Ами отговора не може да се даде в едно изречение...
За кой парен локомотив става въпрос - съответно специфичния му разход на километър ?
Съответно с какъв модел тендер се движи - имат различна вместимост?
Каква композиция ще тегли, колко тона е и на колко гари ще спира?
През коя линия ще се движи и дали ще изчаква по гарите или ще е винаги с отворен сигнал?
В книгата на Деянов "Локомотивното стопанство на България 1868-1946 г" има разходни норми според статистиката на тогавашната дирекция, но и там не са уточнени съвсем, защото са дадени като илюстрация, за това какво налага вноса на доброкачествени въглища от чужбина, и опита ни с нашите по лоши такива.
И цял куп такива въпроси, включително и през кое годишно време...

А ако искаш прочети една култова книга на Димитър Деянов - "Когато парата караше влаковете", та в нея, една от главите е спомен, как се стига от София до Бургас, без много спиране и премеждията на пътя, включително "прегарянето" от умора, та тръгват по обратният път без да са спали и без да чувстват вече умората! Тоест целият маршрут е изминат с една машина и една локомотивна бригада - един вид извън "колцевата езда".
Все пак през ръцете на локомотивната бригада (и това си е принцип при парната тяга) за 10-12 часа п реминават няколко тона въглища, при това с кратки паузи, но без продължителни почивки.
Намери книгата и я прочети! Вярно че това е единствената книга на Деянов, която не е чисто техническа, а по-скоро белетристично четиво, но точно това я прави култова - обяснява нещата под формата на разказ и на "нормален" човешки език, но изяснява много въп роси свързани с професията на локомотивен машинист от парната тракция на България.
