Дай да го видиме тоя каталог.
Иначе има "информация от извора" - книгата на инж. Петко Мишев, "Промишлен дизаин - из теорията и практиката". Все още се намира по книжарниците, но откъм снимки няма нещо, което да не е отбелязано до сега. За съжаление е починал преди 4 години, но той е автор на дизайна на автобуса 11Г6 или В13-20:
Та човекът тогава работи в Центъра за Промишлена Естетика, създаден няколко години по-рано. През 1980-та таман да отиде на море, отива да си вземе заплатата, случайно го среща директорът и му казва "Тъкмо щях да наредя да ти прекратят отпуската. Проектът за градски автобус, предназначен за конкурса, обявен от Атинската община изостава извънредно много. Искам ти да се заемеш, защото това е изключително важно за страната, която страда от остър недостиг на валута". Петко Мишев разбира се знае за този проект, но се чувства обиден, защото въпреки натрупания вече значителен опит, в това число и при проектирането на автобуси (например първоначалния дизаин на автобуса с двойно предаване Чавдар 5С, който така и не е възприет при серийното производство), точно този автобус е възложен на двама младоци. И казва на директора "Виж какво, аз не съм тука, за да правя проекти на пожар. Ще направим така. Нека колегите си работят по техния вариант, през това време аз ще разработя мой-собствен. Двата проекта ще бъдат представени пред комисия от завод Чавдар и който вариант те приемат, той ще влезе в производство." Директорът освен да се съгласи, друго няма какво да направи. И така, когато двата проекта са готови, биват представени анонимно, само с номер едно и две, в заседателната зала на "Чавдар", където се събира комисията. Чакат да дойде инж. Златьо Златев, тогава заместник-директор, който отговаря за научноизследователската и проектантска дейност. Той, още с влизането си в залата, виждайки двата варианта отсича "Този вариант е най-подходящ за производствените възможности на нашия завод". Така е избран вариантът на инж. Мишев, който първо е с номенклатура 11Г6, а в последствие се възприема типовата износна номенклатура на Балканкар и Машиноекспорт, според която моделът следва да бъде В13-20. В последствие автобусът печели конкурса в конкуренцията на водещи световни фирми. В Гърция са доставени 200 броя, а инж. Петко Мишев и инж. Златьо Златев са наградени с посещение в автобусните заводи на Кесбьорер в Улм, на Неоплан в Щутгарт и на Мерцедес Бенц.
Малко по-късно инж. Мишев разработва проект за автобус върху шаси Авия. На него се възлагат големи надежди за междуселищните и служебни превози. Но той не е приет от завод Чавдар, а ва Ботевград, без да разполагат с опитни дизайнери, правят свой собствен проект, който е доста далеч от световните тенденции. И въпреки, че заводският проект не е одобрен от междуведомствената комисия, той влиза в серийно производство. Така окончателно се разваля "калимерата" между ЦПЕ и завод Чавдар. Та се налага да се правят опити за съвместно производство с Икарус - произведен е един прототип върху уж българско шаси Авия, чиято каросерия си е изцяло унгарска, купува се лиценз от Щаер, автобус Сетра с цел копиране и т.н.
В книгата има и една снимка от Пловдивския панаир 1986-та, когато е показан обикновен 11М4, въпросният Икарус с българско шаси и произведеният в Австрия съчленен прототип Чавдар 140.