Главен форум | Main forum > Моята колекция | My collection
Играчките на Пи моделс
Nenchev:
ЧАСТ 3
След като мине времето за втвърдяване на силикона е време да сцепим матрицата и да извадим мастъра:
Много е важно да почистим готовата матрица от всякакви остатъци от пластелин, боя, грунд и пр. - каквото остане в матрицата ще се отпечата и на готовия модел. Затваряме матрицата, стягаме с гумени ластици и идва време за налоиване на смолата. При този етап, за да се постигнат добри резултати, човек трябва да е бРъз като нинджа. Първите няколко пъти може и да не се получи, ама ние сме тъпи и упорити, та пробваме докато не стане. Мешаме смолата и наливаме:
Наливаме на принципа на Мечо Пух: "Колкото повече, толкова повече" - докато не прелее......После, отново в барокамерата.
Пропуснах да кажа, че умения на нинджа са нужни само при полиуретановите смоли - те имат малко отворено време - 7-15 минути. При епоксидните смоли има спокойствие - даже повече от необходимото, само дето времето им за втвърдяване е около 24 часа...
Понеже има едно златно правило - ако не остане, значи няма да стигне, та в чашката винаги ми остава малко смола. Това е добре, защото я използвам за индикатор за втвърдяване. След около 10 минути побелява и става пластична като дъвка и все още лепне. На този етап изпускам налягането от барокамерата и вадя матрицата. Не, че е готова за сцепване и отваряне, ама пусто му търпение - не се трае.
Пушим цигари, пием кафета или правим други неща и опипваме смолата в чашката....докато се втвърди...едни още 15-20 минути. Продължава да е мека, но можем да отворим едната част на матрицата - да глътне малко повече въздух, та да се засили процеса на втввърдяване.
Едва след няколко часа, когато смолата е достатъчно втвърдена вадим отливката - VOILA:
Имаме си кабинки за ДГК(у). И понеже една кабинка ДГК(у) не прави, докато борим силиконите и смолите правим и добре познатите ни детайли от фотоец, както и малко лазерно рязане на рама от 2 мм неръждавейка. На снимката по-долу е изработена от месин, пак 2 мм, но на фреза. Честно казано, неръждавейката на лезера повече кефи и затова мислим да се спрем на този метод.
Край на трета част. Следва продължение - лепене, поене, грундиране, боядисване, сглобяване.....
pach:
Става все по интересно и хубаво!!!
"Обясни на тези хора" като как барокамерата спомага
да се освобождават мехурчетата от бъркането?
И ако споменеш в какъв мащаб е танковия купол, ще е супер!
&bgflag :im_so_happy: :clapping:
ПП. Каква е средната дебелина на стените при кабината от
"мастъра" и съответно след стягането на отливката?
А колко твърда става тя на финала?
Благодаря за отговорите, предварително!
Nenchev:
--- Цитат на: pach link=topic=5376.msg120537#msg120537 date=1609750365 ---Става все по интересно и хубаво!!!
"Обясни на тези хора" като как барокамерата спомага
да се освобождават мехурчетата от бъркането?
И ако споменеш в какъв мащаб е танковия купол, ще е супер!
&bgflag :im_so_happy: :clapping:
ПП. Каква е средната дебелина на стените при кабината от
"мастъра" и съответно след стягането на отливката?
А колко твърда става тя на финала?
Благодаря за отговорите, предварително!
--- Край на цитат ---
Честно казано, четох из нета някъде, че голямото налягане "смачква", компресира мехурчетата, така да се каже. Не съм се задълбавал точно в принципа на действие, но е факт, че е ефективно - ако се спазват всички правила и се налива внимателно - няма мехурчета нито в силикона, нито после в смолата.
Танковият купол трябваше да е в мащаб H0, ама нещо проектантът се оказа смотан, та сега идея си нямам какъв мащаб е. Понеже съм голяма скръндза, много мразя да изхвърлям хартисалата смола. Та затова си направих една матричка за куполи и като остане смола - изливам там. Може би, някой ден ще изхвърля 50-60 купола, ама това е друга тема.
Дебелината на стената на кабината е 1.5 мм и отливката е толкова. Тази смола има свиване 0.0065 in/in съгласно ASTM D-2566 стандарт, което е пренебрежимо малко. Твърдостта по каталожни данни е Shore D 70 - на мен нищо не ми говори, но на пипане е една идея по-твърда от фабричните модели. Казвам го на база сравнение на фабричния шприцван ЕАОС на Акме и съответно копието от смола. Тествах един вагон - падане от плот с височина 90 см върху ламинат - без начално ускорение - подскача, търкаля се, но няма щети.
Ето описание на смолата: https://www.smooth-on.com/tb/files/Smooth-Cast_300q,_300,_305___310.pdf Видът, който ползвам е 305. В България ги дистрибутира Мистрал трейдинг ООД - гр. Видин. Изключително точни и печени, имат на склад - днес се обаждаш, утре е при теб: http://silicon.bg/
mitko0888:
--- Цитат на: Nenchev link=topic=5376.msg120539#msg120539 date=1609753632 ---
Тествах един вагон - падане от плот с височина 90 см върху ламинат - без начално ускорение - подскача, търкаля се, но няма щети.
--- Край на цитат ---
Това нищо не значи!
Трябва да пуснеш ПОНЕ 100 вагона и да видиш дали няма щети.
След това ЕДИН вагон да го пуснеш 100 пъти и да видиш дали няма щети.
След това да старвинш с оригиналния модел на Акме - пак 100 вагона добре звучи (колко ли ще оцелеят ...)
:haha:
ПС: Да не са 100, може и с 20.
ЧНГ!
Nenchev:
Много си прав - на теория така се прави. Но в случая правих сравнение и с вагон от фотополимерна смола, правен на принтер - "падна" от същата височина, върху същия ламинат и после се наложи да ги събирам с метлата. А ужким смолата се водеше though, ABS like resin....
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия