Трябва да сме много внимателни, здраво стъпили на земята, практични и трезвомислещи иначе обричаме още в зародиш нашия бъдещ клуб. Защо? Ами защото например изначално членски внос с висока стойност ще отдръпне много хора от членуване. Защото един клуб изисква и доста отделено време, а кой ще се занимава с административните проблеми не е ясно. Съдейки по сегашното поведение на повечето хобисти, всеки се занимава с хобито си само когато има време, а ако има семейство и полулегално, защото жената не знае или нещо подобно. Но след учредяването на клуб нещата вече са на друга плоскост, защото възниква отговорност спрямо членовете за определено поведение, например грижа за помещението, за хипотетичните модули, за чисто финансовите въпроси като планиране на приходите, събирането им, разходването, съхранението, също организацията на мероприятия, посещението им, да не забравяме често подценяваните юридически въпроси и т.н., а всичко това изисква много, ама много време. Трябва здрава дисциплина и подчиняване на личните интереси на общите, клубните. Всички готови ли сме на това? Друг аргумент върху който трябва да се замислим: сега се запалихме по Фремо модулите, определихме някаква неструктурирана стратегия за развитие и какво стана - много мераци, а само четири модула. Няма лошо! Нещата се развиват, наистина бавно, но се развиват. Но да се върна на основния въпрос: Какво ще стане ако сега учредим клуб? Ще се промени ли мисленето? Поведението? Как ще накараме който и да било да се съобразява с клубните цели? Съгласен съм, че всичко ще е на доброволни начала, но пак ще повторя, че клубното начало вече ангажира. И ние трябва сериозно да заявим и най-важното изпълним възникналите ангажименти. Голият ентусиазъм не е достатъчен. "На чужд гръб и сто тояги са малко" е казал народът. Затова трябва внимателно, най-вече отчитайки народопсихологията да проучим, обмислим, подготвим и реализираме тази прекрасна иначе идея. И ако сме мъдри, тя ще стане добра, действаща и дълготрайна.
