Здравейте приятели на железопътния моделизъм,
След като миналата седмица се завърнахме от Фремо срещата в Магдебург, някак се почувствах длъжен да споделя с вас впечатения от изминалото събитие, как протече и пр., защото няма съмнение подобен род мероприятия са метафорично казано "черешката на тортата" в нашето хоби и не бива да отминават, без за тях да е подобаващо разказано.
И така малко информация за самата среща: същата се проведе в местния изложбен център в три помещения - две по 3000 м
2 и едно от 1500 м
2. Срещата беше затворена, тоест външни посетители не се допускаха, освен ако нямаха придружител-участник в мероприятието. Ние бяхме разположени в по-малкото помещение, като се представяхме само с модули в мащаб N - който е идвал в клуба знае какво имаме налично - всички изложени там модули, вкл. двете гари. Персоналното българското представителство се състоеше от пет човека клубни членове (аз, Марио, Влади Симеонов, Пепи и Евтим), а шестият член на нашата група беше Мариян от Плевен. По голяма част от участниците в групата бяха придружени и от нежните им половинки. Добър начин да споделиш с тях любимото си хоби, но и местата, които посещаваш.
Цялото приключение продължи цели 12 дни - пет от тях преминаха в път (изминахме около 3700 км по европейските пътища), пет бяхме заети с участие в изложението, а останалите два в разходки, зяпане и пазаруване.
За изминалия път няма какво да споделям - здраво въртене на геврека (бяхме два буса) с понякога инфарктни преминавания на граници, особено на отиване, изключителен трафик по магистралите в Унгария, Словакия, Чехия и Германия, но и гледки (природни и от човешка дейност), които грабват окото и ще помним винаги.
За срещата - сглабянето беше на 18-ти октомври, като смея да твърдя, нашият екип беше един от най-дисциплинираните и подготвени, и не допуснахме почти никакви гафове и слабости при свързването на модулите и пускането им в общото трасе. Беше малко странно, че част от нашите модули бяха разхвърляни на различни места по трасето, но така беше планирано и ние го изпълнихме без коментари. В залата, в която се намирахме освен нашето имаше още три оформени трасета - едно в единица (доста атрактивен е този размер), още едно в N и едно в НО (американски железници, също много атрактивни).
Между 19-ти и 22-ри до обяд карахме. Това бе, бих казал, раят за всеки присъстващ там, върховна наслада за сетивата, пълно себеотдаване и приобщаване към общата цел на събирането ни. Разбира се, караше се по разписание, като както и при други срещи основната тежест се падаше на гаровия персонал, особено в по-големите гари, каквато беше тази на Марио, където се извършваха разнородни по характер дейности, специфични и за истинските железници - маневри и приемане и изпращане на влакове, но често в силно сгъстен график. Новото тук бе използването на т.нар. RgMz (дано правилно го изписвам) - софтуер позволяващ изпращането и приемането на влакове по електронен път без използването на традиционния до този момент телефонен способ за връзка между гарите.
Лично аз се постарах да пообиколя и другите помещения и да заснема разположените там макети. Всички снимки с кратки обяснения към тях може да разгледате във Фейсбук, група "Фенове на Клуб Железопътен моделизъм - България" (следващите дни ще се постарая и тук да ги споделя). Както се досещате, имаше от всичко във всякакви мащаби и всевъзможни оформления, продукт на човешката фантазия - 1-ца, 0-ла, НО, НОе (или НОm, все ги бъркам), ТТ, N. Само в Z сякаш не видях, но предвид мащабите не съм сигурен дали не съм пропуснал нещо. Имаше и уникални неща, като например един ферибот, поставен на подвижна платформа, който го разхождаха от пристанище на пристанище и товареха/разтоварваха от него вагони. Много интересни и различни бяха макетите, пресъздаващи американски железници и изобщо всичко беше толкова впечатляващо, че еуфорията беше нормалното състояние на духа на всеки от нас през всичките тези дни. Имахме възможност и да си закупим туй-онуй от разположените на място търговци, възможност от която моите спътници се възползваха добре.
Както написах и по-горе, карахме до обяд на 22-ри, неделя, а после... после поехме пътя към дома, посещавайки все пак някои интересни места като, например, Карлови Вари (Чехия) и Сегед (Унгария), все красиви и пълни с история градове, което допълнително ни даде още куп спомени, за които ще си разказваме и споделяме още дълго време.
За финал ще кажа, че това истинско приключение, освен че ни възнагради с много емоции, надгради и знанията ни и впечатленията ни от подобни събития, което единствено ще е в наш плюс при провеждането/участието на бъдещи такива, а не напоследно място повиши и самочувствието ни, че не просто не сме по-назад от другите, а има и какво да им покажем и споделим. Направихме си и своите изводи върху какво да работим, какво да променим и какво да не допускаме при провеждането/участието в такива събития.
На срещата Хайко ни попита кога ще правим среща в България... Хм, а защо не, бих казал...
Благодаря за вниманието!
