Тъй и тъй сме почнали с въпросите та и аз да питам нещо. БДЖ 15-та серия, знам че първия доставен за проби е бил UK локомотив, после при доставката идва с номер 15.30 май. Въпроса е без крила ли е бил и дали е останал така или са му монтирани и дали изобщо е имало 15-ки дето да са се движили без крилата?
Темата за тоз тип машини е безкрайна. Стотици изследователи са се занимавали и продължават да са занимават с търсене на отговори на много въпроси и установяване на факти, свързани с производствената и експлоатационната им история. Но поради огромното количество построени машини (около 15000) и многото производители и собственици все още има много бели петна.
На въпроса: по проект серия 52 е максимално опростена за да бъде лесна и евтина за производство и разни глезотии като питателен дом, водоподгревателна инсталация, димоповдигащи щитове, гредова рама, регулируеми лагери на сцепното движение, ковани шатуни и сцепни щанги, абдампфинжектори, централно мазане на буксовите лагери, дуплекс апарат и много други са изоставени, което е една огромна крачка назад. Единственото хубаво нещо е напълно затворената будка. По-късно в процеса на експлоатация и при ремонтите са правени най-различни преустройства, при които еднакви машини добиват доста различна конструкция и вид. Липсата на крила обаче скоро след започване на масовата експлоатация са оказва сериозен проблем, тъй като пушакът не се отвежда нависоко и обвива влака, нахлувайки в будката и във вагоните. За да са спасят от задушаване, особено при движение с голямо пълнене по дълги нагорнища, локомотивните бригади се стремят да обръщат машината с тендера напред. Освен туй при движение напред с кумина пушакът често скрива сигналите, особено при здрач и по-лоша видимост. Тъй като не винаги е възможно обръщане на машината, някои машинисти сами са си правили примитивни димоповдигащи средства, като са сковавали дъсчени огради върху баджата от двете страни на кумина (имам някъде снимка, ще я намеря и ще я покажа). По-късно новопостроените машини фабрично са снабдени с крила от най-различен тип (в зависимост от производителя), а на повечето от останалите им се монтират в депата. Първата машина, пристигнала на проби у нас през 1943г наистина е била без крила. От 1944 до 46г у нас работят под наем от DR 133 машини, като за ремонт са пращани в Германия, а от там са заменяни с други. Чак през 1946г 85 от намиращите са у нас машини са закупени от БДЖ, тогава се формира серия 15 и машините получават български номера. Въпросната първа машина 52.6801 става 15.62. Крилата са й монтирани в Германия при някой от ремонтите. На повечето от останалите машини и на купените по-късно (между 1949 и 64г), ако са без крила, им се монтират у нас. Някои машини обаче остават нелетящи цял живот. Особено алергично към летящите твари се оказва депо Пловдив, където се установява отвратителната практика да ампутират крилата на всяка пристигнала при тях машина, независимо от серията, включително и тез, изпратени там временно от други депа. Най-голяма омраза майните изпитваха към крилата "Вагнер". Поради таз причина окипазиха много от красивите машини - цялата серия 02, цялата 05, всичките 14-ки, 01-ци, 17-ки и др., намиращи са за постоянно или само влязли за 2-3 месеца в депото.
