България!

[pach]

Центъра на София, малко след построяването му, на мястото на квартала около ул. Търговска,
и малко преди в тази хубава градинка да сложат паметника на ленин.
 А сега там е статуята на  софиянката с "големите бомби".

"Фотоиздат"-снимка Димитър Влаев - 1969г.

Същият център в поглед от Съдебната палата.
На преден план се вижда някогашната крайна спирка на трамвай №5.
(дървена продълговата конструкция-павилион)
А някой спомня ли си дървени кръгли будки?


Хотел "Плиска" и бул"Ленин" (сега отново бул. "Цариградско шосе" преди реконструкцията.
На преден план тройлебус по линия №5.

[Julian]

Каква чистота! Няма я и днешната шарения .......... Страхотни снимки 

[pach]

Малко архивни снимки на "морска тепатика":
Годината е 1936 г. Железничар и парен локомотив в състав на товарен влак на гара Варна.


Парен локомотив 01 с влака идваш с царя във Варна.


Маневра и дерайлирал парен локомотив 146 (???)


Дядо Коледа се качил на парен локомотив в Варна и поздравява децата 1935 г.


Текст и снимки от http://shipsbg.info/
 

[Сaprycorn]

А на мен ми се струва че този локомотив е модел. Един такъв съм виждал в ПЖИ и един в музея в Русе.

[Rizar]

Не е модел, виж отдолу на снимката, че се виждат главите на хората. 

[Сaprycorn]

Не е модел, виж отдолу на снимката, че се виждат главите на хората. 

Главите на хората ги виждам много добре, но заедно с тях виждам и куп други детайли, от което съм почти 100% сигурен , че това е модел на 01.01 изработен от ж.п.завод Георги Димитров в едър мащаб (нещо като 1/20) и подарен на музея в Русе. Видях го там през 1994 и ми направи впечатление доста нескопосаната изработка, въпреки, че тогава не познавах толкова детайлно парните локомотиви. За сравнение, ето ви една снимка на истинска 01-ца, пак от дясната страна:


Открийте разликите

[Adrian]

.Ако някои снимки са публикувани вече моля Пацо да не подскача , а да ми шибне 1-2 минуса

..с бело-Снежни маратонки на Стар'Загорската гара >>>



ооообичам те , мила 

www.retrobulgaria.com












Държавен дигитален архив :
София , 1 авг.1888 г


8 окт.1800 откр.жп гара В.Търново


разгледайте :  http://www.archives.government.bg/79-%D0%94%D0%B8%D0%B3%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B8%D0%B2

[Adrian]

Плевен даге

двуосно трамвайни мотриси произведени в Милано 1938

Базарджик гара

гара Габрово

Варна гарата

семафор !

[pach]

Аааааа, нема лошо...ама ако след малко (пре)откриеш и сайта на "Стара София",
шааааа плющят шамари с минуси като на световното по надплюване!!!
 

[pach]

В четвъртък Кракомобила "профуча" през кръчмето на гара Искър, каза здрасти на всеки и ...
обратно се върна на работа в един синьо-бял локомотив, който ни поздрави на изпроводак със свирката си.

Та в тази връзка ето какво измислих "за ресто". Ще  изкарам снимките отвън на цитата,
 за да се видят съгласно цитираната статия от http://temadaily.bg/ на която се постарах да запазя и оригиналния вид:


Снимка: Темаdaily

Ловци на влакове

Те са готови за филм на Дани Бойл, но предпочитат класическия „Трейнспотинг” пред филмовия.
31 Март 2013 13:35

„Избери живота. Избери работа. Избери кариера. Избери семейство. Избери си гаден голям телевизор, пералня, кола, музикален плейър и електрическа отварачка за консерви. Избери здравословен живот, нисък холестерол и зъболекар. Избери ипотека с фиксирана лихва. Избери си първи дом. Избери си приятели. Избери дрехи за спорт и сак. Избери си костюми на изплащане в различни шибани цветове. Избери девиза “Направи си сам” и после се чуди кой по дяволите си в неделя сутрин...”

Цитатът няма нужда от представяне. През 90-те Ървин Уелш го заби като звучна плесница в лицето на цяло едно поколение, но двамата трейнспотъри отсреща мигат на парцали. Само са чували за култовия роман и за филма. “Нали разбираш, че това, което правим, няма нищо общо с “Трейнспотинг” - предпазливи са те. - За някакви наркомани е, нали?...”, опипва почвата отдалеч Красен. Простено му е. Появил се е на бял свят година преди премиерата на първия роман на Уелш (1993), а за филмовата вече е можел да сглобява цели изречения.

Сега обаче не му е до филмови уроци и култови реплики. “Имаме точно час, защото към Калотина вече пътува страшен екземпляр. “Сименс” от най-новите и едва ли ще повтори пак...”, предупреждават момчетата. На равни интервали от време получават есемеси и обаждания за локацията на влака и изчисляват колко време ще им отнеме, за да си вземат фотоапаратите и да подгонят “Сименс”-а към границата ни със Сърбия. В паузите разказват за на пръв поглед непопулярнотоу нас свое хоби - „спотване” на влакове, посрещано дежурно край релсите с репликата: Абе, за вас мацки няма ли?...

Горещи следи

Трейнспотингът съвсем не е приумица на новото време. Младежи, въоръжени с моливи, тетрадки и скици край гари и жп линии, са били обичайна гледка още през 40-те години на ХХ век. И тогава целта им била да „спотнат” (проследят) последното движение на определен модел локомотив и да предадат информацията за летящия влак на следващите трейнспотъри по маршрута. Само че на днешните им е далеч по-лесно: общуват през интернет форуми, обменят данни и разписания по Скайп и Фейсбук и запечатват всичко с цифровите си фотоапарати. Всъщност последното като че ли повлича най-много ловци на влакове след себе си в последните години.

„Днес в основата на трейнспотинга продължава да бъде преследването на влакове, но това включва също знанието за историята на модела, информацията къде е във всеки един момент, какво се случва с него, има ли нова боя, предстои ли ремонт, какви са техническите му параметри и изобщо всичко свързано железопътния транспорт. Постигането на перфектния кадър обаче е най-голямата тръпка, защото обикновено си сред природата, често на труднодостъпни места, чакаш добра светлина, търсиш идеалния ъгъл и неминуемо създаваш приятелства...”, обясняват 20-ина годишните Красен Панев и Цанко Симеонов.

И двамата не са от семейства на железничари, но с времето хобито им ги превръща от фенове в служители на БДЖ. Днес Красен е помощник-машинист „Товарни превози”, а Цанко е бил в екипа на жп администрацията. „Което си е предимство”, смее се Красен, защото така винаги е в час с долитащите ценни екземпляри. Споделят, че всеки трейнспотър си има своя страст - някои харесват парни локомотиви, други по-нови машини, трети търсят само пътнически композиции. „Доскоро например у нас имаше серия локомотиви “Шкода”, които през 1966 г. печелят конкурс за „Най-красив локомотив”. В България са били доставени 90 броя, но в момента няма нито един. Последният изгоря преди пет-шест месеца и много от спотърите гонеха имено него, защото беше изключително интересен, рядък и красив. Поне ми остана снимката...”, въздъхва Красен. Лично той си е поставил амбициозна задача - да снима всички БГ локомотиви. „Защото нашите железници са изработвани специално за България. Направо са си бутиково производство (виж карето), подчертава трейнспотърът и прави бърза сметка: - Вече две години работя в БДЖ, но снимам и гоня локомотиви от 2005 г., така че на около 90 процента съм постигнал целта си”, потрива ръце Красен. Приятелят му Цанко пък е още по-смел в мечтите си. „Искам да мина и да снимам цялата транссибирска жп линия, която свързва Европа и Азия...”

Трейнспотъри от всички страни...

Има няколко форуми и интернет сайтове, които дърпат като магнит трейнспотърите у нас и това е основната причина точната им бройка да си остане загадка. „Не сме много сплотени - пръснати сме навсякъде. Активните сме грубо около 100, снимащите - доста по-малко. Има обаче един сайт, в който влизат всички - Railpictures.net. Обединява хора от всички краища на света, пълно е с маршрути, данни, любопитни неща за различни локомотиви, вагони и снимките са на особена почит. Но и изискванията към качеството им са високи”, обясняват момчетата. Българските трейнспотъри, успели да се класират с фотоси във форума на Railpictures.net, се броят на пръсти, но Красен е един от тях. „Оттам се създават страшни приятелства. С чехи, румънци, гърци обменяме информация и когато мине нещо интересно, организираме групи и започва едно лудо преследване и дебнене...”, смее се Красен Панев. Чуждите трейнспотъри били луди по родните бутикови екземпляри. „Все още имаме възстановени парни машини и редовно групи от Румъния, Австрия и Германия ги преследват. Те са си история „на релси”, уникални за целия свят. Най-големите парни локомотиви в Европа например са произведени имено за България. Жалко, че днес няма възстановени от тях”, обясняват момчетата.

Така преди няколко седмици с група от около 60 гърци си стиснали онлайн ръцете за разходка с парно влакче по линията Септември - Добринище. Красен и Цанко измислили стройна организация за деня: брошури с подробно описание на маршрута и атракциона (парен локомотив, цистерна за вода, вагон-фургон и три пътнически вагончета), три фотопаузи по 10 минути, което означава „стегнато” слизане и качване, и три автомобила за онези, които търсят различен ракурс. Плановете им обаче бързо се объркали по време на трейнспотърската разходка. „Влакът замалко да тръгне без групата! Гърците се появиха 4 минути преди потеглянето и вместо да се качат, веднага започнаха да щракат наляво-надясно. Някак си ги събрахме и тръгнахме, но вместо три пъти „стегнато” за снимки спирахме много по-често, и то извънредно. Просто локомотивчето изнемогваше, влакът беше тежък и оставаше без пара. През паузите гърците се радваха и на възстановения „Москвич 408”, с който пристигна един от нашите спотъри. На финала закъсняхме с около час, но гърците бяха доволни. Това не им беше първото приключение у нас и обещаха да се върнат”, разказват момчетата.

Черен влак се композира

И това хоби си има тъмна страна. Цанко и Красен не го крият. „Когато адреналинът ти дойде малко в повече, може да надробиш големи глупости”, предупреждават момчетата, визирайки всякакви „щури” идеи за снимки в тунели, близо до релсите на прелитаща композиция или отвисоко. „Разбирай опасни места като стълбове например. Има и участъци, където влаковете се движат много бързо, а видимост няма, нито можеш да чуеш отрано, че мотрисата наближава. Затова най-важна е безопасността. Герои не ни трябват”, подчертават трейнспотърите. Двамата предпочитат по-лежерните снимки - да дебнат с часове редки видове, докато на полянката са хвърлили няколко крехки пържоли на скарата. „Виновни са разписанията, които често не се спазват и влаковете закъсняват”, смеят се момчетата, но и не се оплакват. Правят снимки и в градска среда, обикновено в индустриални зони и в крайните квартали на София, но твърдят, че не е същото. Събират и всякакви сувенири, свързани с железниците - колекционерски макетни влакчета, чаркове от бракувани и разглобени локомотиви. „Имам си логото на БДЖ и няколко табели с номера на локомотиви, които вече не съществуват. Всичките са ми подарък”, обяснява Красен. И за да обясни по-точно странната си любов към големите жп машини, разказва случка от началото на март, която го впечатлила. „Точно на 8 март се навършиха 50 години от доставката на първите магистрални дизелови локомотиви за БДЖ. Последните два са в Депо-София и са в ужасно състояние. Произведени са специално за България - има само един прототип в Австрия, но от трите нито един вече не е в движение. Тогава бивши и настоящи служители на държавната железница се събраха и поднесоха цветя на машините. За първи път видях подобно нещо. Някои от мъжете се разплакаха. За мен това са последните истински железничари”, разказва Красен Панев.

В началото на годината от БДЖ издадоха забранителна заповед за снимки на гарите, но това не плаши двамата трейнспотъри. „Ние така или иначе предпочитаме снимките сред природата. Искърското дефиле ми е любима дестинация - има мостове, а линията върви покрай реката...”, отнася се Красен. Вярват, че това, което правят с Цанко, е колкото хоби, толкова и жест към държавната железница. „Повдигаме завесата на тази иначе толкова затворена система, показвайки най-хубавото от нея. БДЖ е символ на държавността и ако някой смята, че без нея ще можем да продължим да съществуваме като нация, жестоко се лъже”, Цанко загатва отдалеч позицията си към всичко, което се случва в БДЖ днес. И съвсем нарочно повдига още една завеса. „Наред със селския, еко, зимен и какъв ли още не туризъм трейнспотингът, дори и днес, без още никой да се е сетил, че става за привличане на туристи, го прави, и то със завиден успех...”

ЖП бутик

„България е планинска държава и има огромни наклони по нашите железопътни линии. Малко локомотиви са могли да се справят с тях”, е обяснението на Красен и Цанко за родните бутикови локомотиви, които от години теглят като магнит трейнспотъри от целия свят. Още в началото на ХХ век стандартизационна програма за доставка е давала точни параметри и изисквания към фирмите производители. Така у нас са се появили уникалните парни локомотиви Серия 46. „Най-големите парни локомотиви в Европа”, допълва Красен. Произведени са общо 20 броя, доставени на два пъти - първите 12 през 1931 г. от полския завод H Cegielski в Познан, а останалите 8 пристигнали през 1943 г. от берлинските заводи Schwartzkopff. „Локомотивите от Серия 46 са доставени, за да возят тежки въглищни влакове по линията София - Перник (през Владая), както и влакове през дефилетата между Горна Оряховица, Стара Загора, Мездра и София”, обясняват трейнспотърите. Поради малката си бройка обаче остават само в София.

През 1967-1969 г. екземплярите от Серия 46 са заменени от дизелови. „Те обаче са работили само като помощни машини за товарните влакове и след около две години в служба са угасени и оставени в резерв. На 21 август 1975 г. са бракувани.”

За радост на трейнспотърите днес са запазени два локомотива от двете доставки - 46.03 и 46.13. Към момента се намират в базата за съхранение в Асеново. „Но не се движат и са в изключително лошо състояние. За жалост засега от БДЖ не предвиждт тяхното възстановяване като музейни локомотиви”, допълват момчетата. Наистина за жалост, защото легенда, препредавана от ухо на ухо в трейнспотърърските среди, гласи, че имено на локомотив 46.03 като огняр в периода от 8.10.1936 до 26.11.1938 г. е работил поетът революционер Никола Вапцаров.
източник: сп. Тема

http://temadaily.bg/publication/9407-%D0%9B%D0%BE%D0%B2%D1%86%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B5/

[pach]

15.06 09:10 -
Стефка Йорданова-почетен гражданин на Бургас

Автор: leonleonovpom Категория: История   
Прочетен: 561 Коментари: 10   Гласове: 12
Последна промяна: 16.06 21:58


 Става дума за бегачката на 800 метра, която в началото на 70-те години взриви всякакви прогнози и стана европейски шампион. Стана и забележителност
Беше омъжена за мой братовчед, значително по-голям от мен и също спортист-футболист, Емил Йорданов. Иначе фамилията й е Гьонина-по-старото поколение сигурно си спомня футболиста Михаил Гьонин, чиято братовчедка е.
Та моя братовчед имаше брат, който като войник избяга през границата с автомата, защото не му позволили да следва медицина. Установи се в Канада, завърши медицина, след време стана и професор по апаратури за сърдечно съдова хирургия-учен от световна величина. Обаче смъртната му присъда в България остана неотменена
Стигна се до парадокс-канеха го в България като специалист, при неотменена присъда
Споделям това, защото то промени живота на семейство Йорданови. Стефка сигурно щеше да стигне и по-далече, но се заредиха контузии и сравнително рано приключи със спорта. Беше известна, заслужил майстор на спорта, естествено я насочиха към политиката, беше и хубавица, ставаше за лице на партията Спомням си на събиране на рода по случай 100 години от Освобождението как прикова  очите на няколко стотин души в ресторанта с влизането си.
И тогава като гръм от ясно небе дойде разводът. Той промени  и съдбата на мъжа й. Много лични неща са, не се рови в тях, но майка ми беше много близка със свекърва й, с която Стефка поддържаше отношения до смъртта й. Та веднаж майка ми я попитала внимателно за причините и тя и отговорила директно:
-Лельо Фане, партията ни принуди да се разведем заради брат му.
Да, не може да е лице на партията с беглец зад граница, осъден на смърт.

СТЕФКА  ПОЧИНА  преди няколко години. За искреността й говори фактът, че желанието  й е било да бъде погребана в гроба на свекърва си в ПОМОРИЕ , която тя уважаваше и почиташе.До нейния гроб е и гробът на Емил. Отново са заедно!
Спомням си, преди години наша делегация е била на посещение във Виена. От общината съпровождат членовете й на гробището, не мога да си спомня точната причина. Но попадат на гроба на капитана на " Радецки" в алеята на заслужилите граждани, поддържана от общината. Естествено, попитали веднага какви са заслугите на капитана към Австрия.
Отговорили им, че той към Австрия няма някакви особени заслуги, но името му е свързано с историята на приятелска държава, затова е почетен

На гроба на Стефка има само дървен кръст и никакъв знак, че е ПОЧЕТЕН ГРАЖДАНИН на БУРГАС!


НАДЯВАМ СЕ ТОВА ФИНАЛНО ИЗРЕЧЕНИЕ ВСЕ ПАК ДА СТАНЕ ДОСТОЯНИЕ НА ОБЩИНИТЕ БУРГАС, МОНТАНА, А И ПОМОРИЕ!

От http://leonleonovpom.blog.bg/history/2013/06/15/stefka-iordanova-pocheten-grajdanin-na-burgas.1120334
 

Такива ми ти работи ...така беше в България преди 1989г....

[Gervasii]

Така е куцо, кьораво и сакато с червени книжки ги произвеждаха и титуловаха за радост на ахмаците  и така се крепеше режима.... Което за наша радост приключи!

[pach]

Язък че е толкома голям снаряда...щяхме повече данни да видим за вагона...

Войник и дете с тежък едрокалибрен снаряд, неизвестно къде, 1915/1918 г.


От http://www.lostbulgaria.com 

[Adrian]

lostbulgaria.com





photo-forum.net

[pach]

А може би трябва да се прочетат някои теми, включително и тази,
 за да не се повтарят снимките през петшестина поста или страници...
Някои са тук (във форума) още от преди две години да кажа!