Общ форум | Chit-chat > Общи приказки извън хобито | Chit-chat away from the hobby
Доволни ли сте от постигнатото в живота?
XRISTO:
О-о-о-о,ако е така-то аз съм пълен неудачник! ;D ;D ;D
Или са ми лакоми очите...
Der Hetzer:
Ако ще пренасяме темата в хобито - да, може да се каже че в настоящия момент мога да бъда доволен, друг е въпроса че (отново го казвам) нашето хоби е свързано с алчността, винаги искаш още и още. Поради тази причина казвам че за момента съм доволен, дори и малкото, което имам ме прави щастлив и ми носи радост и удовлетворение, от друга страна не изпитвам никаква завист (дори и благородна) за това, което имат другите, просто като видя нещо или ми харесва или не, разбира се има и неща, които ми харесват като изработка и им се възхищавам, но не държа да ги притежавам, а за тези неща, които видя че някой го има и ми харесат - си знам че и на тях ще им дойде времето, все пак в момента не съм толкова богат и дори и често да си пазарувам влакове, правя го приоритетно и избирателно (тоест преценявам си кое е належащо и го искам много и кое може да изчака). За мое съжаление все още не съм станал мултимилиардер и не мога за няколко дни да си купя всичко, което искам, но пък така тръпката и насладата при всеки нов вагон или локомотив е по-голяма, както и удовлетворението. От друга страна отдавна отминаха времената, когато всички искаха и си поставяха за цел да имат целия тогавашен каталог на Пико (някои от нещата в него дори и в солидни количества), а ако от някъде по неведоми пътища се сдобиеш с някое и друго вагонче (или да не казвам голямата дума локомотив) на Роко, Флайшман, Лилипут и другите "по-вносни" марки - направо придобиваше статута на Полубог в очите на останалите. Така че сега има всичко, въпроса е кой какво ще си избере, важното здраве и пари да имаме ;)
Maktub:
Колкото повче, толкова повече, както е казал Мечо Пух :)
Шегата настрана, към настощия момент мога да кажа, че съм доволен от постигнатото в живота. Не е кой-знае какво, на много хора постигнатото от мен би изглеждало безсмислено и глупаво, но това не ме интересува ни най-малко. Аз си знам защо съм го искал, за какво ми е било, какво съм вложил и какво съм получил. Разбира се, имам още много мечти, които искам да успея да осъществя и работя по въпроса. По-важното е, струва ми се, че не трябва да се вземаме насериозно, както правим често пъти, а да си дадем сметка, че животът е като казино - влизаш, получаваш определена сума жетони, някой те запознава с казиното, с различните игри, които се предлагат, правилата и т.н., след това те пуска да се оправяш. Дали ще се веселиш, или ще гледаш с разпенени уста и оцъклени очи топчето на рулетката - няма никакво значение: когато работното време свърши, нощта изтече и навън се зазори, ще трябва да напуснем казиното, като ще бъдем длъжни да върнем всички жетони - както онези, които сме получили, така и тези, които евентуално сме спечелили. Единственото, което ще ни остане, когато излезем обратно навън, е хубавият спомен от добре прекараната нощ или от оскубаните от яд по неусепехите коси. Казват, че не е важно толкова постигането на целта, колкото път към нея. И е така, защото предпочитам да виждам щастието не в морния досаден неделен следобед, от който след време ти додява, колкото в - както се изказа един познат - в блясъка на щитовете, в плющенето на хоругвите, в звука на фанфарите, в тътена на барабатните, в грохота на броните...
Що се отнася до хобито - също съм доволен. Успях да събера основнин неща, вече мисля за макет, нещата вървят малко по малко, какво повече? Наиситна винаги може още и винаги ще има още не едно и две неща, които бихме искали да имаме. Това му е хубавото, иначе ако едно хоби предполага краен момент, що за хоби би било?
Хе, сега някой може да каже - я го пък тоя щастливец ;D Е, естествено, че има много неща, които ми липсват, котио бих искал да имам, които бих искал да променя, но важното е, че не съм се предал и че продължавам да живея с желание и вдъхновение. Някъде попаднах на мита, че в Древния Египет, когато душата на човека стигнела небесните селения, й били задавани два въпроса и от отговора на тези два въпроса зависело дали ще бъде допусната отвъд Вратите:
- Ти беше ли щастлив в живота си?
и
- Направи ли другите щастливи с живота си?
XRISTO:
--- Цитат --- За мое съжаление все още не съм станал мултимилиардер и не мога за няколко дни да си купя всичко, което искам, но пък така тръпката и насладата при всеки нов вагон или локомотив е по-голяма, както и удовлетворението.
--- Край на цитат ---
br118 , тези твои думи са много верни - смятам , че ако един ден човек има пари за всичките си мечти,които почти са винаги пряко или косвено свързани с парите,то въпросният индивид би деградирал,ще рухне - просто всичките ти желания стават изпълними,тоест губиш тръпката.За една-две седмици ще се сдобиеш със всичко в НО , примерно и после?Ще ти омръзне много бързо.Мерси,предпочитам да се числя към средната класа -там всичко е достижимо,но с времето си. ;)
И Тони е прав,че човек трябва да има за какво да мечтае - иначе както споменах горе - деградира.
gts.best:
На въпроса-- директен кратък и лаконичен отговор----->ДА!!!
Голяма част от мечтите си ги реализирах, новите предстой да реализирам,
бъдещите ще реализирам когато му дойде времето.
Оптимизма никога не ме е напускал, дори и през онези трудни (деведесетте) години (с купони, режим на тока и водата, с две малки деца и мизерна инженерна заплата)........................
Поздрави и бъдете оптимисти, нещата са такива каквито сами си ги направим или такива към каквито се стремим.
Наздраве !!! на Всички с една халба студена бира. (може и повече от една)
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия