Здравей Койчо,
И аз като ученик живях в Стара Загора и имах същите кахъри с родителите ми... Но отидах студент и реализирах чак тогава мечтите си в хобито. Само дето тогава бяха други времена и беше доста по - трудно. родителите ми снощи ми бяха на гости и май след 30 години започнаха да разбират страстта ми към хобито, като видяха макета в движение... Даже се радваха... Но трябва време
Аз даже бях залетят да уча средно образование в Г.Оряховица и висше в ПЖИ... Добре, че за първото нашите не разрешиха, а за второто класната ми ме отказа. И сега се раздвам, че това ми остана само хоби.
Не губи кураж и ще реализираш мечтите си. А ние тук сме насреща за трудните моменти и решения.