Супер е този фото-разказ. За напрежението в татковината, също те разбирам, само не съм съгласен все да търсим причината извън себе си. Вината затова, че не сме извървели една част от еволюционното си развитие като индивиди и общество и комай все още не искаме да го направим е изцяло в нас.
Не знам как по - точно да ти обясня, че има една изключително малка част от нашето общество, за което съвременните масови български ценности са някак си странни да не кажа противни. Аз съм от тази изчезваща част. Верно е, че онези общества са си извървяли своя път и не са кривввали по задънената улица комунизъм, но за мен и другите като мен, да живееш в среда която органически не приемаш, в среда която непрекъснато си под напрежение да не те излъжат, в среда която няма чест, достойнство, няма елементарна духовна чистота и елементарно съобразяване с другите около теб, е невероятен подвиг. Цял живот трябва да се примиряваш с това, цял живот те лъжат или се опитват да те лъжат, крадат те, зариват те с отпадъци, чалга, безочие, злоба, алчност, показност, завист, а ти просто не можеш да направиш нищо и поради това, че не можеш да приемеш този начин на живот и мислене, вътрешно си непрекъснато в противоборство. Единственото време, когато съм вътрешно спокоен и се чувствам сред свои, е когато съм извън БГ и по специално от татък унгарската граница. Разбира се липсват ми приятелите, роднините но не ми липсват една камара неща, които ме дразнят ежечастно когато съм в България. Понякога ми се е случвало да минавам по 6-7 хил км седмично и прибирайки се физически уморен да ми кажат, че изглеждам много свежо
Вервай ми на 40г. съм и се чувствам безкрайно уморен от живота тука. А страната ни е поне толкова хубава колкото и Австрия, че дори и малко отгоре.
Понякога си мисля над въпроса да основем собствена частна държава-имот в държавата нейде по Странджа Сакар, в която най-тежкото наказание да е изгонване в съседна България. Мисля си и се чудя дали си струва въобще усилието или е по добре просто човек да си вземе дрънката и да отиде да живее и плаща данъци някъде другаде, където всичко това има някакво значение. Ей това е което ме мъчи вече толкова години, а аз просто нищо не мога да направя за да променя нещо към по-добро. Единствената причина да съм все още тук е семейството ми, на което без мен ще му е безкрайно трудно( и те са такива "наивници" като мен
да вярват в доброто у всеки човек).
А ти иимаш ли някакво предложение какво може да направят хората, които по едни или друг начин еволюционно са по-напред от "масата". Пък като приложиш че съм и овен и не обичам да чакам изоставащите
. Дилемата е тежка. Верно, месец-два след като се върна от там поотминава, турям си капаците и се опитвам да не забелязвам околната тъпотия и мизерия, но още на следващото ходене нещата се повтарят.
Предпоследен пример: имах през един вход комшии които преди 20-на години отидоха в Гремания, момичето им беше към 16-18г когато отидоха. 4-5г по-късно се върнаха за кратко поради някакъв проблем (а тук те са без край) и когато опря да се върнат, от посолството им отказаха виза. Момичето им изживя такъв стрес(че не може да се върне в Германия), че за месец направи диабед, след 2г ослепя, а след 4 си отиде от този свят. И всичко това заради ада в който сме принудени да живеем.
Последен пример от днес: Как да живееш заедно с хора като несебърския кмет примерно, който си купува представителна лимузина с общински средства за 200 000лв, при положение че социалните разходи на общината за година са 70 000 лв.
