Основен мотив на жп макета /тема/

[erik]

Основен мотив на жп. макета
/тема/


Всеки моделист, който иска да построи истински жп макет, трябва да подчини планирането, строежа и експлоатацията му на един основен мотив. Той трябва да съдържа в себе си времето, в което става действието /експлоатацията/, мястото, което се пресъздава, както и тематиката на макета. Тези три съставки са свързани помежду си и само ако се спазват може да се направи истински модел, а не макет за игра, който не отговаря на действителността.

Епоха и период на макета

Всичко в макетите трябва да отговаря на точно определена епоха. Колко смешно би изглеждал съвременен макет на гара Перник, ако наред с модерните дизелови локомотиви, по улиците видим хора, облечени с аби и потури от началото на века, а на площада – пленени рицари на Балдуин.
     Железопътните епохи са нормирани от МОРОП, като е отчетен индивидуалният облик на всяка страна. За България са валидни следните четири епохи:

Жп епоха I – 1866-1925 г.; Жп епоха II – 1926-1944 г.;
Жп епоха III – 1945-1970/71 г.; Жп епоха IV от 1970/71 г.

Всяка епоха се състои от отделни периоди, от които трябва да се ръководим. Те обхващат само няколко години, но именно изборът и спазването на даден период е основното условие при постройката и експлоатацията на жп макета.
     Както се вижда от диаграмата на фиг.          , жп епоха I се състои от пет периода.
     През първия период 1866-1878 г. се поставя началото на жп делото в България, като през 1866 г. се открива жп линията Русе-Варна.
     Периодът 1879-1888 г. Се характеризира с борбата на новоосвободената държава за собствени държавни железници.
През 1885 г. Е приет историческият закон за железните пътища – прогресивен акт, с който се утвърждава държавното начало при експлоатацията на жп линии.
     През третия период 1889-1908 г. Се слага началото на БДЖ, пускат се в експлоатация първите парни мотриси.
     През периода 1909-1914 г. България най-после става собственик на всички линии на своята територия, а в годините 1915-1920/25 започват да се строят и две нови междуре-
лсия – 600 mm и 760 mm, в началото само за военни нужди.
     I епоха е много интересна в техническо отношение, но моделистите трябва да направят много неща сами.
     Заслужават внимание следните локомотивни серии /обозначени според изискванията след 1936 г. /: 08.00 – първата бързоходна; пътническите 17.00 и 19.00; товарните 26.00, 27.00 и 28.00. С пускането в експлоатация на серия 45.00 БДЖ се нареди сред най-смелите и напредничеви администрации в света.
     Жп епоха II /1926-1944 г./ обхваща три периода.
     Първият период 1926-1929 г. Е преходен. През тези години БДЖ не внася нито един локомотив. Разработват се нови технически изисквания за подвижния състав – унифициране и взаимно заменяемост на детайли и възли. Кошовете на пътническите вагони се изработват от метал и заваръчна техника измества нитоването.
     Вторият период 1930-1939 г. е връх в развитието на парната тяга – въвеждат се в експлоатация новата генерация парни локомотиви, от 1935 г. се използват и мотриси, а през 1936 г. се приема ново означение на подвижния състав.
     През периода 1940-1944 г. в развитието на жп транспорта има застой.
     Тази епоха може да се възпроизведе по-лесно от първата,тъй като в момента за нея има повече модели на вагони. Гордост за нас от това време са сериите 01.00, 03.00, 05.00, 10.00, 12.00 и 46.00 – гальовно наричана ,,Баба Меца”.
     През периода 1945-1948 г. на жп епоха III – 1945-1969 г., БДЖ преминава в ръцете на народа и е построен първият парен локомотив.
     През периода 1949-1962 г. България започва да произвежда масово собствени вагони и се полага началото на тежкотоварното движение. Открита е и подбалканската линия.
     През 1963-1969/70 г. се въвежда дизеловата и електрическата тяга, а през 1969 г. е закрита последната дековилка у  нас.
     III епоха може да се възпроизведе на макет отлично. По това време се срещат почти всички фабрично произвеждани модели: парни, дизелови и електрически локомотиви, двуосни, триосни и четириосни вагони, нова и стара конструкция.
     Жп епоха IV – от 1970/71 г.е период, който се характеризира с качествени изменения – вагонният парк е основно модернизиран, от 1972 г. се въведоха голямо-тонажните контейнери, а през 1978 г. бе открита най-голямата в света фериботна линия Варна-Иличовск.

Време

При възпроизвеждането на годишните времена трябва да се има предвид, че зимните пейзажи, особено в планините, са много красиви, но доста трудно се осъществяват моделно, есента е трудноосъществима цветово. Най-достъпни са лятото и ранната пролет.
Дните от седмицата са важни при характеризиране на събитията върху макета. В празнични, съботни и неделни дни картината е по-различна от тези през работните дни. Тези разлики могат да се изобразят на макета чрез променящо се оборудване.
Часовото ограничаване също е от значение. Нощната експлоатация е за по-напреднали моделисти.

Място на действие

На жп макетите не трябва да съществуват несъвместими по отношение на мястото на изобразяване, например жп линия в равнината да минава през високопланински мост, близо до пристанище да има речни прагове и др. Това трябва да се избегне още при планирането. При моделиране на мястото може да се изобрази точно определена линия от действителността с местността около нея – 100% моделност; да се вземат предвид типични черти на даден ландшафт и местност, както и начинът на преминаване и постройка на жп линията; или мястото и коловозното развитие са построени по
фантазия.
За първия начин, макар и 100% моделен, трябва да разполагаме с обширни пространства. Това е възможно само за клубни условия. При втория начин можем да се съобразим с мястото, с което разполагаме за постройка на макета, и мястото на действие върху него. Това е най-правилният начин за моделиране у дома. Третият начин няма нищо общо с понятието ,,модел”.

Борис Д. Чакъров - сп. "Млад конструктор"  кн.7 / 1988

[erik]

Тематика /тема/ на макета

Първостепенната железница е твърде примамлива идея, но изисква много място. Добрите моделисти обаче знаят как да си помогнат в такъв случай. Те се спират само на една голяма гара с много коловози и постройки, като изобразяват типичната атмосфера на голям град или жп възел. Извънградското трасе е само загатнато – просто няма място за него. Влаковете изчезват в тунел или зад къщите на голяма “подземна” гара, която има много коловози и дава възможност за често сменяне на съставите. Такава гара е идеално място за тези,които искат да съставят влакови композиции и да маневрират.
     Друго решение е дълъг свободен път и малка гара. Тук минават бързите и експресните влакове, но не спират на гарата, където пътническите и товарните влакове чакат и правят маневри, т. е. Имаме почти всичко на едно място, без макетът да е претоварен.
     В случай че железният път е второстепенен, действието върху макета също е разнообразно, за монотонност и безраличие въобще не може да става дума. Само изискванията за място са по-малки. Разбира се, бързи и експресни влакове тук не минават. Към второстепенните железни пътища се числят и теснолинейките, индивидуалните железници – пристанищни, заводски и руднични.
     Най-често срещаната тема на макета е комбинация от първите две.
     Накратко:
     Основният мотив на макета е единство от време, място и тема, като при спазването им винаги трябва да се придържаме към действителността. Малкият макет не отстъпва по красота и технически възможности на големия, ако е спазен основният мотив.
     На фиг. 1 е изобразен кръг за избор на основен мотив.

Борис Д. Чакъров - сп. "Млад конструктор"  кн.7 / 1988

http://tranz.it/load.php?id=u9Uw0ltu61z9hqE835514

[krasimirt]

впечатлен съм,браво и благодаря!

[ilian]

Наистина благодаря,много ми помогнахте.

[CaLLlo]

Много ценна и добре поднесена информация, това трябва да прочете всеки !!!

Признавам, че и аз не съм се замислял за голямата част от нещата, а и съм установил,
че всеки си има свое, различно виждане по въпроса, толкова различно,
че дори не се говори за него! Всички сме виждали много безсмислени макети,
безсмислени и като коловозно развитие, и като география и релеф, и като архитектура и т.н.
Но трябва да отбележим все пак, че голямата причина за това обикновено е само една:
липсата на пространство!

Поздравления за темата !!!

[Maktub]

А какво ви е мнението за хипотетичен макет, с две различни годишни времена, отделени едно от друго от някаква логическа или релефна "граница" – например планински хребет, от едната страна на който е ранна есен, от другата – тучно лято? Странно звучи, но все ми се струва, че може да се изгради без да дразни окото...

[TheJackal]

Лично аз не робувам на тези правила. По някога и в най-обърканият на пръв поглед макет се крие доста истина. Ако долу е лято, по сколоновете е пролет, а по високите върхове има сняг, не се ли преплитат три годишни времена? Според мен нужно е да има някакви правила, които да са отправната точка на един макет, но в крайна сметка всеки го реди, майстори и прави както на него му е кеф!!! Дерзайте!!!  

[ilian]

Според мен е възможно,но за макети с много голяма площ. В противен случай събирането на няколко сезона на малко пространство наистина ще е дразнещо за окото,а и няма да може да се забележи труда,който си положил ( стиловете ще се бият,казано на малко по-творчески език). Ако имаш дотатъчно място би станало страхотно.

[vasko58]

Ето едно макетче с контраст в МТО условията в зависимост от надморската височина

[Maktub]

Бррррррррр.... студ бре! 

[NoHaB]

Ето едно макетче с контраст в МТО условията в зависимост от надморската височина

Мисля че е твърде малък за такъв остър контраст ,но въпреки това е хубаво на по-острите върхове да има снежец...

[Maktub]

Със скрежта по дърветата в "ниското" горе-долу бива като контраст, но единствено широколистните дървета не би трябвало да с атолкова разлистени, а да са само от клони без корона.

[Vlado]

Изненадващо е паднал сняг след като са се разлистили дърветата...

[NoHaB]

Изненадващо е паднал сняг след като са се разлистили дърветата...

Даже нереалистично малко ама не  е зле 
П.П. Харесвам зимни макети...

[Der Hetzer]

А някой случайно да притежава тази книжка:



 ??? ??? ???