BaHkaTa, смятай че си настъпил мотиката! Защо ли? "Определянето на заетостта" е най-големият проблем при управлението на макета! Това осъществи ли се някак, всичкото останало управление става доста по-лека задача.
Дани-widowmaker-а неслучайно е скептик, просто защото знае за какво става дума ... присъединявам се към него, дори ще ти кажа, че ако решиш някак тоя проблем с оптика, лично аз ще те предложа за "Нобелова награда за мделизъм". Прави ти чест все пак, че веднага откри най-големият проблем.
Да се върнем малко по-назад, какви са всички възможни варианти? - само 3:
1) Регистри и точкови датчици за заемане (трябва да знаем посоката на движение)
2) Оптични датчици за присъствие - твоят метод
3) Датчици за консумация в участъка4) Някаква елегантна комбинация от горните 31)
Регистри и точкови датчици за заемане - регистрите може да са: електронни тригери, регистри и т.н.; бистабилни релета тип BTTB, или всякакви други релета + контактни датчици, примерноно "гъбата на Fleischmann" (widowmaker), релсовите контактни вилки на Piko и др.
Неудобство: Трябва някак да знаем посоката на движение (bdz43r), за да регистрираме правилно заетостта в участъците. Това не е чак толкова голям проблем, но е ангажимет с който все пак някак трябва да се справим.
Предимства: Евтина, логична, лесна за осъществяване. Проф. Тано е разбирач-професионалист и за
своя макет той е избрал именно тая система, с всчките й предимства и недостатъци.
Недостатък: Методът дава информация за влизане в участък, но не дава за успешно излизане от участък, както и за постоянно присъствие там (спрели вагони).
2)
Оптични датчици за присъствие - твоят метод - в по-горен пост съм казал какви проблеми има за разрешаване
3)
Датчици за консумация в участъка - това е най-интелигентният метод и дава най-много вярна информация, но с цената на определени неудобства.
Локомотивът е лесен, той винаги консумира, дори и спрял винаги дава някакви утечки и това ни върши чудесна работа. Но с вагоните какво правим!?! - тук става "мазаляк" (widowmaker). Още преди 20 години фирмата Arnold за Spur N имаше готови блокчета, които определяха заетост на базата на консумация. Вагоните там отбелязваха присъствие по доста баламския начин - в края на влака се слага готово, произведено от фирмата фургонче с лампа за задни червени светлини на влака. С 1 куршум - 2 заека - веднъж получаваме задъжителните червени светлини отзад за край на влака; и второ, консумацията на лампата дава информация, че в участъка има вагони. Тоя метод е добър, но има своите неудобства и не ни е съвсем достатъчен. Идеалният вариант за нас би бил - всеки вагон да можем някак да регистрираме че е там. Обаче как точно!?! И да може да е най-евтино и лесно!!
Навремето когато нямаше още цифрово управление, стигнах до следната идея по въпроса с консумациите и заетостта: Бързо се отказах от определяне на заетост чрез регистриране на консумация от постоянния ток за захранване на локомотива, просто защото тя не дава информация за заетост винаги - метнах се в друга посока. Осветяването на вагоните при аналогово управление и без друго беше проблем - светят само в движение, консумирайки от тока за локомотива. Постоянно осветяване на вагони(и срели) там се постигаше само по един начин, с т.н. "Луксконстанта". Тя представлява генератор на допълнително променливо напрежение с честота 20-22 до 100 kHz въху релсите, което не би трябвало да влияе на локомотива (той вътре е с П-образен противосмутителен LC-филтър), а да захранва само вагоните през кондензатор 10-100 nF във всеки вагон. Чудесно, ще следя консумацията именно от този изтоник, а не от постояннотоковия източник за локомотива и това ще ми е съвсем достатъчно.
Предимства: Постояннотоковият източник е освободен от лакомите за ток вагони, щото тогава бяха още с крушки; Вагоните винаги светят и в движение, и спрели ... и денем, и нощем! За да вкарам в играта и несветещите (товарни) вгони, трябва само да им сложа малък кондензатор, или кондензатор + резистор и ... Бинго!!! ... решавам най-после тежкия проблем със заетостта!
Недостатъци: Токоснемане на всеки вагон (светещ/несветещ); Кондензатор във всеки вагон влиза в противоречие с новопоявилото се вече цифрово управление с променлив ток, просто защото би товарил недопустимо централата.
Изход от тая ситуация би могло да бъде - вместо кондензатор, само резистор примерно 1k, който товари пренебрежимо малко, но затова пък - "информира" за заетост.
Дали за цифрово или аналогово управление, трябва само две неща да се направят:
-
датчик за консумация с голям диапазон на консумациите - от милиампери (дори за 1 неосветен вагон) до 1-1,5А за локомотива и това не е кой знае колко голям проблем; но и все още много неприятната хардуерна интервенция -
-
токоснемане на всеки вагон (светещ/несветещ) + резистор. В най-простия случай това е резистор меду 2-те талиги при 4-осен вагон, но се продават и готови колооси за вагони с резистор вътре в оста - само сменяш 2 от колоосите с такива и си готов.
Ако това бъде осъществено оптика просто отпада.
Много добре трябва да се избистрят нещата и на по-високо ниво - твоята системата за заетост да бъде приложима и при двете системи, ако може - цифрова и аналогова. Това да "ожениш" макета само за едната система би било грешка!
4)
Някаква елегантна комбинация от горните 3 - тук вече е твой ред, давай !!!