Главен форум | Main forum > Моята колекция | My collection
Играчките на Пи моделс
Nenchev:
Честита Коледа на всички и приятно посрещане на следващата обиколка на земята около слънцето!
Ще се постарая да бъда максимално обран - празнично, едно такова, за да не стават циркове и панаири, въпреки, че не е много в мой стил. Продължаваме със следващата играчка в колекцията на Пи моделс. Този път не става въпрос за вагон с бира, ами по-скоро цяла каца. Понеже 3Д принтирането изисква солидна обработка на готовия детайл, преди да може да се нарече "готов детайл", а както е известно, хамалогията по пилене, търкане, шкурене, грундиране, пак пилене, пак търкане и пак, и пак и....така до умопомраение....не ми допада много, та решихме да се научим на нова технология. Решихме да нагазим в дълбоките води на вакуумното леене и леене под налягане.
Всичко започва с изработката на "мастър" модел. И тук търкането, пиленето, шкуренето, грундирането и прочие са неизбежни, но поне се правят веднъж. После го натъпкваме хубавичко с пластелин - след експериментиране с най-различни пластелини, глини и щуротии, установихме че най-добри резултати дава т.нар. "восъчна глина". Продава се в CRAFT магазините и никак не е скъпа.
Следва изработка на "кутийка" в която да се налива силикона. Тъй като сме мързеливи, установихме, че най-лесно и бързо кутийката се прави с тухлички Лего. Може, разбира се, да се изрежат стени от полистирол, ПВЦ, Симона или друг матрЯл и да се залепят с топъл силикон. За феновете на дървообработката - може и да се скове с дъски (дъскички).
Когато всичко е готово (или поне когато така си помислим) е време за наливане на бозата. Дву-компонентен силикон - аз лично предпочитам SMOOTH-ON от Мистрал Трейд, въпреки че е около 2 пъти по-скъп от българския. Наливането на силикона, както пише по дебелите книги следва да се извършва внимателно, на тъъънка струйка - все едно човек има проблем с простата:
Идеята на тънката струйка е да се изгони максимално количество от разтворения в силикона въздух. Но понеже ние ще ползваме баро-камера, дреме ни за въздуха и го излупваме като самосвал Зил.
След като е нялят силиконът придобива вид на продукт от марката Др. Йоткер - крем нишесте с аромат на ягоди. Това усещане е измамно и нито на вкус, нито на аромат не прилича на крем от ягоди. Настъпва сюблимният момент - поставяне в барокамерата. Процедурата е изключитело важна - все едно поставяме новогодишната баница с късмети и внимаваме да не изпадне парата.
Проверяваме за нивелацията на калъпа - искаме да е водоравно. И без това мастърът, ако е правен от нас, е достатъчно крив, поне калъпът да стане прав.
Затваряме капака, стягаме както се стяга капак на тенджера под налягане, когато вътре къкри боб и почваме да помпаме налягането. Компресор от хладилник върши работа, но само за силикона. Вдига необходимото налягане за около 8-10 минути, което е ОК. При леенето на смолата, ако е епоксидна също върши работа, защото и тя "стяга" бавно. Проблемът идва, когато ползваме полиуретанови смоли - имат отворено време за работа 8-10-15 минути и бавното повишаване на налягането е нежелателно. За леенето със смола използваме най-обикновен компресор RAIDER - достатъчно мощен е за да направи работно налягане под 2 минути. Недостатъкът му е, че треска яко и не става за работа в хола.
Според корифеите в Youtube, постигнали съвършенство в силиконо-леярското изкуство, налягане от около 4-5 бара е напълно достатъчно. Но ние сме на принципа на Мечо Пух: "Колкото повече, толкова повече"
С това процедурата е почти завършена. Остава най-гадната и противната за мен лично работа - чакането. Едни 24 часа на стайна температура, около 30 часа (пак заради А.А.Милн) и матрицата (калъпът - по нашенски) е готова (или поне би трябвало).
И понеже тези мои драсканици са направени непосредствено след надуването на камерата, та за да видим готовия резултат ще трябва да изчакаме до утре. Междувременно, показвам снимки на предишен опит, където въпреки малките забележки, резултатите никак не са лоши:
Хубавото на тази технология е, че без особено напрягане, в рамките на 1 ден биха могли да бъдат направени 8-10 отливки, което си е прилично постижение.
Следва продължение......
toniemi:
Браво момчета.....открихте това,което аз практикувам от поне 15 години! :hi: :hi: :hi:
От къде мислите че имам толкова много влакове и модели.... :lol: :lol: :lol: :lol:
https://toniemi2.snimka.bg/hobby/04-2.516557.all
https://toniemi2.snimka.bg/hobby/06-2.537958.all
https://toniemi2.snimka.bg/hobby/razni.477054.all.5
https://toniemi2.snimka.bg/hobby/deziro.597941.all
https://toniemi2.snimka.bg/hobby/cimentovoz.592433.all
https://toniemi2.snimka.bg/hobby/bdj-04-seriya.463949.all
https://toniemi2.snimka.bg/hobby/eaos-bdj.463971.all
https://toniemi2.snimka.bg/hobby/otlivki-z.585120.all
https://toniemi2.snimka.bg/hobby/vagoni-za-ruloni-no.588700.all
Nenchev:
Ееее, Тонка!!!! Велик, както винаги!
Да не забравяме, все пак, че от 2 години сме в жп моделизма - има какво да учим още...
Adrian:
Тони е мноо голям - само той и Франкенщайн!
Nenchev:
ЧНГ!
И сполай Ви! Време е да продължа темата за смолните отливки:
След около 24 часа чеки-чеки малко, време е да измъкнем матрицата от барокамерата:
Изглежда прилично, въпреки, че малко с нивелацията не сме постигнали желаните параметри. Може би Джак Даниелса е бил малко, може би не сме се старали достатъчно - нейсе. Малко кълцане с макетния нож води до желаната гладкост - няма да кълцаме само луканка и суджуци, я!
Разчанчваме тотално силикона от всички лего-тухли и от пластмасовата подложка и почаме да остъргваме старателно восъчната глина - толкова старателно, колкото се е остъргва тенджерата с руска салата на сутринта след Нова година:
Стигаме до същността на въпроса: добре почистена коруба от вътрешната страна:
Следващата стъпка е критична - поставяне на леяците. От изборът на тяхното място зависи и цялостното качество на готовото изделие. Леяците са два вида: за гонене на изличния въздух и за самото наливане на смолата. Използваме цилиндърчета от клечки за уши. Ама еко-био-турбо - картонени. Не, че сме големи еколози, ма картонентите се лепят лесно, а другите са от някаква пластмаса - полиамид или полиетилен, та даже цианакрилата вижда зор да ги залепи. Леякът за наливане на смолата - не издържах - пуснах го на 3Д принтера. Нашата конфигурация изглежда ето така:
Дали е добре или зле, в предвид, че нямаме никакъв опит в леенето ще покаже крайния резултат - когато отворим матрицата и извадим отливката.
Следва добре познатата процедура: изграждане на стените с лего блокчета, този път по-високи, за да се оформи капакът:
Задължително условие, преди наливане на втората порция силикон е омазване на всичко с разделител - иначе силиконите залепват хомогенно и язък за патроните.... Най-доброто решение е добрия стар вазелн - полезно мазило при много сърбежи. Но тъй като за някои може да се стори прекалено перверзно и не моделарско, фирмите производители предлагата срещу скромните 25 кинта ето тази субстанция:
Под формата на спрей е - фъс-фъс и готово! Време е, ОТНОВО, за барокамерата. Мушкаме юнашки вътре, помпаме 4-5-6-7-8-9- колкото може компресора атмосфери и чеки-чеки малко още 24 часа....
Край на втора част!
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия