Конкретната причина за конкретната катастрофа е ясна - всичко сочи към пропуснати, невъзприети или възприети, но забравени за момент сигнали.
Това не ни помага с нищо... и на мен ми се е случвало да гледам сигнал за отклонение и 2-3 секунди да не възприемам значението му или да видя предупредителния и след това да забравя какво е светел. И по-страшни пропуски съм правил, но не са за разказване. Едва ли има много машинисти, които могат да кажат, че не им се е случвало подобно нещо. Правим напъни да строим линии за 160 км/ч, нещо с което сме изостанали 50 години. Щом има затруднения да се гарантира правилното възприемане на сигнала при 100 км/ч, че и по-бавно, какви 160 км/ч сънуваме? Видяхме, че дори при 100 км/ч обърнахме влака и е чист късмет, че нямаше такива последствия при многобройните предишни случаи, а ще има и следващи.
Веднага ще могат да ме контрират теоретиците как в правилника пише, че машиниста и пом. машиниста трябва да си повтарят един на друг всеки сигнал и това е наистина така. Но ефективно ли е правило, чието прилагане никой не може да следи? Какво гарантира, че и двамата едновременно ще следят сигналите, когато са сами в кабината? А ако единият е в задната кабина да отстранява повреда или да си вземе закуската? Можем ли да разчитаме, че чувството за отговорност ще попречи на единия машинист да прави странични неща? Това чувство се обажда преди всичко, когато трябва да си мерим... длъжностите и коя по-отговорна.
Правилата преди всичко трябва да предотвратят катастрофата, а не да казват кой ги е нарушил след нея. А ако е само един машинист, както се движат мотрисните влакове? Миналата година точно такъв изпробва отклонението на Захарна фабрика с 80 км/ч - заблудил се, замислил се и не възприел сигналите. Преди няколко години изолиран локомотив само с един машинист отпраши към Немирово срещу бърз влак - на изходния сигнал светело бяло, а той го взел за жълто. Двете си приличат, защото луннобялото съвсем не е лунно. Имаше същия случай и на Елин Пелин.
