Ах на батко, аз като ви разправях да си вземете книгите от предната страница, не ме слушахте
И не струват кой знае колко - колкото един четириосен вагон. Марио да ви опрости някой и друг членски внос в клуба и/или встъпителната вноска и сте готови. Моделите не са 80, ами няма да преувелича, ако кажа, че става въпрос за поне 800. В историята няма друг производител с толкова много модификации. И над 300 хил броя от една-единствена, с всичките произтичащи от това отрицателни последици. Плюс огромен за "социалистическо" производство брой продажби в страни отвъд желязната завеса, включително САЩ, Финландия, Норвегия, Швеция, че и Германия, Австрия, Великобритания..За Гърция,Турция, Иран, Ирак, Йордания, Сирия, Ангола, Мозамбик, Либия пък въобще не говоря. Малко са държавите, където Икарус не е стъпвал. В Малайзия и Сингапур пък има дизелови мотриси с кошове, произведени в същите заводи. И сега се произвеждат, в това число и в САЩ, но под друго име, защото марката е собственост на вече несъществуващата унгарска външнотърговска фирма Могюрт и "наследниците" не могат да се разберат кой да вземе правата. Глeдах клипчето - не са всички.
Двойносъчлененият не е бил за Куба - през 1988-а е произведен само един екземпляр, който не е одобрен при изпитанията с пътници. В последствие е пребоядисан, двигателят му е сменен и в крайна сметка продаден на Техеранския градски транспорт, където работеше допреди две години.
В Куба, всъщност не е Гирон а е Хирон - фабрика в Хавана, която до разпада на СИВ сглобява Икаруси по лиценз. Там също е направен експеримент с двойносъчленен автобус, но също не е прокопсал. Няма да приказвам за огромния брой каросерии върху шаси от ПАЗ-че.