III-та част
Излизайки от музея, лежерно тръгваме към колата, като се наслаждаваме на следобедното слънчице, десетките велосипедисти от всички възрасти, и въобще на живота. Убедих се че последното е възможно само ако си извън България. Тук стреса е денонощен и непрекъснат без оглед дали е почивен или работен ден. Дори и в най-малко очаквания момент винаги можеш очаква някакъв сюрприз. Тва е някаква прокоба за нашата страна, която няма изглед да бъде промемена. Та вървейки по улицата стигам до едно кръстовище, зад кето мяркам една машина на постамент. Разбира се това не може да бъде пропуснато и почвам да търся апарата. Тук фота там фота- фотото го няма. Реакция номер 1 - Бах мааму някой го е откраднал! Реакция номер 2 - при това тук във Виена? Реакция номер 3 - не може да бъде! Реакция номер 4 - дали пък не съм го забравил в музея(прекалено се скапахме, пък и ползвахме едни компове с безплатен нет...)? Реакция номер 5 - язък за фотото(най-вероятно вече някой го е приватизирал), и най-вече за снимките правени с толкова желание! Все пак решавам да направя едни опит да потърся "иглата" в купата сено! Да търсиш фотоапарат сред десетки хиляди експонати не е проста работа, още повече че след като е седял над 1ч, най-вероятно вече не е там. След кратък разговор на касата, ме пускат вътре отново, и ме препращат към няква жена да ми помогне. Но аз не съм свикнал да ми помагат, и знам че работата ще е свършена най-добре ако аз си я свърша сам(де факто това важи за страна като България. В Австрия хората разчитат на служителите и с право - професионализма е на почит по онези ширини). Разедляме се със сина и почваме да обикаляме от зад на пред. След 10-на минути мервам апарата, така както съм си го оставил, без никой от преминаващите да го пипне. Удивително но факт. Пита се в задачата - колко секунди след като се отдръпна щяха да са нужни в България за да изчезне безвъзвратно въпросното фото от живота ми?Вероятно по-малко от пръстите на едната ми ръка. Отдъхвам си. За радост не съм в родината. Доволен и щастлив си тръгвам повторно, и най накрая успявам да направя фотото на постамента
Продължаваме и след малко се разкрива самото трамвайно депо
Оставям на вас да откриете приликите и разликите със софийските депа!
Докато вървим разсъждаваме над въпроса, как по-пълноценно може да си изкараме неделния след обед, и стигаме до извода че каквото и да направим все ще добре, в края на краищата сме във Виена, което е напълно достатъчно човек да с ечувства добре. Така успявам да прокарам идеята да отидем до музея в Щрасхов(20-на км северно от Виена). Речено сторено. След като попътувахме 20-30мин през чудно засадени полета, осеяни с пръскачки за вода(там е невероятна суша в момента, което е напълно необичайно за този перод от годината), хапнахме пътьом едни гриловани наденички, и ето го нашия музей. Музея в Щрасхов е едн он N-те на брой частни и обществени железопътни музеи в Австрия. Но какво да се прави, там хората си уважават историята, за разлика от нас!
Музея всъщност не работи в неделя след обед, но това не пречи на който иска да отиде да се разходи, въпреки оградите. Там просто не се краде, или поне не в мащабите при нас. Като стане дума за кражба винаги се сещам за един мой съученик, който се хвалеше, че най-малката кражба на неговите съселяни е предно колело на валяк
.
Едно от първите неща които мерваме е градинската железница.
Техните деца вместо да висят като сополи по заведенията по на 1 кафе или бира и кутия цигари, се занимават със всичко към което проявяват интерес - механика, железници, авиация, спорт, театър, музика изобщо всичко което пълноценно запълва времето на децата. Осъзнавам че нашите деца са обречени, така както нашия живот е обречено погубен бъзвъзвратно във вече 20 годишните промени. Промени в които еднственото нещо което се промени, е че най-големите комуняги станаха най-големите капиталисти, а най-големите ченгета станаха най-големите престъпници. И никой от тях няма никакъв интерес да подреди държавата така както е подредена Австрия да речем. Останалите духаме супата.
Ето и кадри от самото депо към музея.
Като няма въглища за тендера, защо да не го напълним с щанги а?
Една интересна интерпретация на БР55 с боксови колела и други разлики
В дясно се вижда част от трасето на градинската железница
Всички машини които са от вън са основно за части, а в затворените халета са музейните машини, които се ползват основно за организиране на пътувания - нещо изключително популярно и печелевшо. Всички части по машините които са точно обработени(лагери, направляващи и др.) са дебело намазани с грес увити с парцали, за предпазване от корозия. Докато обикаляме минаваме покрай два доста добре боядисани вагони, в които като че ли има хора, не обръщам особенно внимание, но на връщане мервам това
N-MODELLBAHN върху вагона! Баси за две бройки да го пропусна
!
Влизаме вътре и какво да видим макет 8х2м в N с пресъздадени зимна част, вероятно от Алпите, и обикновенна
Стойката над макета е количка която се плъзга напред назад, и като се легне върху нея може да се поправя това онова върху макета. подобно приспособление- лежанка има под макета. Само мога да се опитам да си представя какво представлява макета отдолу
.
Лелята любезно ни казва на доста развален английски че следващата събота ще има фестивал, но уви ние тогава ще сме си в България.
И така по този прекрасен начин деня завършва, а ние доволни от видяното и преживяното хапваме на крак некои австрийски "специалитети" гарнирани с тамошна биричка. Ккато ще забележите там все още има кисело млеко в опаковки от 500гр, за разлика от нашите вече 300грамови подобия на кисело млеко.
А плодовете вътре се оказа че са истински, и не е нужно да ги търсиш в кофата, понеже има в изобилие. Защо ви го казвам това. Защото ми омръзна последните години, нашите произовдители и търговци да продават от скъпо пре скъпо продукти които нямат нищо общо с нормалната храна, която се продава по другите държави. Все пак трябва да отбележим че този процес беше активно подпомагана от корумпираните служители на ДВСК и други подобни дъргжавни органи, които вместо да упражняват някакъв контрол, се занимават по цял ден с това от къде колко пари могат да си турят в личния джоб. Явно има още доста подобие на хляб да изядем докато и този сектор се тури в ред. Ама то само това да е...
Каква ми беше личната равносметка. Доста нелицеприятна за живота ни тука, за пропиляните възможности, за това, че вместо всеки човек да твори в неговата си област за общото и личното благо, то ние улисани в тъпото ни ежедневие, решаваме един същи тъпи проблеми създавани сякаш нарочно създавани от скапаната ни държавна и общинска адимнистрация, и от прехвърляне от бюро на бюро живота си минава без да разберем всъщност колко красив е той. Май е такава и идеята им! Но явно тука промяна в това направление не може да се очаква, поради това че такъв си ни е манталитета. За това мога горещо да препоръчам(което за сетен път направих и със сина ми) на всеки, който не понася сивото ни и безмислено ежедневие, да си стяга дупето и да ходи да си устрои живота колко се може по-рано в някоя по-нормална държава, където отношението към хората е като към човеци, а не като към зверове и идиоти както е тука.
А ако не дай си боже някога, някой пак започне да се заиграва с равенството между хората, на часа ще туря кръста на всичко тука и отивам в някое забутано село като Щрасхов около Виена, опитвайки се да забравя от къде съм дошъл. Жалко за майка България!
Само да вметна че едни от най отявлените комуняги след 10-ти ноември скоропостижно заминаха точно за Виена. Явно идейните им вярвания за светлото бъдеще на куманизма в България са били свършили доста преди да настъпи промяната. Остава въпросът, защо продължават да ни набиват колко ги е грижа за бедните, а предпочитат да си живуркат на тихо, спокойно и уредено, без да ги крадат по 5 пъти в месеца. Поредното лицемерие!
И тъй няколкото дни преминават прекрасно, но за съжаление трябва да се прибираме, колкото и да не ни се иска. Докога ли ще издържа на стреса от всяко връщане към действителността в БГ? Кога ли ще ми падне пердето, и ще туря кръст на досегашния си живот? Явно няма да е сега. След като минаваме по буквално опосканата от кризата Унгария, и шофирам цяла нощ през дупкарниците на Румъния, сме на ферибота в Калафат, като някой хора се излюпват след като сладко сладко са си поспивали и не са разбрали нищо от принципно кошмарното нощно пътуване между Тимиш и Калафат(факт е обаче че пичовете работят доста усърдно по ремонта на въпросния път и след около 1г вероятно пътуването ще е удоволоствие).
Ето го и наш Рошльо. Майка му го караше да се подстриже преди тръгване, ама пуст мързел...
След като загубихме повече от час да чакаме и аз взех да се притеснявам от увеличаващото се количество мангал, което непрекъснато щъкаше насам натам, сякаш търсейки какво да забърше, най накрая ферибота дойде и се натовархме. Ето и снимки от Хисторическия Видински мост, който трябваше да е готов още преди години
Гледам кипи работа, дай Боже най-накрая да стане, за да скъси пътуването поне с няколко часа до любимата ми Виена
А това е моя милост, набиваща виенски Брецели под канския вятър по средата на Дунава, докато наблюдавам със едно око притърчащите цигани от единия на другия борд(хората търсели завет, ама аз нали винаги си амам едно на ум за тях). Ей точно за тоя стрес ставаше въпрос малко по-нагоре. Непрекъснатото очакване да те прекарат по някакъв начин ме дръжи 24ч в напрежение, само когато съм от Румъния насам!
Слава Богу прибрахме се живи и здрави, и тоя път!
Дано да ви беше интересно!
Поздрави
Край
