Венсеремос, или с този конкретен случай, по-правилно ще бъде "Зиг Хайл!", корифеи,
Миналата седмица, докато търсех втори екземпляр на една пожарна на AirFix в едноименния култов хоби магазин, на излизане мернах нещо на релси. Загледах си и веднага подпалих моторетката:
Макоооо, милаааа.....рекох си....нищо, че мащабът е ОО/HO, демек 1:72 - няма да личи толкова. Ето и малко история:
През 1943 година идеята за бронирана и въоръжена платформа със собствен двигател намира реализация. Тези платформи за можели да оперират, както самостоятелно, така и като част от композиция. Това поставя началото на бронираните влакове "Пускане на светлината" - Launching of the light (Le.Sp.). Произведени са 4 бронирани влака с номера от 301 до 304, като всеки се е състоял от по 10 леко бронирани платформи. Всяка платформа е била оборудвана с двигател в въздушно охлаждане, произведен от фирма Щайер (Shteir) с мощност 76 к.с., което позволявало достигане на скорост от 70 км/ч. Дебелината на предната броня е била 14,5 мм, тази на страничните - по 10 мм. Екипажът се е състоял от 6 човека, въоръжени с 4 леки картечници. Броневлакове 301 и 302 са били съставени от платформи - ранен тип, а броневлакове 303 и 304 от платформи от късен тип, като единствената разлика е била в устройството за наблюдение. Поради малките и компактни размери, както и малкото си тегло, тези броневлакове са били използвани в планински терени - основно на балканите - Южна Сърбия, Македония и Гърция ( Нищо не се споменава за България, поне не в моя източник). Тези броневлакове са влезли на въоръжение през 1944 г и са изпълнявали основно разузнавателни и охранителни функции.
До тук с историята. Като набарах комплектите, първата ми работа беше да премеря между осовото разстояние - БИНГО! - 32 мм. - Имам готова разработена, универсална мотор-талига за 32, 19 и 14. Междуосовото разстояние се променя и прави каквото е необходимо само с няколко ловки финта с мишката.
След 4 минути се получи това:
А след около 2 часа и половина - това:
Последва малко рязане на оси, ръчкане на зъбни колела, калибриране на отвори - всичко това извършено от Майстора на талигите - Васко Машиниста до получаване на крайния резултат:
Но, моделът си е стационарен и не е предвиден за мотор, факт който не можа да ни спре. Разполагаме, все пак, с дремел - безпощадно и безцеремонно изрязахме необходимия ни отвор в дънната част:
С помощта на 2 спомагателни планки, изработени от хубав, мазен ABS мотор талигата си пасна на мястото. Добавихме и малко тежести, все пак - срамота е брониран моторен вагон да тежи само 40 грама.
След залепване на горната част към долната, прототипът е готов за тестове на релсите:
Умишлено дулата на са поставени, тъй като дори най-яката немска лека картечница, умалена 72 пъти няма шанс пред сръчността на екипа по краш-тестове.
п.п. Утре по светло ще кача и клип от проведените тестове за движение.
п.п.2 Ако всичко мине по план - остават още 9 броя за завършване на композицията.
