Мдааааа, като ще си говорим все пак и за качество (цените ще ги оставим настрани)
Митко е прав...ама то си е въпрос и на опит. Щото за стартов сет (инструменти) някак никой не би дал,
много пари за (уж) качествена машинка. За Манесмана от Дервишев (Щайнбергер/Конрад) лично аз "обходих"
поне четири комплекта, за да ги включа и проверя не само за точност и биене, но и за шум, щото някои от тях
имаха характерен шум показваш че няма да ги бъде дълго.
Така практически на края освен изнервената продавачка (сега сме приятели), все пак си подбрах доста добре работеща
вече шеста година машинка, която е променила съвсем малко от параметрите си. Същевременно във фирмата закупихме
също Манесман, както и оригинални от Дремел.
Резултата е почти същият - и двата вида машинки се разбиват (което си е почти задължително) за абсолютно едно и също време на интензивна производствена експлоатация. И така обаче при въстановителните ремонти манесман ги ремонтираха с налични (взаимозаменяеми универсално употребявани лагери, ключета, шнурове и т.н.) части буквално за няколко левчета,
докато за дремелите се наложи докупуваме резервни части на доста неприятни цени от фирмата прожизводител, поради несъвместимост с масовите продукти. Отделно времето и начина за/на доставка...
Това впрочем е другата гадост на известните маркови фирми - трябва да купуваш резервни части само от тях,
и съответно и тук цените са за "бранд и реклама" и заплати на генерални директори и т.н.
Колкото до възможността за бавни обороти, тъй като високите обороти са именно при полупрофесионалните и хоби машинки,
то аз си купих от Дервишев и малко 12 волтово дремелче барабар с байонетната му стойка на цена общо около 15-тина лева.
Може да се ползва със стойката, като настолна бормашина, което е много важно условие за качествено и точно пробиване,
като щади както детайла който се пробива, така и крехкостта на режещия инструмент - тънките свредла които ние ползваме.
Но може де си ползва и в "полева" работа - тоест чрез държане в ръка. Желателно е също така тази ръка да бъде облегната за
стабилна опора та белким успеем да опазим поне свредлата, когато работи по този начин на модули и макети.
Впрочем опцията на големи машинки с удължително жило, е не само за отдалечаване на вибриращата и ръмжаща машина по-встрани от работното поле, но и за още по-удобен захват в ръката при прецизни операции.
Тук обаче има значение и опитността и стажа на майстора!
Да се върна на минидрила за ниско напрежение. (големите "дремели"- машини са на 220 волта и над 100 вата мощности)
Освен че му смених адаптерчето с по-високоволтово (за наторващи пробивания), си регулирам или с регулиране на напрежението
оборотите или ако са достатъчно бавни - по стар и изпитан способ - с пръстите на ръката.
То е достатъчно слабичко (дори го спирам с пръсти) за да намали оборотите. Разбира се този режим не е за препоръчване,
тъй като двигателчето остава под напрежение, но като не се върти, може много лесно да изгори,
както едно време се скапваха и машинките на Пико.
Когато работя с свредла под 0,5 мм използвам ръчни "бормашинки" които са от щифтовете на щепсел тип "шуко"
и така мога да въртя тънките свредла бавно, точно и ...не ги губя по килима дори
.
За рязане с тънки карбонови или метални дискове при срезове под 1 мм, трябва да има и допълнителни приспособления.
Например мини маса с плоскост и линеал, подобно на дърводелските машини. Тогава въпросние детайл се притиска към масата,
и при придвижването му плътно по линеала, тойъ не вибрира което дово възможност отрезния диск да си свърши къде по-точно работата.
Впрочем Павка, когато нямаш "триони"-чета като този от Лидл, такава работна мини маса към дискови инструменти,
върши абсолютно (почти) същата работа като тях. Принципа е същия като описания тук.
Впрочем който има "зеге" може да си направи цял куп машинки - стига да има някаква "маса".
На тази тук само един линеал и трябва (кант по който да се плъзга листовия материал) и ако зегето е с контрол по обороти, може и да не е много шумно докато режем дори дърво (не само "симоната").
