Тез проценти бяха струва ми се официално записаните в наредбите на военните като ДОПУСТИМИТЕ при учения.
Това беше най-големият скандал във министерството на народната отбрана с майките на войниците които научиха това през 1975г.
Ама тогава и това беше потушено тихомълком по един или друг начин, щото във вестниците се пишеше за поредната петилетка,
и тем подобни щуротиии. Само майките които се бяха събрали нарочно при министъра тогава да простестират го и знаят май.
Може би трябва да се намерят някъде статистиките от ЩИТ-товете за да се видят действителните бройки загинали.
А колко са били жертвите по време на обучението и селскостопанските бригади никъде не се казваше.
В нашето поделение от 360 човека (+/- 25) за две години имахме петима убити войници, 8 осакатени в ръцете
именно на селскостопански бригади и двама превъртели до самоубийство. Заради премазаните ръце,
ни спряха да ходим на есенни бригади. Всъщност нещастните случай може и повече да са били - но за тези разбрахме всички.
Тези трима които влезнаха в затвора и не се върнаха повече при нас - тях няма да ги броим щото може и да са изтърпяли наказанията си - 20 години затвор за убийство на цивилен при изпълнение на военната си служба.
За пиянските изцепки по базовите села, стигнали до инциденти и злополуки много малко се знаеше обаче, тъй като никой
нямашуе интерес да се тръби за тях. Извършилият глупостта и останал все пак жив - за да не бъде наказан и т.н.
Наборите около него в най-добрия случай докадваха на ВКР-то и или политическите офицери с цел изкрънкване на нещо,
било то отпуска, преместване на по-лека служба или подобно, а самите офицери независимо от длъжността им - за да не излезне
че в поделенията се пия, бие и стават нещастни случай и да бъдат наказани за липсата на контрол и дисциплина.
На мойта застава само два месеца след уволнението ми се самовзривиха двама новобранци - бяха отишли за пъстърва не с
динамото от ТАП-чето от дежурната, а с тротилови пресовки от оръжейни склад. Резултата - един с откъсната ръка,
а другия почива от разкъсните рани в корема, преди да дойде помоща.
Сигурен съм, че всеки от нас който е служил в истинска казарма, може да се спомни поне един подобен
случай със смъртен изход в поделението. но всички те са извън статистиката почти сигурно.
