.
 

[bdz43r]

Мисля, че много се оплетохте колко е тежък тежкият влак и каква точно е била ролята на серия 46.
За сравнение нормата на един сегашен електрически локомотив серия 44 за Владая е 560 тона... не много по-голяма. Разликата е в мощността, която при електрическия локомотив дава по-голяма скорост.

За времето си серия 46 е изпълнявала съвсем точно предназначението си - да вози тежките влакове през Владая. Никъде не се твърди, а и е немислимо, че един локомотив сам е карал тези влакове. Естествено, че това често, особено с товар е ставало в тандем с още един или два локомотива. Това се практикува и днес на стръмните участъци, където както казах разликата не е толкова в тежината на влаковете и броя на локомотивите, колкото в скоростта, която може да достигне електрическия локомотив... нещо повече, ако електрическият локомотив има сравнително малък резерв за возене на над-норма влак по продължителен наклон поради превишаване на допустимото време на претоварване, парният локомотив има на практика ограничение само по сцепление, което е по-голямо от това на повечето електрически локомотиви и при много ниски скорости нараства значително. Така един парен локомотив може с много ниска скорост да се движи неограничено време дори с два пъти по-тежък влак от нормата му - нещо немислимо за електрическият локомотив, който би прегрял за 5 минути.

Вярно е, че котелът на серия 46 е стандартизиран, което не го прави по-мощен от останалите локомотиви с еднотипен котел. Като тендерен локомотив няма и как да е "най голям" не само в Европа, а и в България дори. Но понеже се споменава, че тези локомотиви с нещо са "най" и на принципа на разваления телефон това нещо се оказва съвсем различно, необходимо е постоянно да се уточнява, че са най-мощните тендерни локомотиви в Европа. Не най-мощните изобщо, нито най-големите...

В заключение, локомотивите серия 46 са поръчани и ползвани изключително за влакова и помощна служба. След замяната им с дизелови и електрически, вероятно са ползвани и за маневрени, но това е било нормално за старите локомотиви, които с увеличаване на масата на влаковете и доставката на по-нови и по-мощни локомотиви са се оказвали с недостатъчни параметри за влакова служба. Така се е случило и със серия 45, която преди това е поръчвана за същия участък. Но като имаме предвид параметрите на серия 46 и незначителното увеличаване на масата на влаковете и до днес, те са имали твърде голям излишък от мощност и сцепление за маневрена дейност и вероятно са били нерентабилни за тази работа и са ползвани като такива съвсем малко и по-скоро епизодично. Затова и животът им е доста по-кратък от този на серия 45.

[bdz43r]

След справка в книгите, най-точно е да се каже, че са най-големите тендерни локомотиви в Европа и най-мощните у нас.

[pach]

 
За пристигащите пътници, ме подсетиха нещо ...
При Борис 2-12-4 струва ми се има качени документи
за сформирането на въпросните товарни влакове по
участъка София-Перник-София.
със съответните години, вагони, локомотиви и дори разписанието им.
Ама трябва да четем повече, там в сайта му...

Както и да е, и мойто въжделение си е за нашето локче!!!
 

[Boris 2-12-4]

Сайтът е в ремонт. От август нататък  предполагам, че  ще може да се чете като хората отново.