"4упеШта рама" е неШто като "запазена марка" на фирмата Пико. ОШте през 50те години е приложена на техният BR50. В този слу4ай, 4упеШтата рама позволява на 5 осният екипаж вписване в крива(незнайно заШто тогава колоосите не са имали по4ти никакъв страни4ен разбег). Подобно е реШението за вписване и на BR 84 на Хруска. В на4алото на 70те, Пико придава друго зна4ение на 4упеШтата рама-на4ин локомотива да стои по добре разположен върху релсите в крива. Сега Ште поясня: ако локомотива е тип 2_3_2 и с твърда рама, представяте ли си колко много Ште се изнесат в крива буферните му греди, и дали изобШто няма да избягат някъде встрани от баластовата призма? Така Пико създава новият BR 66 (тип 1_3_2), като тук 4упеШтата рама е предназна4ена просто да държи задната 4аст на маШината геометри4но по добре разположена върху релсите в крива. Изпълнението, оба4е на BR 66 не е много сполу4ливо, и ефектът от 4упеШтата рама е непълен. Но при следваШтият модел на Пико-BR 01.5 ве4е елемента "4упеШта рама" е отработен напълно. Тук освен 4е кабината не се изнася много навън в кривата, 4упеШтата рама играе и роля на "балансер" между 3та колоос и задната талига. По съШтият сполу4лив на4ин са изпълнени и BR 41, BR 03! При BR 95, оба4е са прекалили с 4упеШтата рама (4упи се на три места) и локомотива не може дори върху права релса да застане успоредно на трасето. BR 82 (тип 0_5_0) съШто има 4упеШта рама, но тук тя се 4упи вертикално, т.е. спомага вписването в профил, а не в крива.
Фирмата Роко прилагаШе 4упеШта рама на старата 23ка (DB) и на старата 93ка. Принципът беШе съШтият, като на Пико.
Интересно е 4е Гютзолд през вси4ките години работеШе само с "твърда рама". Единствено за BR 65.10, приложи 4упеШтата рама (едва ли е слу4айно).
Аз имам ли4ен опит с моделите на Ревел, по специално BR 18. Преди десетина години направих задвижване на две 18ки, първата с "твърда рама", а втората с 4упеШта, подобна на 01 на Пико. Като ходови ка4ества втората превъзхожда първата с много много степени.