Избори 2011

[XRISTO]

А какво ще кажеш за една "диета", да речем на "швейцарски трохи" ? 

[pach]

31 октомври 2011, понеделник

ЗАЩО ИСЛАНДИЯ ВЕЧЕ НЕ Е В НОВИНИТЕ.

 Това не е моя статия, но хората трябва да знаят как стоят нещата и какви други възможности има пред страната ни, а не само това което непрекъснато се говори и как да се отървем от зависимостта и изкуствено създадената финансова криза.


Италианска радиопрограма относно течащата в момента революция в Исландия е шокиращ пример за това колко малко нашите медии ни казват за останалия свят. Може би американците помнят, че в началото на финансовата криза от 2008 Исландия банкрутира. Причините бяха споменати бегло, но след това този малко познат член на ЕС остана на заден план.

Докато една след друга европейските страни се провалят или рискуват провал, заплашвайки еврото, с въздействие върху целия свят, последното нещо, което биха искали властите, е Исландия да стане пример за това. Ето няколко причини:

Пет години неолиберален режим направи Исландия (320 хиляди души население, без армия) една от най-богатите страни в света. През 2003 всички банки в страната бяха приватизирани, и в усилията си да привлекат чуждестранни инвеститори предложиха онлайн банкиране, чиято минимална цена им позволи да предложат относително висока възвръщаемост. Сметките, наречени АйсСейв, привлякоха много английски и холандски малки инвеститори. Но с увеличаването на инвестициите се увеличи и външният дълг на банките.

През 2003 дългът на Исландия беше равен на 200 пъти стойността на техния БВП, но през 2007 беше 900%. Световната финансова криза от 2008 нанесе финалния удар. Трите главни исландски банки – Ландбанки, Кауптинг и Глитнир, се срутиха и бяха национализирани, докато кроната изгуби 85% от стойността си спрямо еврото. В края на годината Исландия обяви банкрут.

Обратно на очакваното, кризата доведе до това исландците да възстановят суверенните си права чрез директна демокрация на участието, която в последствие доведе до нова конституция. Но това се случи след много усилия.

Геир Хаарде, министър-председателя на коалиционното правителство на социалдемократите, издейства заем от 2,1 милиарда долара, към който скандинавските страни прибавиха още 2,5 милиарда. Но Исландия беше принудена да приеме драстични мерки. МВФ и ЕС искаха да поемат дълга и, твърдейки, че това е единствения начин страната да се разплати с Холандия и Великобритания, които бяха обещали да обезщетят гражданите си.

Протестите и демонстрациите продължиха докато правителството не подаде оставка. Изборите се проведоха през април 2009, довеждайки до лява коалиция, която отрече неолибералната икономическа система, но веднага се съгласи с изискванията и Исландия да изплати 3,5 милиарда евро. Това изисква всеки Исландски гражданин да плаща 100 евро на месец (или около 130 долара) за 15 години, с лихви 5,5%, за да изплати дълг на частни компании, причинен от други частни компании. Това беше камъчето, което преобърна колата.

Случилото се след това беше необикновено. Идеята гражданите да плащат за грешките на финансовите монополисти, цяла нация да бъде обременена да плаща частни дългове, беше разбита, променяйки връзката между гражданите и техните политически водачи и в последствие обръщайки водачите на Исландия на страната на избирателите им. Държавният глава Олафур Рагнар Гримсон отказа да ратифицира закона, който би направил гражданите на Исландия отговорни за дълговете на банкерите си, и прие призивите за референдум.

Разбира се, международното общество увеличи натиска върху Исландия. Великобритания и Холандия заплашиха с ужасни репресии, които биха изолирали страната. Когато исландците отидоха да гласуват, чуждестранните банки заплашиха да спрат всяка помощ от МВФ. Британското правителство заплаши да замрази исландските спестявания и банкови сметки. По думите на Гримсон „Казаха ни, че ако откажем условията на международното общество, ще се превърнем в Куба на Севера. Но ако бяхме приели, щяхме да се превърнем в Хаити на Севера.” (Писала съм много пъти, че когато кубинците виждат ужасното състояние на съседите си от Хаити, считат себе си за късметлии.)

На референдума от март 2010, 93% гласуваха срещу изплащане на дълга. МВФ веднага замрази заема си. Но революцията (макар и да не беше излъчена в Щатите) продължи своя ход. С подкрепата на едно гневно гражданско общество, правителството разследва отговорните за финансовата криза. Интерпол издаде интернационална заповед за арестуването на бившия президент на Кауптинг, Сигурдур Еинарсон, докато останалите виновни банкери избягаха от страната.

Но исландците не спряха там: те решиха да издадат нова конституция, която да освободи страната от пресилената власт на интернационалните финанси и виртуалните пари. (Тогавашната конституция е била написана през 1918, когато Исландия извоюва независимост от Дания, като единствената разлика с датската конституция бе в думата „президент” вместо „крал”.)

За да напишат новата конституция, исландците избраха 25 от 522 партийно независими, но препоръчани от поне 30 души граждани. Този документ не беше дело на шепа политици, а беше написан в интернет. Срещите на авторите бяха излъчени онлайн и гражданите можеха да изпращат предложения и коментари, ставайки свидетели на раждането на документа. Въпросната конституция ще бъде предложена за одобрение на следващите избори.

Някои читатели може би помнят, че земеделският колапс на Исландия от 9 век е описан в едноименната книга на Джаред Даймънд. Днес тази страна се възстановява от финансовата си криза по начин, точно обратен на смятаните за неизбежни мерки, както вчера новия глава на МВФ, Кристине Лагарде подвърди. На гръцкия народ беше казано, че приватизацията на обществения им сектор е единственото решение. Тези на Италия, Испания и Португалия са заплашени от същото нещо.

Те трябва да забележат Исландия. Отказвайки да се подчинява на чужди интереси, тази малка страна заяви силно и ясно, че хората са независими.

Затова Исландия вече не е в новините.


Автор: Дийна Страйкър
Превод: Мая Лилова

Източник: nikolaijambol.blogspot.com/2011/10/blog-post_31.html#links

[Best Ripper]

Нали се сещаш колко неактуално е това за България... Просто защото тук няма кой да удари по масата и да тегли една яка майна на американо-чифутската "демокрация"...

[jopeto]

31 октомври 2011, понеделник

ЗАЩО ИСЛАНДИЯ ВЕЧЕ НЕ Е В НОВИНИТЕ.

 Това не е моя статия, но хората трябва да знаят как стоят нещата и какви други възможности има пред страната ни, а не само това което непрекъснато се говори и как да се отървем от зависимостта и изкуствено създадената финансова криза.


Италианска радиопрограма относно течащата в момента революция в Исландия е шокиращ пример за това колко малко нашите медии ни казват за останалия свят. Може би американците помнят, че в началото на финансовата криза от 2008 Исландия банкрутира. Причините бяха споменати бегло, но след това този малко познат член на ЕС остана на заден план.

Докато една след друга европейските страни се провалят или рискуват провал, заплашвайки еврото, с въздействие върху целия свят, последното нещо, което биха искали властите, е Исландия да стане пример за това. Ето няколко причини:

Пет години неолиберален режим направи Исландия (320 хиляди души население, без армия) една от най-богатите страни в света. През 2003 всички банки в страната бяха приватизирани, и в усилията си да привлекат чуждестранни инвеститори предложиха онлайн банкиране, чиято минимална цена им позволи да предложат относително висока възвръщаемост. Сметките, наречени АйсСейв, привлякоха много английски и холандски малки инвеститори. Но с увеличаването на инвестициите се увеличи и външният дълг на банките.

През 2003 дългът на Исландия беше равен на 200 пъти стойността на техния БВП, но през 2007 беше 900%. Световната финансова криза от 2008 нанесе финалния удар. Трите главни исландски банки – Ландбанки, Кауптинг и Глитнир, се срутиха и бяха национализирани, докато кроната изгуби 85% от стойността си спрямо еврото. В края на годината Исландия обяви банкрут.

Обратно на очакваното, кризата доведе до това исландците да възстановят суверенните си права чрез директна демокрация на участието, която в последствие доведе до нова конституция. Но това се случи след много усилия.

Геир Хаарде, министър-председателя на коалиционното правителство на социалдемократите, издейства заем от 2,1 милиарда долара, към който скандинавските страни прибавиха още 2,5 милиарда. Но Исландия беше принудена да приеме драстични мерки. МВФ и ЕС искаха да поемат дълга и, твърдейки, че това е единствения начин страната да се разплати с Холандия и Великобритания, които бяха обещали да обезщетят гражданите си.

Протестите и демонстрациите продължиха докато правителството не подаде оставка. Изборите се проведоха през април 2009, довеждайки до лява коалиция, която отрече неолибералната икономическа система, но веднага се съгласи с изискванията и Исландия да изплати 3,5 милиарда евро. Това изисква всеки Исландски гражданин да плаща 100 евро на месец (или около 130 долара) за 15 години, с лихви 5,5%, за да изплати дълг на частни компании, причинен от други частни компании. Това беше камъчето, което преобърна колата.

Случилото се след това беше необикновено. Идеята гражданите да плащат за грешките на финансовите монополисти, цяла нация да бъде обременена да плаща частни дългове, беше разбита, променяйки връзката между гражданите и техните политически водачи и в последствие обръщайки водачите на Исландия на страната на избирателите им. Държавният глава Олафур Рагнар Гримсон отказа да ратифицира закона, който би направил гражданите на Исландия отговорни за дълговете на банкерите си, и прие призивите за референдум.

Разбира се, международното общество увеличи натиска върху Исландия. Великобритания и Холандия заплашиха с ужасни репресии, които биха изолирали страната. Когато исландците отидоха да гласуват, чуждестранните банки заплашиха да спрат всяка помощ от МВФ. Британското правителство заплаши да замрази исландските спестявания и банкови сметки. По думите на Гримсон „Казаха ни, че ако откажем условията на международното общество, ще се превърнем в Куба на Севера. Но ако бяхме приели, щяхме да се превърнем в Хаити на Севера.” (Писала съм много пъти, че когато кубинците виждат ужасното състояние на съседите си от Хаити, считат себе си за късметлии.)

На референдума от март 2010, 93% гласуваха срещу изплащане на дълга. МВФ веднага замрази заема си. Но революцията (макар и да не беше излъчена в Щатите) продължи своя ход. С подкрепата на едно гневно гражданско общество, правителството разследва отговорните за финансовата криза. Интерпол издаде интернационална заповед за арестуването на бившия президент на Кауптинг, Сигурдур Еинарсон, докато останалите виновни банкери избягаха от страната.

Но исландците не спряха там: те решиха да издадат нова конституция, която да освободи страната от пресилената власт на интернационалните финанси и виртуалните пари. (Тогавашната конституция е била написана през 1918, когато Исландия извоюва независимост от Дания, като единствената разлика с датската конституция бе в думата „президент” вместо „крал”.)

За да напишат новата конституция, исландците избраха 25 от 522 партийно независими, но препоръчани от поне 30 души граждани. Този документ не беше дело на шепа политици, а беше написан в интернет. Срещите на авторите бяха излъчени онлайн и гражданите можеха да изпращат предложения и коментари, ставайки свидетели на раждането на документа. Въпросната конституция ще бъде предложена за одобрение на следващите избори.

Някои читатели може би помнят, че земеделският колапс на Исландия от 9 век е описан в едноименната книга на Джаред Даймънд. Днес тази страна се възстановява от финансовата си криза по начин, точно обратен на смятаните за неизбежни мерки, както вчера новия глава на МВФ, Кристине Лагарде подвърди. На гръцкия народ беше казано, че приватизацията на обществения им сектор е единственото решение. Тези на Италия, Испания и Португалия са заплашени от същото нещо.

Те трябва да забележат Исландия. Отказвайки да се подчинява на чужди интереси, тази малка страна заяви силно и ясно, че хората са независими.

Затова Исландия вече не е в новините.


Автор: Дийна Страйкър
Превод: Мая Лилова

Източник: nikolaijambol.blogspot.com/2011/10/blog-post_31.html#links

По на кратко казано, в Исландия хората са против държавата да изплаща дълговете на търговски банки! На тоя свят, трябва да се знае, кой пие и кой плаща! Също, трябва да се  знае с какво се плаща! Това дето го коменирате са малки спукани балончета. След някоя друга година, щесе спука най-големия!    

[j.k.kolev]

Кратко уточнение от цитата на Пач: Исландия все още не е член ЕС, а от юли 2009  кандидатчлен.

[XRISTO]

Кратко уточнение от цитата на Пач: Исландия все още не е член ЕС, а от юли 2009  кандидатчлен.

Е,и?

[Best Ripper]

Просто те прекарват по друга линия...  Принципът е все еднакъв: "Болен умиращ носи..."  Един гепи за себе си, после ограбените му връщат повторно парите...

[j.k.kolev]

31 октомври 2011, понеделник

ЗАЩО ИСЛАНДИЯ ВЕЧЕ НЕ Е В НОВИНИТЕ.

  Причините бяха споменати бегло, но след това този малко познат член на ЕС остана на заден план.



Източник: nikolaijambol.blogspot.com/2011/10/blog-post_31.html#links

Кратко уточнение от цитата на Пач: Исландия все още не е член ЕС, а от юли 2009  кандидатчлен.

Е,и?

Само обърнах внимание, че има фактологическа грешка в текста, просто е писано по инерция. Нищо повече.

[pach]

Спирит е прав!
Както винаги има фактологически глупости.
Но тук по специално и важно е изводите които всеки ще направи за себе си, в светлината на тези събития!
Който се интересува, да види (и чуе) "малкият коментар" по ТV европа на Георги Даскалов от днес,
на тема "Какво е финансова стабилност?"
Препоръчвам - поучителен е!
 

[Loco-motion]

Да, но сравнението между Гърция и Исландия е смесване на круши с ябълки. В исландския случай Великобритания искаше Исландия да поеме задължения на частни банки, докато гърците отказват да плащат собствените си дългове. ₪ И още нещо в тази статия, което ме кара да приема скептично доколко авторката е провела задълбочено проучване. Исландия не е република от 1918г., а от 1944г. През  1918г. е формирано Обединено кралство Дания и Исландия, но Копенхаген както и преди продължава да третира Исландия като колония, полагайки единствено номинални грижи. После избухва ВСВ, Дания е окупирана от Третия райх, а Исландия превантивно от САЩ и Великобритания. Затова през 1944г. исландците решават - от Дания помощ никаква,тя за себе си не може да се погрижи, каква ни е ползата от нея? И заменят монархията с република.

[pach]

Казах, че има достатъчно фактологически грешки, които имат за цел
чрез дърветата, да скрият гората!
Отново виждате само дърветата, а аз говоря за гората!
Тоест не за фактологическите грешки,
а за изводите които сами се генерират от горните примери,
в светлината на събитията по света!

[jopeto]

Прилика между Гърция и Исландия не може да има. Това, което се случва в Гърция си е просто последствие от помпането на  надути заплати в държавния сектор и администрация.  Те нали са си комунисти. Ако в момнета не бяха в еврозоната, сега би трябвало  да има голяма инфлация.   Сега са под чадъра на еврото и излиза, че разликата я плащат другите страни членки.  Разликата между реално изработените и дадените пари  се трнасформира в гигански външен дълг.       

[XRISTO]

  Разликата между реално изработените и дадените пари  се трнасформира в гигански външен дълг.       

Реално изработени пари в държавният сектор е нещо много относително нещо. Какво ще ти "изработят" служителите от гражданска защита, например?
Държавният сектор по принцип не произвежда нищо и оттам вече за изработени може да се говори само за пари от данъци, такси и т.н., събрани от държавните институции и респективно от служителите.
В Гърция става въпрос за повсеместен мързел  -  и в частният сектор се започва работа в 9-10, че да може да се свърши рано - към 12 - 13.После някои работят и следобед по 2-3 часа, ама не всички. А в събота и неделя - сякаш бомба е паднала, не е възможно да намериш отворен магазин. Нещо като по соца у нас. В същото време са рекордьори по "присвояване" на еврофондове и всеки взима заеми каквито и колкото си поиска с наглото намерение да не ги връща, а да ги рефинансира както се казва у нас. Тоест все по - голям и по - голям заем и накрая с претенции, че те не са виновни и въпросните кинти не би трябвало те да ги връщат. С пъти са по - големи мързели от нас, ама вижте ги колко са задружни и заради това са добре и ще бъдат по - добре дори в сегашната криза от нас, дори когато ние уж се чувстваме в икономически "възход".

[Best Ripper]

Мда, пак се опират до приказката за баницата... Виновен ли е тоз, на когото му дават... 

[jopeto]

  Разликата между реално изработените и дадените пари  се трнасформира в гигански външен дълг.       

Реално изработени пари в държавният сектор е нещо много относително нещо. Какво ще ти "изработят" служителите от гражданска защита, например?
Държавният сектор по принцип не произвежда нищо и оттам вече за изработени може да се говори само за пари от данъци, такси и т.н., събрани от държавните институции и респективно от служителите..

   Имах предвид, че не е редно да плащаш на държавен чиновник 3000 eur на месец и да му даваш още две заплати по коледа, а носрмален служител в частния бизнес да му се заплаща полувината от тази сума.
А, че, евросъюзът, няма механизъм, който да следи и алармира за икономическото състояние, на страните-членки, вече е ясно. Недостатъците са много, и както се вижда, излизат прекалено скъпо за някой. И трябва да е ясно за банациата на всички!