Тъжно ми е, гадно ми е за Стефчо, но не може някак просто ей така да напиша едно "Сбогом".
Няма го. А помните ли, когато го имаше?
Когато сме ходили в чужбина, знаеше всеки съквартирант в апартамента как си пиеше кафето. Ставаш и то те чака- точно по твой вкус. Чака те и Стефчо, минал през банята, изкъпал се, изчистил цялата баня, за да е конфортно на другите.
И подредено. Не бях виждал толкова подреден човек. Часовник, цигари, портфейл по конец.
И много тънък музикален слух. Енцикопедия от ноти, изпълнители, имена, творци, произведения.
И магданозлийки... помните ли? Да така ще го запомня! Това беше натуралния Стефко.
А вижте постовете му във форума. Подредени композиции, класифицирани.
Дойде среща- винаги готов да помага, без претенции, без мрънкане, без условия.
И мечтаехме- за срещи. Помните ли каква беше неговата мечта? Да има среща в Бургас - на морска гара. На новата гара, на круизния терминал. И беше говорил с общинари дори, но съдба, не се случи.
След това си говорихме за ФРЕМО, станахме членове.
И дойде лошата вест.
Последните месеци се чувахме по телефона. Не ни беше писано да се видим при процедурите му в София- или изместваха часовете, или трябваше да се връща в Бургас за документи.
Дойдоха и болките. Единственото, което можеше да се направи от разстояние е да ходя до Македония за болкоуспокояващи и да ги изпращам до Бургас.
Беше боец до последно. И вярваше до последно.
Две седмици преди да поеме към небесната железница, обеща да изпрати и сафрид. Не успя, но пък от тук нататък всяка порция сафрид, ще ми напомня за него, отново и отново.
Той ще ни чака в Бургас, не на гарата, а на неговото си място.
Надявам се, че добрите хора са на добро място, каквото заслужава Стефчо.
Стефко, реди релсите и ни чакай, когато дойдем при теб да започнем да караме.
