Как да си направим хубаво / перфектно задвижване на локомотив от подръчни материали. Т.е. без използване на съвременните 3Д, лазерни и т.н. неща. Примерът е от поредното (и за сега последно) задвижване на старопиковската ми машинка, която въпреки грубият си вид подхожда идеално на поне 50-тина вагона от шкафа ми.
Все пак има нещо готово и купешко. На първо място това са колоосите. Колкото по-хубави - толкова по-хубаво. Всякакви компромиси накрая развалят общия резултат - движението става шумно, машината се мъндахерца, и макар и да не пада, не е това което може да стане. Най-лесното е да се купи стар строшен локомотив на Роко, Роко, защото от дълги години колелата са им доста добри, лесно се разглобяват и сглобяват, имат и доста зъбни колелца, евентуално добре работищ мотор и т.н. В моя случай това са колелца на Роко, които сглобих от такива, които бях заменял на нормалните ми купешки локомотиви за да ги карам без гуми - Е40, Е50 и т.н. с 14 мм диаметър. Освен това купешки е и червякът, може да му викаме и шнек, както и първото колелце след него. Но при намиране на стар локомотив, напр. от най-евтините Roco Playtime BR215/218, вътре има два такива комплекта. Или от стартов сет с Е10 и подобни.
Талига - рама на задвижването. Тъй като идеята е да е от подръчни материали, в примера използвам PVC 1мм. Купих някакъв профил от Бриколаж, 1 метър, за 10 години още не съм използвал и две педи от него.
В рамата правим два отвора с диаметъра на колосите, след това се довършват с прорези за да може колелата свободно да се слагат и махат. Може и да правим отвор 0.05 по-голям, но при работа колелцата бързо ще си направят място. За 2 мм колооси 2 мм отвор идва точно колкото трябва. Не се лъжете да нанизвате колооси, колкото и лесно да се вадят дисковете - след няколко действия и най-прецизната изработка става крива.
На снимката се виждат и междинните зъбни колала. Колкото по-големи - толкова по-добре. Защото ще са по-малко на брой - в случая 3, а не 5 или 7, и защото ще се въртят по-бавно. Няма отношение към скоростта, но така става по безшумно и плавно движение. Тези на снимката са от старо CD от компютър, съветвам да търсите TEAC 24, 32 или 40 скоростно, от там е и моторчето което се вижда на следващите снимки.
За да се осигури необходимото разстояние между двете платна на рамата се виждат месингови втулки. В Бриколаж се продават на с дължина един метър, в моделистките магазини са по-скъпи и са 20 см ...
За да не изпадат колелата трябва все пак нещо да ги държи. Не че няма друг начин, но на мен ми беше най-лесно с две допълнителни пластмасови детайла със същите прорези, но монтирани на обратно, да затварят колоосите:
Добре е всичко да се сглобява с винтчета, а не да се лепи. Така може да се преправя няколко пъти, и накрая да се измие / смаже и сглоби окончателно. Винтчета м2 с гайки се намират вече лесно.
Всички части от задвижването:
Така изглежда сглобената рама:
Открийте разликата с тази снимка:
Разликата е че веча са сложени и двете пластини с които колоосите се държат да не изпадат от рамата.
Остава малко въображение и парчета пластмаса за да се оформи и червячната двойка. Първо нагласяме точно червячното колело, закрепваме детайлите със съвсем малка капка лепило, ако не си точно на мястото - лесно се отлепва със скалпела и се наглася наново. Накрая слагаме и мотора с червяка. Между зъбните колелца трябва да има "малък, но достатъчен" луфт / разстояние, за да може всичко да се движи тихо и безшумно. Когато всичко е готово е изпробвано се почиства, издухва, и е добре да се капне малко масълце "за шевна машина" както на осите, така и на самите зъби. В момента такива хубави масла се продават за смазване на машинки за подстригване и т.н. и се намират лесно. Въпреки че имам и оригинална грес за пластмасовите колела на Роко, от доста време не я използвам.
За да довърша локомотива - тежести от рибарските магазини.
И както се вижда се получава Е69 ...Би трябвало да го познаете. С това задвижване има абсолютно безшумно и плавно движение.
Няколко други правила / съвета ...
За да сложите червяка на вала на двигателя - той трябва да влиза почти свободно, т.е. да не се набива на преса или с менгеме, чук и т.н. Ако е месингов, както в моя случай, се прокарва със съответното свредло, което е с размера на оста, в случая 1.5 мм. След като се намести на мястото си от вънщния край на оста е достатъчна една капка каноконлит. След това червякът може лесно да се извади или да му се намери правилното място - зъбното колело да му е точно в средата. А и така валът на двигателя няма да мърда напред и назад, което обикновено се получава при набиване или вадене на червяка. Ако е пластмасов трябва да се работи много бавно и внимателно, отново за да не се размести валът - да не се получи хлабина, с която след това машината ще върви добре в едната посока и не-толкова-добре в другата.
Накрая малко свободни съчинения за моторчетата: това на снимката е т.н. от Мабучи размер F 050. 12 х 15 х 27 мм. По-малки, напр. 030 или M, или N, не съветвам да използвате. Колкото и да е примамливо да скрием моторчето някъде долу в ниското. Резултатът обикновено разваля всички други усилия по изработката на модела.
Лично аз използвам този тип моторчета само в най-малките локомотиви - напр. E69, E89.2, T3. За нормален четириосен локомотив трябва да е поне тип F130 (15 х 20 х 25 мм) , или F260 (18 х 24 х 27 мм) - размерите са приблизителни. Това последното са моторите, които Пико слага в последните години на големите си локомотиви. При правилна настройка на декодера, или при нормално електронно аналогово захранване, тези триполюсни мотори имат достатъчно точно и плавно движение, въобще не е необходимо да се слага петполюсен мотор, или пък маховик (което беше "задължително" преди 20 години и което отличаваше тогавашните хубави мотори на Роко от другите). Такива триполюсни "необслужваеми", "високоефективни", "за 1 лев" и т.н. моторчета се използват в момента от Роко, Пико (в Експерт са пет полюсни), отдавна от Мерклин и т.н.
Също така е много важно и какви са намотките на моторчето. От снимката не се вижда, но на моторчето има и един надпис 09250. Това са 250 навивки с проводник 0.09 мм. Това моторче успешно работи до 9 волта, издържа без много зор и до 12 и има не много високи обороти, 7-8000 измерено на моите машини. Същото моторче може да видите и с надпис 10200, и 11190 и т.н., или пък въобще да няма надпис но Гугъл да намери конкретния модел. При по-дебела жица има по-малък брой навивки, съответно противо-едн-то му е по-малко, токът е по-голям, и в резултат - оборотите са повече и моторчето и "по-силно", т.е. има по-голям въртящ момент и тръгва по-лесно на ниска скорост. Този 11190 е почти два пъти по-бърз от 09250, въпреки че външно изглеждат еднакво.
Аналогично размерът F130 може да се види с 09450 (мотор от Пико от един дизел), който едва вдига 5000 оборота при 12 волта, или пък 10300 който е с 15000 оборота. Така че е добре да се сдобиете с десетина моторчета от нужния размер и да се избере такова с подходяща скорост.
Най-лесно се мери токът на празин ход - нужен е само един евтин мултицет. Описаните съвременни моторчета имат ток на празен ход 30 - 60 мА при 8 - 10 волта. 12 волта на празен ход не е нужно, в локомотива оборотите падат. Също така при превключване от един на друг мотор на слух лесно се познава кой е с по-високи обороти. При сглобено задвижване и движение на самотен локомотив токът трябва да е не-повече от два пъти по-голям, напр. 50 - 100 мА. Ако е повече - нещо не сме направили както трябва. При закачане на влак може да стане и три пъти. Ако е повече - значи моторчето е слабо за този локомотив и за този влак.
Разбира се не всички ще са съгласни с тези последните параграфи. Не задължавам никого, споделям опит от последните десетина години, от т.н. за мен ново време в моделизма, когато съм направил не малко саморъчни задвижвания за какво ли не.
