Здравейте отново в тема с отдалечен край!
Отдавна е в ход поредното издевателство над нечия продукция. От конкретните жертви, както подсказва заглавието, се очаква да се получат вагони наша серия 63. Номерата са 51522563018-2 и 51522563036-4, а защо точно тези, ще стане ясно по-късно.
Историческо и техническо въведение няма да правя - има достатъчно материал и не виждам смисъл да го повтарям. Ще се съсредоточа върху моделите, като разликите с прототипите ще отбелязвам в процеса на работа (някой ден).
Избора на донори се проточи по две причини:
- с оглед по-малко преработки (фактора „мързел‟), се рових из мрежата за разни типове „заготовки‟ доста време;
- след набелязване на най-подобните, трябваше да ги чакаме 2 (да, две!) години докато изненадващо се появят в материалния свят. Иначе не пречеше да си стоят обявени като новина. А дали са наистина най-подходящите... ами, на това се спрях, след като ровенето ми омръзна.
Нашите са второкласни Bmp, затова ползвах за ориентир типа и след проучване и сравняване с Amp, Bpb, Bee, Bhee и др., късата клечка изтеглиха АСМЕ 52972, два броя второкласни Bpee вагона на ČD. Придобивката им стана катализатор за следващите излияния - получих ги в края на месец май, отлежаха известно време преди да ги разгледам и това доведе до ревю на моделите като такива:
1. Външен вид.
- кутия - предполагам стандартен стиропор, с картонен капак - частично прозрачен, навсякъде надписи АСМЕ, каталожен номер, кратко описание на модела вътре, разни предупреждения, адрес на фирмата в Италия и съвсем логичното Made in China. Толкова за опаковката на тази европейска стока.
- вагона си лежи в кутията, предварително увит в парче полиетилен. От едната челна страна е уплътнен с някакви меки правоъгълници, от другата опира в преграда от самата кутия, зад която има пликче с разни дреболии;
- има и листче на което са дадени инструкции за монтажа на дреболиите, а от другата му страна са някакви указания за безопасност, резервни части, околна среда... обичайната загуба на техническа информация на фона на цялото съдържание, но хората са си прави да се пазят.
1.1. След горните закачки, да погледнем вече модела: оценявайки го отвън от всички страни, човек почти няма за какво да се заяде, дори и да се старае - гладки стени без дефекти; ситни, но ясно видими детайли; прозрачни „стъкла‟ на сигналните светлини (възможност за модифициране в светещи такива); прецизно боядисване; дребни и четливи разноцветни надписи, с малко отместване; чисти и прозрачни прозорци с ясно очертани рамки; много и детайлно подвагонно оборудване; същото и при талигите, като демпферите са отливани отделно; монтирани са ръкохватки до вратите ...и други красоти които пропускам , но е все хубаво.
ACME
1.2. И понеже писах, че почти няма за какво - само 2,5 минуса към външния вид:
* най-забележимо и внасящо фалшиви ноти в горната Симфония на радостта, е леко пренебрежимото отношение към отдушниците – невнимателно отделяне от литниците, недоизчистени и недобре фиксирани по местата си. За съжаление, са на място където правят впечатление и то не добро. (Нарочно съм завъртял единия за снимката)
* на челните стени са ясно видими линиите от стиковането на пресформата. При истинските вагони, такова нещо няма, особено вертикалните линии.
* падащите пътечки, осигуряващи прохода между вагоните когато са във влак. Личат следи от избутвачите на пресформата и изглеждаше като неудачен избор на място. Обаче се оказа, че пътечките наистина са падащи, а от горната страна е имитацията на рифела – значи бива. Нужно е само шлайфане за заличаване на следите и готово.
001
Като набиващо се в очи ми идва също и преекспонираната рамка на „въздухозаборника‟ в средата, но това е вече несериозно.
1.3. Да отбележа и функционално взетите решения:
- kurzkupplung кинематика;
- колоосите са едностранно изолирани, с опиращи в оста пластини, позволяващи да се захрани вагона за негови си нужди;
- буферите са замислени работещи, но изпълнението не се е получило – разчита се на нещо като пластини отлети заедно с челната греда, които – кофти тръпка - не бачкат както е предвидено. Допускам че замяната на тези пластини с метални е правилното решение.
002
2. Време е да влезем вътре. Ще опитам да запазя същата структура на ревюто – някаква система и ред трябва да има все пак.
- отварянето става лесно и без спомагателни инструменти – леко се разтварят стените в единия край и достъпа до интериора е почти осигурен;
- при тези маневри, падна един сандък от подвагонното оборудване – явно беше закрепен стабилно, подобно на отдушниците.
2.1. Тук се наблюдава следното разделение: рама и под. Пода е захванат към рамата с доста „щипки‟ отстрани, за което намерих мое си обяснение по-късно. Заедно с него са отлети стени, стените на тоалетните и тяхното съдържание. Към пода са залепени седалки, масички и стъклени прегради и врати.
За точната география на интериора не съм се интересувал, защото ще се префасонира по нашенски. Но пък съответства на Bmp-тата – спестих работа!
003
2.2. Хм, точката със забележките... честно казано, намират се:
* отливката на пода е с много следи от избутвачи, единственото прилично нещо е тоалетната, която пък е невидима при затваряне на вагона(?);
* „многощипковия захват‟ май е нужен за да задържи все пак двата елемента един към друг – има разни стърчащи и неуйдисващи неща. Ако искате пода да е прав и равен, си е нужно разглобяване и почистване на стиковащите се повърхности.
* седалките крещят за цялостно почистване от леяци и заличаване следите от избутвачите;
* голяма част от масичките са залепени накриво, но преди това и те си искат почистването;
* стъклените прегради и вратите – частично залепени, със следи от разтекло се лепило.
На практика, не остана изречение от описанието, към което да няма забележка. Тук може още да се добавят отворите за пружините, както и едни други – няма да повярвате - за ред седалки, който просто липсва!
Създава се впечатление за доста немарливо отношение към интериора. Причините вероятно не са трудни за разбиране, но между тях в никакъв случай не може да присъства „то вътре не се и вижда толкова‟. Точно обратното е!
004
2.3. Във функционално отношение:
- пода е изпълнен по-къс от рамата, което улеснява монтирането на диоди зад сигналните светлини;
- мястото в тоалетните позволява вместването на декодер. С повече от четири функции (светлини) не виждам смисъл, но всичко е въпрос на избор;
- разделението на под и рама позволява да се направят канали в които да се скрие ел. инсталацията на целия вагон;
- отлетите с пода стени са подходяща основа за закрепване на вагонното осветление.
Цялото това противоречие интериор-екстериор, ме подтикна да разгледам и втория вагон. Всичко писано за първия важи и тук, с изключение на седалките които са си тоталише налични. Но няма как да няма нещо куцо – липсва едно триъгълно парче от подвагонното оборудване. Писмо с питане за решение е изпратено, чака се отговор.
И втора беля на втория вагон: още при вадене от кутията забелязах талигата да стои накриво и след като я махнах се видя недобре монтираната част с централния болт. Това вече си искаше разглобяване на рама-под и, покрай него, оправяне на стиковката и покрай единия, оправих и другия вагон. Оправих ги, но не без борба. Металната пластина която е сложена за баласт, е лепена с нещо наподобяващо нашия „Хелметекс‟, който е избил, за щастие едностранно, и захванал малко пода. Махнах излишъка, махнах стърчащите неща и сглобката си стана като хората. А детайла с централния болт искаше само едно сваляне и ново „щракване‟.
005
Край на ревюто.
Много плюсове и минуси, но така го виждам оттук. Стават си и за директно ползване, без да се обръща внимание на основно интериорните негативи.
В моя случай, тъй като целия вагон ще бъде преработен, споменатите дотук нередности естествено ще бъдат отстранени, отделно от нужното за модифициране в серия 63. А горния „опис‟ направих (докато съм под пара), за да знам с какво се захващам, както и в случай че някой иска да се запознае с модела.
Спирам, че стана досадно дълго. Сравнение и промени Bpee→Bmp – както обещах. А вероятно и по-рано.
Засега чао и дано не ви мъчи жегата много!
Бележки под линия:
Функционалните точки са кръстени така от мен и отразяват възможностите на вагоните да се експлоатират заедно с останалия подвижен състав, както и подобряването на тези възможности. (Направо си говорим за оперативна съвместимост 
) Аз обаче не съм много сведущ по моделното движение, та може и да съм оплескал нещо.