Този локомотив го гледам по каталози, фотоси и видео повече от 15г. По една или друга причина обаче аз този модел го нямам и до момента. Че е легенда, легенда е, че е странен странен, може би точно затова е легенда знам ли? Но определно е интересен, както като дизайн и конструкция на оригинала,така и като конструкция на модела. Модела се прави от няколко фирми, но в случая се спирам на Роковския, тъй като точно той ми дойде в депото за довършителни работи след излизане от завода производител(РОКО). Демек машината е чистак бърсак нова.
Тъй изглеждаме на сайта на Роко. Естествено тук осветлението играе съществена роля
На живо моделът изглежда малко с по тъмна окраска. но това не ми е за пръв път. Преди две години купих друг локомотив, който на снимката изглеждаше в чудесно зелено, пък като го взех в рък се оказа че е доста тъмен, но това в случая не е важно. Важното е че Кроки е добре боядисан, без никакви видими дефекти
При опита ми за вадене, срещам трудности, а и как иначе като се гъне като змия- конструкцията се сстои от три отделни части на рамата, които чупейки се при вадене предизвикват заклинване в стиропореното легло. Все пак човек като внимава, може да извади модела и без да повреди нещо по него. Най-накрая се справям и модела "цъфва" в цялата си красота
Не знам дали от мойта "борба" с ваденето от куфара или при друго вадене от собственика на модела, обаче мервам с мойто трънско шилево Око, че нещо не е в ред с покривната част и по точно токопроводящите части между пантографите са изкочили от леглата им. "Повредата" се класифицира като "лека телесна" и бива отстранена с поставяне на всички по местата.
Разглеждайки модела, ясно се вижда че машината има собствена красота, която не може да бъде сравнена с другите модели. Модела обаче, явно е от по-старото производство на Роко, защото през прозорците се виждат част от кабелите, и напълно липсва кабинната част. Една от причините е вероятно самото задвижване, но поне жиците можеше да се прекарат така че да не се виждат през прозорците.
Видно е обаче че от към външни детайли не е спестено нищо
След първоначалния оглед(то на нова машина освен да и се радваш, какъв ли друг оглед да правиш
), пристъпвам към задължителния преглед на инструкцията за използване, ремонти и разглобяване.
Няма спор- инструкциите на РОКО са едни от най добрите. Не че и при тях не срещам някои пропуски понякога, но сравнено с инструкциите на други производители, тези са си направо технологична документация за сервиз и ремонт. Затова обичам моделите на тази фирма. Прибавяйки това че болшинството от детайлите не са лепени, а са зглобени, направи така че 90% от колекцията ми да е на РОКО.
Гледайки в инструкцията и модела, виждам че свалянето на централния корпус просто няма как да го направя с пръсти без да напъвам, я с отвертка, я с пинсета, и забелязвайки че на следващите снимки крайните корпуси са свалени без да е свален централния, решавам да сваля крайните първо(обратно на инструкцията), и така да добия по точна представа как да разглобя централния корпус на модела без да придизвикам повреди по него.
Всичко става съгласно инструкцията, което винаги кара човек да изпита удоволствие че е направил нещо съгласно правилата, и не се е налагало да дерзае, с часове и да търси, как да свали даден детайл. Тия които го правят често ще разберат за какво става въпрос.
За съжаление свалянето на централния корпус не минава толкова гладко. Има нужда от сваляне на два от допълнителните детайли на рамата, за да може да се види какво точно пречи за да се смъкне корпуса. Оказва се че единичните пъпки на първата картинка, всъщност са два реда, но свалените крайни корпуси споматаг да се установи това и най накрая да може да се свали въпросния централен корпус.
Ако се загледате ще видите че осветяването на горните челни лампи става чрез световоди които са прекъснати на входа на централния корпус, за да се позволи на рамата да се кърши. Ако моделът беше от новото производство, въпросът се решаваше чудесно със светоидиот на платката, който щеше да свети директно във фара. Хем щеше да е технологично, хем по-евтино, хем фара щеше да свети силно. Сега с тази конструкция в аналогов режим практически този фар не свети, поради големите светлинни загуби по пътя на светлината.
За пръв път виждам толкова наврян куплунг за декодер. Ясно е че хората са търсили решение на въпроса как да цифровизират модела с минимални разходи за преработката му
. От снимката се вижда свръзката между централната част и талигитие, осъществено с централен болт и пружинка. Метала в рамата на машината не е пестен, и като резултата машината би трябвало да има много добри тракционни възможности(поне теоретично!), имайки в пред вид и поставените гумени бандажи, но дефакто се оказа, че май не е съвсем така. Защо? По нататък ще обясня.
Разсъждавайки къде да поставя декодера(то за него си е ясно де!) и говорителя, стигам до извода че за говорителя еднственото възможно место и в отвора на рамата, от другата страна на машината, или по точно срещуположно на декодера. За целта се маха допълнителната тежест в лявата секция на машината(точно под световода). В отвореното пространство говорителя влиза в това положение което е. Добре че говорителя е с такъв габърит и форма. Има възможност за леко фрезоване на рамата, което щеше да позволи по-подходящо поставяне на говорителя, но стругаро-фрезистки операции си позволявам единствено на мои модели. Причината е че ако стане гаф само аз да съм си виновен!
И понеже забелязах нещо странно по задвижването, решавам че трябва и него да покажа
Както виждате мотора е добре познатия роковски, с два маховика, но движението вместо да се предава с кардани и червяци към талигите избора е паднал върху ремъчно задвижване. Въпросния тип задвижване е изключително интересен и подходящ пред вид конструкцията на локомотива(чупеща се), но проявява някои склонности които в случая водят до някои проблеми макар и с чисто нова машина. За тях пак по-нататък.
Интерсното е че ремъчната предавка е повишаваща, а не понижаваща. Според мен трябва да е обратно, но в Роко явно са имали нещо друго в пред вид за да го направят така.
Ако някой пита каква е тая бяла кутийка в рамата(в дясно), ще му кажа че това е направено от картон и има за цел да попредпази куплунга от окъсяване с рамата.
И така запоявам малки изводи на говорителя, понеже пътя на кабелите за озвучаване, надхвърля заводската дължина на декодерните, и го фиксирам на вече избраното место. За сметка на това пък останалите проводници на декодера се оказват дълги и поради липса на пространство се принуждавам да ги скъся.
Гледйки сега снимката, си спомням че разсъждавах при монтажа, как би било възможно да се сменят крушките на модела, ако изгорят, без да се счупят въпросните медни пластинки. От разкривените платинки стигам до извода че дори и лелите в завода производител са имали някои проблеми с монтажа на крушките. Надяваме се да не изгарят толкова често.
След кратка борба с жиците, лентовия кабел, куплунга, декодера и световода, успявам да набутам всичко по местата им, и сме готови за проба. На снимката пак се виждат щръкналите медни пластини на крушките за които говорех по-горе.
Тъй изглежда пък другата страна с монтирания говорител. Говорителя е поставен точно на това место, защото отвора в рамата се стенсява в единия край, и не позволява поставянето му в посока към централния корпус.
Тук това май се вижда по-добре:
Следва сглобяване, което минава без проблеми
И модела е готов за програмиране и каране
И така правя пробите(още в разглобено състояние) и се оказва следното: модела има склонност да не потегля при ниски обороти на двигателя, просто ремъка приплъзва поради 2 причини:
1. ремъка(всъщност то си е един о-пръстен) е относително хлабав и не може да получи необоходимата сила на триене за да завърти задвижващите групи. Това е валидно и за двете талиги. Само мога да предполагам защо не е поставен малко по-къс пръстен, които можеше да осъществи зацепването между него и ремъчните шайби по-удачно и да осигури предаването на въртящия момент и обороти към талигите. Вероятната причина е че натягането с по-къс ремък на двете ремъчни шайби неминуемо ще доведе до по-голямо натоварване във лагерните възли, които са плъзгащи, а не търкалящи, и от там по-високо износване. Въпреки че всички знаеме, че на старите касетофони въпроса беше решен технологично по същия начин и касетофоните си караха с години. За мен това си остава загадка. На този клип може да видите как ремъка от дясната страна(не работещата) седи леко отпуснат
http://www.eltatech.com/upload/Clips_motor/vclp0008.mov http://www.eltatech.com/upload/Clips_motor/vclp0008.movПри нормално натягане трябваше да е изпънат а не увиснал!
2. пред вид това че ремъка задвижва шайба монтирана на червячна ос на талигата, смазката от оста попада чат пат по време на движение върху шайбата и от там се прехвърля върху ремъка(о-пръстена). Това допълнително влошава нещата и води до това че ремъка просто се плъзга върху шайбата, но не може дори да я превърти. Чак като мотора вдигне обороти, ремъка успява да зацепи и да накара колелетата да се завъртят.
Наложи се чистене на ремъците и шайбите от заводската смазка, което подобри сцеплението и от там самото задвижване, но има вероятност това да продължи и за в бъдеще, така че периодично ще се налага преглеждане на въпросния възел. Не знам защо не са използвали някакъв тип назъбен ремък, този проблем въобще нямаше да съществува
С това проблемите се изчерпват, и единственото което остава е да пожелаем на собственика е дълго и безаварийно каране на този изключително интересен и детайлен модел.
