Честно казано, четох из нета някъде, че голямото налягане "смачква", компресира мехурчетата, така да се каже. Не съм се задълбавал точно в принципа на действие, но е факт, че е ефективно - ако се спазват всички правила и се налива внимателно - няма мехурчета нито в силикона, нито после в смолата.
За това и попитах. При обратния ефект - вакуум в камерата, пък мехурчетата "бързат" да излезнат на повърхността.
Интересно ми е коя техника кога се прилага - може би това зависи от вискозитета на течността за отливане... (?)
Подготвям вакуумен звънец (стъклен), но не съм запознат подробно с полимерните смоли.
Танковият купол трябваше да е в мащаб H0, ама нещо проектантът се оказа смотан, та сега идея си нямам какъв мащаб е. Понеже съм голяма скръндза, много мразя да изхвърлям хартисалата смола. Та затова си направих една матричка за куполи и като остане смола - изливам там. Може би, някой ден ще изхвърля 50-60 купола, ама това е друга тема.
Това е много добра идея - ще ти я "присвоя", че ми е жал (при тия цени как да не станеш скръндза) да изхвърлям излишното количество!!!
Дебелината на стената на кабината е 1.5 мм и отливката е толкова. Тази смола има свиване 0.0065 in/in съгласно ASTM D-2566 стандарт, което е пренебрежимо малко. Твърдостта по каталожни данни е Shore D 70 - на мен нищо не ми говори, но на пипане е една идея по-твърда от фабричните модели. Казвам го на база сравнение на фабричния шприцван ЕАОС на Акме и съответно копието от смола. Тествах един вагон - падане от плот с височина 90 см върху ламинат - без начално ускорение - подскача, търкаля се, но няма щети.
Това вече е друга приказка - до сега различните методи (извън месинговите и картонените),
не позволяват правенето на реални заготовки, било то отливки или 3Д принтиране, с нормално дебели стени.
При кошовете и въобще корпусите, това не е голям проблем, но само в мащабите от Н0 нагоре,
докато от Н0 надолу ( TT, N, Z...) това е проблем, защото заради двигателите и малкото вътрешноо пространство,
се пестят и десети от милиметъра. Но при всичките мащаби (лично виждане без да ангажирам друг)
е адски дразнещо като се вгледаш в кабината на локомотива (дори преминаващ по трасе) да видиш дебелите
като бетонни стени в мащаб, особено като са достатъчно прозрачни стъклата там!!!
За това и попитах де.
А за твърдостта по Shore и аз трябва да прочета наново, за да си го припомня, но по-интересно е
как се държи при налагаща се доработка преди китването - може ли да се реже и дялка със скалпел или макетен нож,
пили ли се с пилички и минишлайф, съответно от какъв вид е отпадъка, в следствие тези доработки.
Аз в момента работя с българска полимерна, двукомпонентна смола производство на Института за полимери към БАН,
която е бяла на цвят чрез кварцово брашно и черна заради графит, но и двете въпреки твърдостта си,
могат да се дялкат с макетен нож, но не и да се пилят - остават сравнително меки - можеш да ги надраскаш с нокът,
но са и достатъчно твърди, за да издържат и повече от сто падания от масата. Това налага перфектни калъпи, за да не се
налагат допълнителни обработки. В космоса не съм ги качвал, макар да са пряко свързани със сателитната техника.
За това и потиха "твоите смоли" как се държат - при мен явно ще се налага разширяване на асортиммента.
Или за "всеки крак - своя коза"
тоест за всеки детайл - специфична смола.
Тук имаме лош спомен от отливки с епоксидни смоли (естествени), които хем трудно се пилят и дообработват,
хем работното място (без вентилация) и моделистта, побеляват като в нарколаборатория.
Един наш моделист (който сега си отглежда децата) получи една отливка от Австрия, и се оплака през самоирония,
че е адски твърда и трудоемка, а той и балкона му били побелели като мелничари и мелница!!!
Чакам с нетърпение следващата част!
